Без да искам да многознайствам, но вярвам, че е важно да се каже, има много лекарства за тревожност и депресия, които не предизвикват почти никаква зависимост. Самата зависимост често също е и психологическа. Аз като спирах есцитил навремето SSRI антидепресант, ми отне няколко месеца постепенно намаляване, прескачане на ден, после два, достигане на доза от една троха, но все пак не беше нещо неприятно целият процес.
След това съм пила и тимостабилизатор за тревожност и при спиране нямах никакви симптоми на отнемане, може би малко потиснато настроение за два-три дни и това е. Имам страхотен психиатър и знам, че мога да му се доверя. Никога не стм съжалявала, че съм пила медикамент, затова пък съм съжалявала, че съм живяла години в депресия без да се лекувам.
Също така има психолози, които упорстват, че за тревожност и паническо разстройство не бива да се пият лекарства, по ред причини и лични наблюдения смятам, че такова отношение е безотговорно и всеки случай трябва да се преценява индивидуално. В никакъв случай не бива да се спира пациент, който чувства че има нужда от помощ чрез медикямент, стига психиатърът му да прецени, че има нужда, а за съжаление съм преживявала и чувяля за такива случаи.
След това съм пила и тимостабилизатор за тревожност и при спиране нямах никакви симптоми на отнемане, може би малко потиснато настроение за два-три дни и това е. Имам страхотен психиатър и знам, че мога да му се доверя. Никога не стм съжалявала, че съм пила медикамент, затова пък съм съжалявала, че съм живяла години в депресия без да се лекувам.
Също така има психолози, които упорстват, че за тревожност и паническо разстройство не бива да се пият лекарства, по ред причини и лични наблюдения смятам, че такова отношение е безотговорно и всеки случай трябва да се преценява индивидуално. В никакъв случай не бива да се спира пациент, който чувства че има нужда от помощ чрез медикямент, стига психиатърът му да прецени, че има нужда, а за съжаление съм преживявала и чувяля за такива случаи.
