В момента чета... 94

  • 46 027
  • 736
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 603
Идвам да се оплача.. 🤦
Този месец е греда след греда... Всичко, което започнах не мки хареса.
Довършвам "Небесни тела" на изд. Киви. Чудесна, красива корица. Хубава анотация. Ужасно написана книга... То са 100 героя, постоянно прескачане във времето. Едвам я бутам, имам още 50 страници да я завърша, но ще е много ниско оценена...
Нямам идея какво ще чета след нея.
Преди нея довърших "Абсолво те" - въобще не ми хареса. Нямаше нищо общо с "Аз още броя дните". А с такъв мерак я започнах.

# 181
  • Мнения: 567
"Загадката Оливър" оправда очакванията ми - идеята по такъв начин да се подреди пъзел, който обяснява лека-полека извършеното престъпление, рисувайки в същото време плавно образа на един социопат, ми допадна особено много.
"Дар за бурята" наистина се оказа най-добрата част от Трилогията за Бастан, поне на мен ми хареса най-много.
Започнах да слушам "Intermezzo" на Сали Руни - също толкова мрачна е, колкото и "Нормални хора", но е по-плътна, по-дълбока.
Успоредно чета "The Bluest Eye" на Тони Морисън, тя никога не ме разочарова.

Последна редакция: пн, 24 мар 2025, 19:39 от Вейда

# 182
  • Мнения: 9 113
Чета ненаситно, но май не съм писала досега в литературния подфорум.
В момента се измъчвам със "Зараждането на злото" - Томас Харис. Една изсмукана от пръстите боза за детските години на Ханибал Лектър, изключително нескопосана, от книгата чак лъха на досадата на автора, който цеди до дупка иначе интересния образ на героя си с едничкото желание да запълни няколкостотин страници и да припечели няколко милиона.
Нямам друга книга в момента и ще се наложи да я довърша, тъй като чета само книги на хартия и не знам дали утре ще се добера до библиотеката.

# 183
  • Мнения: 3 195
Все се канех тази книга на Ялом да чета и все не стигам до нея… всъщност срещам доста препоръки за него като автор, но не съм чела още нищо негово - смятате ли, че е по-скоро автор подобен на Дейл Карнеги или е по-сериозна психология и философия?
Продължавам да се разхождам из фентъзи световете, малко хаотично (предвид хаотичността в сериала даже никак не е 😀) чета разкази от “Вещерът”  и определено ми допада като автор Анджей Сапковски, поне с първите книги от поредицата.
"Палач на любовта" четох до половина, още ще чета. Достъпна, но "истинска" психология бих определила, без досадата и елементарността на т.нар "популярна психология". Бих чела още негови.

# 184
  • София
  • Мнения: 4 465
Повтарям си питанката - към някой, който е чел
Кора Райли (има новокачени цели 8 от "Хрониките на мафията") - с молба да каже 2-3 изречения за нея и книгите.
(А в "Скрити лица" - остават ми 50-тина стр. - има и чувствително-тъжни моменти. Вчера, за да се разтоваря, докато четях, пуших и обикалях в хола. Когато има дете в историята, преобладаващо е тъжно.)

# 185
  • София
  • Мнения: 12 020
Снощи по нощите приключих "Кралят на планината" (Андерш де ла Моте).
Какво мога да кажа? Кратката (демо) версия е: Уау. 5*. Точка.
По-пълната версия е тук:

