В момента чета... 94

Спомням си, че още преди години някои хора във форума споделяха, че използват метод на четене, при който четат само диалозите. Ако този метод се приложи към Пиранези, няма да им се съберат и десетина страници

Съдържателната - от гледна точна на философия част, може и в още по-малко да се събере, обаче върху някои теми може да се размишлява и с часове, в зависимост от нагласите (например за смисъла на търсене на Познанието, или защо ни е нужно това изобщо, мен лично тази тема ме препрати директно към “забранения плод”, въпрос на асоциации е…).

За съжаление така и не се научих да чета "на вентилатор" и по някаква непонятна за мен причина се насилвам да дочета и най-големите тъпотии щом съм ги започнала. Едва в последните години се превъзпитах да зарязвам безинтерените книги. Забелязвам, че и все по-малко заглавия искам да притежавам физически. Почти всичко, кояето съм купила на хартия, дарявам.

О, няма никакъв смисъл да се чете насила нещо, което не се харесва - изобщо нямам проблем вече с книги, които не ми допаднат да ги оставям, след като знам какъв списък с набелязани и недостигнати (поради времеви ограничения) книги ме чака. Въпрос на лични приоритети и предпочитания 😊, с времето се научаваме и да отсяваме.

fenyx, на мен това, което ми харесва в тази книга не е толкова свързано с философията и посланието, колкото начинът по който авторката борави с магическия реализъм.
Същото е и в Джонатан Стрейндж - естествено много по-богат сюжет, но толкова убедително написан, че човек може да се заблуди кое е измислица и кое е част от реалната история на Англия.

За адаптациите на Граф Монте Кристо - вече ще проверявам в отзиви дали се събира с Мерцедеса накрая и ако го прави, няма да си губя времето да гледам.

Много интересен е и подходът ѝ, малко, извинете за определението - “шантав”, но на мен ми е особено симпатичен, може би нещо точно такова в момента ми се и чете. Благодаря за отзива и за другата ѝ книга, мислех даже да питам и за нея (спрях се само защото директно реших и нея да чета в някой момент).

Тя е доста голяма, за разлика от тази.

Да, затова е най-добре да отделя време, когато нямам намерение да чета по няколко книги накуп 🤭.

Аз също понякога чета на вентилатор. Но как? Чета шведска криминален роман. Инак много интересен - Хокан Несер "Една съвсем различна история". Ами по коя улица завил, край коя сграда минал, през кое село преминал, кои залив виждал шофирайки. И да го прочета, нито улицата нещо ми говори, нито населеното място, нито ще запомня необичайните имена. С чиста съвест прескачам тези описания.

Прочетох "Кари Сото се завръща" - Тейлър Дженкинс Рийд
И този роман увлича и се чете бързо, въпреки обема. Не е нещо особено, като съдържание, но става след тегава или тежка книга

Питър Мей, "Скрити лица" (Hidden Faces). Точно по средата съм (е-книга; накрая още веднъж ще споделя линк към "рулит" за изтегляне). Разбира се, ще напиша още нещо - като я свърша.
Вече съм твърдо убеден: книгата не е издавана у нас (на бълг.) и превода в това "издание" е машинен, а е-файла си е чист фензин. Впрочем, качена е там в 2023-а и може да е преведена с АИ. Обаче си струва.
Които четат свободно на английски - за тях ще бъде най-добре. Но не е чак толкова лош преводът. Аз просто се абстрахирам и ме е яд на някои обещаващо хубави изречения (пасажи), в които сега си доизмислям думички (има си ги, но - например - че един там обича да си дъвче кибритена клечка, докато се чуди над нещата, го схванах не от първия път; когато вече беше написано, че изважда "от кутийка" поредната "подпалка"). Но на сюжета/фабулата не влияе. Да го кажа другояче - харесва ми, вътре в книгата съм (нейде из Брюксел засега), колега-местен журналист ми разказва историята, а щастливо знае и руски - понеже му рекох, че моят английски в момента е достатъчно зле. Шегувам се, но читатели различни - аз си я чета и ме е погълнала. Като нещо, писано от Мей по време на поредицата му с д-р Хънтър, романът е по-скоро класическо криминале. Политика, изнудване, разследващ журналист - на когото засега май му забраниха да рови повече, дете-аутист - нарисувало убиеца (и в друг роман съм срещал точно такъв детайл); очертава ми се международна афера - доколкото започнахме от Единбург, а сега сме в Брюксел. И тук има пасажи с "екстериора" на местодействието. Нашият човек - "колегата" - е типично хладнокръвен, интуитивен и циничен. Подозирам, че в оставащите страници ме чака и ново заплитане и разплитане - покрай малката дъщеря на един от убитите.
Пиша ви - понеже на четящите английски и запознати с П.Мей - ще им хареса, смея да предположа.
За всички други любопитни, още веднъж линк към изданието:

А в "рулит" има новокачени доста книги на Кора Райли (цели 8 от "Хрониките на мафията") - някой чел ли я е и с молба да каже 2-3 изречения за нея и книгите.

Как така само диалозите?
На мен пък точно описанията повече ми харесват от диалозите. Колкото по-описателни,толкова по-добре.Без да се прекалява,разбира се.Няма нужда от 3 страници описание на времето и как изглежда ресторанта/къщата и тн.

Започвам тази вечер Криминален клуб „Марлоу“. Мис Марпъл вайб очаквам и съм с огромни очаквания.
Първо искам да започна книгата,преди да гледам сериалчето,за да не си развалям представите ми за това как изглеждат героите. В моята глава си ги обрисувам и често когато гледам екранизации си казвам "тази героиня въобще не изглежда така,както трябва"

Съгласна съм, за мен плътта на сюжета е всичко, което е между диалозите. Ако чета само тях, ще имам чувството, че чета сценарий или пиеса.
Като Хари Потър и Прокълнатото дете, напеимер. Чете се, но е постно.

"Черна захар" от Мигел Бонфоа - така я чаках тази книга и така да не ми хареса! След "Наследство", която беше направо брилянтна, тази е доста слаба - банална като замисъл, претупана като изпълнение. Имам чувството, че авторът просто го е мързяло да пише и че не чета роман, а детска приказка, даже леко поучителна накрая. Много несериозно и много разочароващо, не препоръчвам въобще.

Пиранези е доста необичайна книга. Много ме впечатли като я четох преди няколко години. С философия и с много интересни препратки, за разбирането на които е нужна база обаче. Не е лесна за препоръчване.