Психолози, психотерапевти, психиатри

Да, има една жена учен по невронауките Dr Rachel Barr (neuroscientist), която предупреждава chatgpt никакъв случай да не се използва за психоанализа, тъй като вреди повече отколкото помага и е програмиран да угажда, а не да терапевтира (разликите надявам се са ясни). Казва че може да го ползвате за временно успокоение ако сте пред паник атака, но не и кято терапевтичен метод.

Като нискобюджетня алтернатива съветва да четем книги, ако нямаме средства за терапевт

ето го и видеото: https://www.instagram.com/reel/DM6NpMEBVsu/?igsh=OTZkeXRzNW1mMmV6

Имам един казус. Въпроса е за междуличностни отношения ,семейни проблеми как предпочитате да се консултирате? Лично или анонимно.
Изключвам ИИ , всички знаем ,че това е машина.

Първо бих се консултирала индивидуално и бих опитала аз да стигна до някакви осъзнавания, да направя някакви промени. Вече ако това не свърши работа бих опитала със семейна терапия. Мъжът ми не е от хората, които лесно се навиват за такива неща. Иначе смятам, че е полезно за двойките да ходят на терапия за двойки под различни форми и така да подобряват общуването помежду си.

Едит: Понякога е достатъчно единият да направи някаква крачка, за да се разчупи динамиката. Понякога не е. Зависи от проблема и колко дълбок е. Има един много хубав сериен филм по темата "Tell me you love me". Няколко двойки, които ги свързва това, че ходят на една и съща терапевтка. Малко е особен, но разкрива много интересни аспекти.

Здравейте, имам много соматични проблеми и т. нар. нервно вегетативна дистония след доста емоционален натрупан стрес или направо си стана бърнаут. Предложиха ми да посещавам дневен стационар в гр. София като ходя по няколко пъти в седмицата и евентуално да се помисли и за медикаментозна терапия, която аз в момента упорито не желая да приемам. Тъй като обаче към момента не живея временно в София, а в град Варна, имате ли представа дали такова място съществува в града, защото аз поне не съм чувала. Благодаря!

д-р Безинска-Шеинкова, център Психоника

Загледах се в рекламата на тези книги
Може на някои да са полезни.

Здравейте.Ходихме при психотерапефт ,който се занимава с точно такива травми.Той самия имал такова детство.Довлни сме,мисля че ще ви помогне.Казва се Ивайло Симеонов.

Да, днес случам едни видеа на дама, която пуска видеа по Тик Ток и има анализи на терапевти на нейния контент...тя наистина звучи доста delusional...за нея говорят за AI psychosis..Видеата й се казват“ I Fell In Love With My Psychiatrist , за тези, на които им е интересно.

Здравейте, психоложката ми ме насочи към психиатър - д-р Силва  Николова в Бургас. Въпроса е че не откривам никква информация за нея. Някой има ли мнение? Къде води консултациите си?

Не намирам нищо за нея, но има много добри отзиви за  д-р Ралица Николова. Аз все още не съм използвала услугите на психолог и не знам кой са добри в Бургас. Само като малка съм ходила.

Здравейте.Имам нужда от съвет.Става въпрос за мой близък на 18г. Със състояние на ОКР ,който посещаваше психотерапефт,но състоянието не е напълно излекувано.Съвета му е да минем на медикаменти,но аз искам да се допитам до второ мнение.Моля да ми дадете наистина съвет и по-скоро добър психотврапефт,който  е работел с такива пациенти!Ще бъда благодарна, защото вече не знам как да му помогнем.