Скрит текст:
Отново започвам с "Уау! Уау! Уаауууу", но просто няма как иначе!!! Какво страхотно начало на една обещаваща поредица! Толкова съм доволна, че прочетох тази книга! „Кралят на планината“ се оказа точно по моя вкус  - мрачен скандинавски трилър, истински пейдж-търнър, съчетаващ брутален съспенс и интрига. Четеш и не можеш да спреш или подскачаш от страх, спираш за малко да поемеш дъх, за да се освестиш и продължаваш като хипнотизиран да четеш.
Истроията започва през един мрачен и дъждовен есенен ден, когато по време на поредната си експедиция до изоставени военни бункери, вкопани в скалите на планина, мистериозно изчезва двойка запалени урбекс туристи.
Разследването поема полицейски детектив Леонора (Лео) Аскер - млада жена, носеща белезите от собственото си травматично детство. Случаят е важен, тъй като отвлеченото момиче е дъщеря на влиятелно и богато местно семейство.
Интуицията и талантът ѝ са напът да я доведат до ръководен пост в отдела за тежки престъпления в полицията на Малмьо. Всичко обаче се обърква, когато за да поеме разследването на важния случай, се връща Хелман – бивш колега (и нещо повече) на Лео...
За да не се пречка на Хелман, тя е прехвърлена в трета глуха – в т.нар. отдел "Безнадеждни случаи". Въпреки унижението, Лео продължава да води сама разследването на случая с изчезналите младежи, който става все по-объркан и по-сложен.
Кой си прави лоши шеги и поставя малки пластмасови човечета с чертите на изчезнали през годините хора в огромен железопътен макет? Защо една от тези фигурки представлява точно копие на последното селфи на младежите, направено непосредствено преди да потънат сякаш вдън земя?
Разследването на Аскер я потапя в свят на изчезнали и забравени хора, странни пророчества и ужасяващи спомени. Тя се обръща за помощ към приятеля си от детството и известен урбекс изследовател Мартин Хил. Заедно те се опитват да разберат какво зло се крие дълбоко в мрака в сърцето на планината. Много скоро се убеждават , че са по следите на жесток сериен убиец, действал в продължение на десетилетия...
Нищо не е такова, каквото изглежда до самия финал. Очаквайте неочакваното!
С нетърпение очаквам да прочета "Стъкления човек" - втората книга от поредицата за Лео Аскер, както и останалите книги на Андерш де ла Моте!

# 186
  • София
  • Мнения: 26 357
Миж, само заради теб бих се жертвала. На "Смъртта отива на оглед" съм дала 1/5. Grinning

# 187
  • София
  • Мнения: 12 020
Миж, само заради теб бих се жертвала. На "Смъртта отива на оглед" съм дала 1/5. Grinning

Тази не съм я чела, но смея да твърдя, че "Кралят на планината" е много добра!
Напълно в традициите на най-добрите представители на жанра.
Наравно ми е с "Кестеновия човек", да кажем ... Simple Smile

# 188
  • София
  • Мнения: 26 357
E, добре, сложих си я в списъка. Grinning "Кестеновия човек" много я харесах.

# 189
  • Мнения: 6 441
"Смъртта отива на оглед" не е само на Андерш де ла Моте, а е съвместен проект заедно с Монс Нилсон. И е по-скоро лятно четиво или може би cozy mystery като жанр, а не е от типичните кървави и много трескави трилъри. Явно книгите, които Андерш де ла Моте пише сам, не в съавторство, са такива. Но е несправедливо да се сравняват едните с другите, примерно Луиз Пени с Ю Несбьо, защото пишат различни жанрове и ако на някои читатели ще допаднат и двата жанра, на други ще допадне само единият. Това не означава, че другият жанр е лош. Андерш де ла Моте явно също пише в различни жанрове.

# 190
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Миж, след това ревю и аз се замислих дали да не я сложа в списъка Simple Smile

# 191
  • София
  • Мнения: 12 020
Гея, аз също мисля да я сложиш Wink

# 192
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Гея, аз също мисля да я сложиш Wink

Изкусителка такава Simple Smile Направо ги добавих и двете Simple Smile Имам първите му три и още не съм ги чела, но май е време да му обърна внимание

# 193
  • София
  • Мнения: 12 020
...но почни с "Кралят на планината" и "Стъкления човек" Simple Smile
Другите да не се окажат лековати и да те откажат Simple Smile

# 194
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Аз предните три ги имам в къщи, другите трябва да ги поръчам и ще ги чета, чак като мога да си ги взема Sad Освен ако не изпаднат от някъде електронни.
Аз още мъча третата на Карин Фосум, малко ми е странна - има главен герой, който има психо проблеми, има разни други разсейващи моменти, убийство, естествено, обаче още не мога да схвана идеята Sad В смисъл влача я бавно и трудно. Явно заради това авторката не се ползва с много почитатели.

Общи условия

Активация на акаунт