В момента чета... 94

  • 46 028
  • 736
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 29 451
Тъкмо чета "Приятелят" в момента. 😃

Как е?

# 421
  • София
  • Мнения: 26 357
За сега ми е интересна, но съм към 80 стр.

# 422
  • Мнения: 10 754
Тази година правя препрочит на Малазана, и между книгите на Ериксън ще пъхна някой Есълмонт, от който почти нищо не съм чела. Не съм решила още как, защото нямам всичките.
Сега чета "Дом на вериги", доста добре я помня, но чета с удоволствие.
След Тойбин и Райън изгубих интерес към съвременния реален свят.

# 423
  • Мнения: 1 070
Честит Великден!

След "Богатство", реших да сменя жанра напълно и да започна "Дом на пръст и кръв" на Сара Маас. Не знам дали ще я довърша. На една страница прочетох "f*ck" три пъти. Не съм на 14 и не ме впечатлява употребата на "f*ck", "asshole" и "alphahole".  За небрежната употреба на наркотици от главната героиня не знам какво да мисля. Бих простила вулгарзмите (както съм склонна да го простя на Ярос) ако историята поне беше увлекателна. Но засега не е, а е дълга книга. Маас не моят автор явно.

# 424
  • Мнения: 423
Под влияние на хайпа, реших да си взема “Hunting Adeline”. На около 130 страница съм и засега ми е интересна, а и не ми идва твърде дарк, което ме учудва, предвид ревютата, които прочетох.

# 425
  • Русе
  • Мнения: 1 193
Прочетох ,, Затворникът,, на Макфадън . Още в началото отгатнах някои неща,и всъщност повечето до финала, но успя отново да ме изненада с единия персонаж. Но като цяло ми става еднотипна. Все едно си има план сценарий по точки и си пише историите само сменя имената на героите и средата. Отново две времеви линии. Обичам динамични книги ,но тук все едно препусках екстремно на кон , въпреки почти 300 стр. я прочетох за един ден . Това й е силата на Фрида заинтригува читателя , четат се бързо книгите й и винаги на финала те чака поне една изненада. Въпреки, че вземе да ми спада интереса съм си резервирала и ,,Колежката,,  от библиотеката и съм 6-та поред . 😁🤣

# 426
  • Мнения: 43
След голямото разочарование, което се оказа поредицата „Двор от рози и бодли”, реших да запълня някои пропуски свързани със световната класика. За сега съм на „Граф Монте Кристо”.
Започвала съм я в ученическите си години, но сякаш тогава не бях с нужната нагласа.

# 427
  • Мнения: 9 113
Вчера прочетох Мъж на честта на Барбара Бредфорд. Това е първата книга за Ема Харт и Блеки, неангажиращо четиво и приятно, добре написано. Разбира се, главните герои тръгват от крайна нищета и после градят империи, високи и красиви са задължително, но няма как, изискванията на читателите налагат коловоз. Искаше ми се да има повече детайли за живота в Ирландия и Англия от началото на 20 век, защото темата ми е интересна, но авторката  не е задълбала с по-сериозни исторически проучвания.

# 428
  • Мнения: 802
В момента чета третата част от “Прислужницата” на Макфадън и наистина тя е най-интересна от трилогията. Изслушала съм почти всички книги на авторката в Сторител, другите нейни книги са в пъти по-интересни от трилогията. Относно “Двор от рози и бодли”, опитах се да се предизвикам и да чета други жанрове книги, съответно тази книга ми беше предизвикателството-изобщо не ми хареса. Нито ми беше интересно като сюжет, нито ми хареса стилът на авторката.

# 429
  • някъде другаде
  • Мнения: 4 165
Galya_Dimitrova , аз също в момента я чета. И на мен ми е най-интересна от трите. Много ми харесва , че се появи Сесил и инспектора.

# 430
  • Мнения: 7
Сега чета "Беладона,,  на Адалин Грейс. Много хубава книга особено за хората който обичат дарк романс. Благодаря!

# 431
  • София
  • Мнения: 2 229
Добре си почетох тия дни, но за съжаление пак имаше плява.
"Бохемска София: Духът на стария град" си остана интересна до края. Научих любопитни факти за места, покрай които съм минавала стотици пъти без да подозирам за миналото им. И понеже не може две хубави книги една след друга, след нея прочетох "Буркан със сърца" на Дженифър Хилиър. Не знам как да я опиша освен като страшна фантасмагория. Трилър с малко лична драма, главозамайващи напълно невероятни обрати, които от самолет личи, че са пришити да паснат на сюжетната линия.
Още влача "Образована" на Тара Уестоувър. Много отегчителна работа, едвам напредвам.

# 432
  • някъде другаде
  • Мнения: 4 165
Ще започна "Обвързани с чест" на Кора Райли. Даде ми я племенницата , каза че е лека и се чете бързо.

# 433
  • София
  • Мнения: 26 357
"Сватбата на Прислужницата" наистина не е кой знае какво. Има някаква драма, но нищо особено. Оценка 2/5.
"Приятелят" ми хареса, държи в напрежение. Уж всичко изглежда ясно от самато начало, но се оказва, че не е точно така. Аз лично познах убиеца около 50 стр. преди края, абсурд преди това. 😀 Ама имам и много опит аз, вероятно ще има хора, които няма да го познаят предварително. Финалът не ми хареса и за това намалям оценката. Просто наистина не ми се искаше да свършва така. Оценка 4/5.
Продължавам с "Момчето, което чуваше всичко".

# 434
  • Мнения: 2 249
"Кога престанахме да разбираме света" от Б. Лабатут също ми хареса, макар че не ме отвя, така както "Маниак". Основният въпрос е един и същ в двете книги - за огромната мощ на откритията в науката, които имат силата да спасят или да унищожат света, а как ще ги ползваме, решаваме ние.
В тази книга основно място заемат сложните за разбиране от здравия разум и интуицията теории за поведението на субатомните частици и невъзможността да бъдат изцяло описани от всички гледни точки в реалния, триизмерен свят, изискващи абстрактно мислене и много усложнен математически апарат, но не от гледна точка на науката, а от гледна точка на човека, изпитващ недоумение пред това, което надхвърля границите не само на собствения му ум и възможности, ами и на познаваемото въобще. Какво се случва с психиката, когато дори научната общност трудно проумява доказателствата на новите теории, как се справяме с несурността от новия поглед към познатия ни свят? И можем ли да спрем да разбираме света, след като никога не сме го познавали, а само разширяваме границата на собственото ни разбиране с непознаваемото?
Отново ще кажа, че тези книги не са научни и не е нужно да познаваш математическия апарат, стоящ зад откритията, а просто да се насладиш на умението на автора с прости думи да говори съвсем разбираемо за сложни проблеми. Има и история, и биографични сведения, и фикция - всичко това, обединено от идеята за посоката, в която вървим и тревогата докъде ще стигнем.

Общи условия

Активация на акаунт