Мъжът Риби-2

Модел например е, че се нахендряш на мъже, които не притежават качествата и поведението, които искаш. Това те нерви, подтиква те да водиш разговори, да анализираш всяко тяхно действие, да изискваш какви да бъдат и да очакваш, че ще се променят, защото нали любовта е магия. Чувстваш се неудовлетворена, всяко малко нещо почва да ти вади очите. В същото време не си обираш крушите, а стоиш във връзка, в която не ти е ок и се надяваш нещо да се промени. Обаче то само се трупа напрежение. Аз като Раче те разбирам и съм била в такива филми. До степен сама да не мога да се понасям и да се чувствам самоотровена. Вече това ми една от големите червени лампи - докара ли ме някой до състояние да искам постоянно да говоря и да се изясняване и да водя диалозите в ума си 100 пъти преди да се случат на живо, кара ли ме постоянно да се чудя какво съм за него, да се боря за внимание и отношение - тези взаимоотношения не си струват и са бита карта. Човек по-добре да си тръгне.

Herzen е права, че това как се чувства човек в началото на връзката е вид показател. Ако има проблеми и нещо тежи - няма да стане по-добре.

Не казвам, че си виновна. Сигурно и партньорите ти не са били перфектни. Но някак се привличате взаимно..Само ти можеш да намериш причината защо. На мен ми отне много време да разбера защо настъпвах една и съща мотика.

Много исках да съм лежерна наистина. Усещах се, че някак си все едно насилвам нещата. Изпитвах огромна тревожност. Моя си е била тази грешка и на мен явно не може да ми е лежерно реално това се “отключи” откакто имахме един разговор, този път непровокиран от мен за изневярата и стана на въпрос, че той е изневерявал на бившата си приятелка и като цяло пак имаше някакъв спор, след който пак каза че трябвало да се разделим, но в крайна сметка останахме заедно. И оттам вече както ми беше лежерно изведнъж почнах да се вторачвам пише ли не пише ли… някак си ми се отприщиха травмите от изоставяне и всичките такива кофти несигурности и направо се обсебих. Отчитам си и моята грешка… трябваше още тогава да си приключим.

Във връзката с Риби се научаваш на много неща, по трудния начин, особено ако си тип всичко ми е подредено, предвидимо и сигурно.Извън долните номерца и въртели са учители на това да си над нещата, малко по-широко да гледаш и да не приемаш лично нищо, нищо че на моменти си е баш лично, гадно, болно.За да си в това положение има причина.
В такива ситуации, с такива хора изкарваш също най-лошото от себе си-мрънкане, сръдни, претенции, емоционална нестабилност, мнителност... но това е целта- да го видиш в себе си и да го излекуваш.Нямаш друг избор, защото трябва да си непукист, а непукист с такива хора не се събира. В този смисъл е напълно нормална реакцията на Уейв.Тези хора те карат да се чувстваш точно така и ти нямаш контрол.Но използвай опита да опознаеш себе си и да отработиш тази  твоя "слабост", която ги привлича.

Съчувствам ти Все едно говорим за един и същи мъж, не е истина. Аз още съм с моя, на няколко пъти щях да слагам края, супер много се тревожех за разни неща, но не успявах. Все тая някаква надежда, че ще свикна или че той ще покаже нещо повече. Той от 5 години търсел жена, имал 1-2 кратки връзки, като последната е приключила точно заради същото - жената му казала същите неща, как се чувства и т.н. и си тръгнала. И той нищо, и сега с мен се повтаря същото и той пак нищо не може да направи. Ако искаш толкова много връзка, не следва ли да положиш някакви усилия? Явно тия риби искат просто да ги приемем и обичаме каквито са. Като го попитах защо иска да е с мен, той каза - защото ме обичаш, никоя не ме е обичала така. 😶 А аз не правя кой знае какво, даже не смея и да му го кажа това за обичането. Та сега съм решила да си дам няколко месеца още, да видя ще свикна ли с тия странности или не. Ще наблюдавам как се чувствам и ще взема някакво решение.

Ох, а какви неща си му казала ти точно и той как реагира?
Аз на моя рибок ако му бях казала че го обичам сигурно щеше да избяга в друга държава.

Момичета, имайте малко повече себеуважение и вяра, че има и заслужавате нещо повече. Щом още в началото на връзката светят големи червени лампи  и се налага да се примирявате, да стъпвате на пръсти -мачът е свирен

Добре, а при вас като временно се отдалечат или там уединят. Колко време им е необходимо за да се съвземат? 🤷

vang.v, това са цикли,които се въртят цял живот, различно е, зависи.Като цяло ако не ги притискаш по-бързо, но това е една много трудна "игра".

+++към съвета на Джулая.

Това е слабото звено, там насочете енергия за да не попадате на такива взаимоотношения.Дори да останете с този човек-работете в тази посока иначе и неговото отношение към вас няма да се промени, все по-често ще се проявяват лошите му черти. Ако сте един за друг ще останете заедно, ако не-  няма да е толкова болезнена раздялата.

При мен 6 месеца...
Март го разкарах след месец мъки, манипулации, топло-студено - всички красоти. Преди това бяхме заедно около 8 месеца, като под заедно имам предвид неангажиращо и много стъпване на пръсти от моя страна, за да не подплашим господина...Червени флагове от самото начало, но пусто много бях привлечена физически - джапнах си от самото начало.
И ето го сега пак цъфна сякаш не сме спирали и просто си продължаваме чата, там където е спрял. Само че при мен сега е друго! Много го страдах през първите месеци - сълзи, мъка...Много! През лятото обаче срещнах друг човек, който ми се отрази много добре и някак неусетно ме извади от това състояние. Приключих с него - беше си лятна история и точно няколко дни след това ми се яви рибата. И както е писано по-горе започва всичко отначало - все едно сега започва свалката - писане по цял ден, отговор на съобщенията ми в мига, в който пиша, но сега вече аз отговарям през часове или на другия ден и то без усилие и без стратегия, просто така ми идва и не мога да се нарадвам на тази свобода...Чак злорадство изпитвам и благодарност, че съм празна и свободна от него. Много ме беше счупил този човек!
Ще тупам топката с него да го видя какво е намислил, освен ако не ми писне междувременно. Категорично не искам да го виждам, даже страх изпитвам от среща, като помня колко болка изядох.
Моят съвет - да се направи каквото трябва. А каквото трябва е да се бяга с двеста. Минава! С тези хора коректно не става. Там е плъзгане заедно с него и да го приемаш такъв, какъвто е, без никакво притискане, изисквания и въпроси.
И също както е писано по-горе - тогава се дръпна от мен точно когато го почувствах най-близък, интимен, споделен, моят! Не е бил, няма и да бъде.