Задух, че и задушаване. Храчки, даже и бая тъмни, нон стоп боледуване, знаете. Проблеми с кожа, абе да не изреждам. Един тон драми.
Това са предупреждения. Но не ги слушаме.
И чакаме още и пушим още. Трябва ли да чакаме най-лошото? И като дойде най-лошото е хубаво да се запитаме, ще мога ли тогава?
Ами не има хора и тогава не могат.
Кожата на лицето ми от цигари винаги се е влошавала. То червенини, то петна, то грапавини, то сухота. Красота.
Правила съм какво ли не, маски, шийт маски, кремове, серуми.
Ама не правя най-елементарното нещо много време не посмявах да правя. Да спра цигарите.
Дори в началото преди години отричах. Майка ми вика - от цигарите ти е такава шибана кожата. Не ти е виновна само щитовидната, стига се лигави, стига се оправдава.
Та така в последните месеци, че и миналата година си правя маска някаква. Нанасям и се смея на себе си - патицоо, излагаш се с тия маски, спри цигарите ма оууу.
Често и на спорта са ми пречили.
Първо ми взимат енергията, после и да почна тренировката ми се съкращава времето. А често просто изпускам даже. Срамота.
То годините стаж в пушенето си оказват влияние.
Та преди 2 месеца ли за 3 дни пак пуших. И се прибирам и викам айде сега малко силова.
Ама дяволчето -абе я изпуши една цигара. Изпуших. Уж нали лекинки. Мина времето, вместо да седна да тренирам, заседнах на компютъра за 10 минути. После направях кирлива тренировка, не пълноценна.
Впрочем наскоро едно видео изгледах. Спортуващите час преди тренировка не трябва да пушат и час след тренировка.