Здравейте, аз се включвам само да кажа, че няма нищо лошо и страшно в приемането на медикаменти. Преди години това ме измъкна от депресия, 2 пъти, и даже ме е яд, че се дърпах няколко месеца и не исках да пия. Вторият път ги пих дълго време, но какво от това? Водех си нормален живот, само най-близките ми знаеха и вече дълги години нищо не приемам и нямам никакви проблеми, пу пу. Не са някаква панацея ест, трябва си и психологическа работа, дори човек сам вкъщи да търси и чете, но определено не са нещо лошо. Когато става въпрос за здраве, не се дърпайте, приемете помощта. Винаги може да ги спрете, но колкото по-рано се започне ефективно лечение, по-добре (според мен).

Здравейте, аз пък нямам много положително мнение за тези хапчета . Преди години се качнах на тях,мисля ,че не помогнаха, докато ги пиех пак имах периодите заради които ги почнах, ходих при психиатърката,която ги изписа при проверката все си казвах ,че така се чувствам ,ту зле ,ту добре , тя няма ,няма и добави допълнително ,докато един ден не колабирах от едно от хапчетата,явно ми дойде силно. Обадих и се, казах и ,че съм припаднал, тя каза ами ще свикнеш,  отвърнах,а не няма да го пия и тя отговори проблема си е твой. Та така реших да спирам всичко,айде пък на друг психиатър за консултация как да спра антидепресантите ...той казва ама така спираш ги и готово,започнах да спирам антидепресантите и се започнаха сериозни странични ефекти тръпнене, усещане за ток в главата и допълнителни такива ужасни усещания. Години се борих да ги спра. Спрях ги. Сега след раздяла пак съм в един такъв период...ама не знам да ви кажа то като идеш на психиатър и се оплачеш негова работа е да ти изпише антидепресанти, но наистина проблема си е твои и със започването и със спирането. И сега ходих, рецептата стои в чантата,  страничните ефекти при започване са много,  по време на приеме има,  синдромите на отнемане при опит за спиране за много неприятни...аз лично се сблъсках с това ,че после проблемите,които ти отварят хапчетата ,не са проблеми на докторите,а са си твои лични. Не знам ,може и да има хора,на който са помогнали. При мен по скоро се появи една допълнителна психологическа травма от техния прием и опита за спиране,който при мен се оказа много труден.

Лекарствената терапия понякога е абсолютно необходима поне за известен период от време, което се случва по преценка на лекар.
Успеваемостта и зависи от правилния медикамент, доза, контрол, взаимодействия с други лекарства и не на последно място от настройката на пациента.
Не е правилно да се анатемосва медикаментозна терапия заради личен негативен опит, защото предизвикваме ненужни страхове у хора с уязвима психика, състоянията са много и различни, а повлияването у страничните ефекти, ако има такива, индивидуални.

Ако имате състояние, което не се повлиява ит психотерапия, я медикаментите не помагат, бих препоръчала да си намерите по-добър психиатър, който ще подходи индивидуално. Един лекар с друг не си приличат, макар и да има стандарти, които следват

Сега се сещам, четейки по-горното мнение, че когато втория път започвах терапия се бях заинатила, че няма да помогнат, явно не бях готова за промяна. Помня как казвах на семейството ми “ок, ще ги пия пак, но ще видите, че няма да помогнат” и близките ми бяха шокирани как пия същото като първия път, а сякаш бонбони гълтам.. След време лекарят смени терапията, но и психологически имах промяна в нагласата и реших, че наистина искам да се оправя и нямам интерес да не съм добре. Тогава започна истинското ми подобрение. Не искам да звучи езотерично, но наистина мисля, че все пак мозъкът и внушенията са доста силно нещо и решиш ли,  че нещо няма да ти действа, то няма. Разбира се, факт е и че за всеки различен медикамент е подходящ или може и да няма нужда от лекарства. Но за да подейства наистина смятам, че човек не трябва да е много негативно настроен.
Иначе антидепресанти, вероятно и всякакви психиатрични лекарства, не се спират рязко, това е опасно. Спират се плавно по схема, която може да отнеме и месеци.
Всеки сам си преценя, както се казва, но стигмата, която битува у нас срещу подобни лекарства, е наистина вредна.