Прекарвахме заедно всеки уикенд почти, цяли дни неразделни, нощите спяхме заедно прегърнати през цялото време. Говорихме си супер много, разказахме си за детството, за всичко. Мислих че изграждаме някаква близост. Все казваше че му е много хубаво, че аз съм първата жена, която е спала у тях откакто се е разделил с бившата си преди 3г. Запозна ме с родителите му, беше казал на приятелите си за мен. Мислих, че нещата вървят.
После каза, че бил по-назад в чувствата си от мен, че не искал да се натоварва с такъв тип разговори, приписа ми някакви сценарии какво щяло да стане (щом сега водим такива разговори по-натам щяло да бъде по-зле). Иска едва ли не само тая част в която прекарваме време заедно, почиваме си, но моите чувства и нужди нямат значение явно. Не ме накара да се чувствам сигурна и спокойна. Каза че не приоритизирал отношенията ни, което го приемал като критика. И сега не му се занимава с връзка и не му било приоритет. И всичко, което беше все едно няма никакво значение… ако му е било само за секса защо не ми каза просто. Щеше да има някаква граница в отношенията ни и изобщо нямаше да си представям светло бъдеще и да имам очаквания. Много е болезнено и гадно. От три дни не съм спряла да плача.