Колкото и да е трудно, по-добре е от свекърва да ти пречи. Нали за това е борбата...
Абсолютно. Да ви кажа, без помагаща свекърва се оцелява и то никак не лошо. И, с чиста съвест отсвирваш всички опити за намеса.
- Публикувана: 3 март 2025, 19:29 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2025, 13:45 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 162
Абсолютно. Да ви кажа, без помагаща свекърва се оцелява и то никак не лошо. И, с чиста съвест отсвирваш всички опити за намеса.
Ясно е, че отглеждането на децата е отговорност на родителите, обаче не мога да не се запитам - що за човек трябва да си, за да виждаш, че детето ти (независимо дали син или дъщеря) изнемогва и да не помогнеш дори и с нещо малко?
Тя помагала на дъщеря си. Просто не помага на сина си, защото най- вероятно е с нагласа, че детето е повече на майката. А майката е снаха, не дъщеря. Аз поне това разбрах.
Ясно е, че отглеждането на децата е отговорност на родителите, обаче не мога да не се запитам - що за човек трябва да си, за да виждаш, че детето ти (независимо дали син или дъщеря) изнемогва и да не помогнеш дори и с нещо малко?
Пълен егоист
Много ми е интересно някой като каже, че се "бори", когато става дума за отглеждане на собственото му дете.
Скрит текст:
Борим се, да. Нямаме и един човек около нас, който да нагледа децата и за час дори. Сами сме. Сами. И знаеш ли за какво е борбата? Да гледаме децата ваканциите, без да загубим заплата заради непратен отпуск, щото ипотеката и сметките си текат. Да отида (аз) на лекар без логистичните акробатики как да запазиш дете спокойно в кабинета. За зъболекар или престой в болница няма да ти разказвам. Само помисли как ако и двамата с мъжа ти сте на легло и антибиотици, както бяхме в един момент ние, децата продължават да ходят на училище, трябва да ядат, и прането на вас седи. Как се тича между работа и училище, но става особено интересно когато едното дете е вкъщи болно, и някак трябва магически да се клонира един от родителите. Как операциите ми се планираха според графика на училището и отпуската на мъжа ми, а не според това колко спешни бяха. Как едното дете като не спи нощем, а другото денем, с мъжа ти пак трябва някак и да сте адекватни в работата.
Такива прости работи, дето ако нямаш нечие рамо за малко поне, стават трудни. Защото като искаш деца, си правиш сметката, естествено. Обожаваме си ги, и си ги гледаме. Разчекваме се за да са добре те. Но борба ли е? На моменти направо страшна. Имаме право да се оплачем
Такива прости работи, дето ако нямаш нечие рамо за малко поне, стават трудни. Защото като искаш деца, си правиш сметката, естествено. Обожаваме си ги, и си ги гледаме. Разчекваме се за да са добре те. Но борба ли е? На моменти направо страшна. Имаме право да се оплачем
Само че аз не възприемам отглеждането на децата си като изнемогване. Но съм приключила с отглеждането на деца.
И какво? ...
...Само че аз не възприемам отглеждането на децата си като изнемогване.
...Само че аз не възприемам отглеждането на децата си като изнемогване.
Сами сме си отгледали детето. Всички налични баби и дядо бяха работещи. Пенсионираха се, когато тя вече можеше сама. Ами не виждам драма. Отдавна е напълно самостоятелна, за разлика от такива, които винаги има кой да гледа. Опозна града, докато доста деца на нейната възраст все още са зависими за водене и вземане. Пазарува, когато бяща й е командирован, за да намали моите ангажименти. Готви си, когато не съм успяла да осигуря храна за обяд. Сутрин става да ми прави кафе, когато работя от къщи и обяд ми осигурява. Отдавна съм принцесата вкъщи. Да се разбира не мъкна покупки до и от колата както и багаж. Правят го тя и баща й. Та има си и плюсове.
Да, не отричам, че е хубаво да има кой да помага, но не е крайно необходимо. Децата могат много повече, отколкото ние мислим.
Да, не отричам, че е хубаво да има кой да помага, но не е крайно необходимо. Децата могат много повече, отколкото ние мислим.
Отдавна съм принцесата вкъщи. Да се разбира не мъкна покупки до и от колата както и багаж. Правят го тя и баща й.
Не мога да се асоциирам с Ина, но ми прави впечатление, че не спори и не налага чувствата си, така че е файн, няма нужда тя да бъде убеждавана в противното.
Отдавна съм принцесата вкъщи. Да се разбира не мъкна покупки до и от колата както и багаж. Правят го тя и баща й.
Не мога да се асоциирам с Ина, но ми прави впечатление, че не спори и не налага чувствата си, така че е файн, няма нужда тя да бъде убеждавана в противното.
Не е еталон, ако го правят по принуда. Щом го правят по собствено желание, не виждам драма. Аз правя други неща за тях.
Е бащата, да, нормално.
Е, на дъщерята какво й пречи да помага на бащата?
Ина,разбирам те чудесно. И ние сме така. В една друга тема ме изядоха с парцелите,защото съм ходила на фризьор и козметик с бебе,щото видиш ли на някого ще преча,ако бебето плаче. Ами как да отида иначе? Или да заприличам на ритана зелка в главата,а надолу като Робинзон Крузо. Мъжа ми когато може го гледа,сега е и на ясла,имам време за себе си. Но до сега? Да,детето си е мое,факт,но освен акъли и упреци за тия 2 год от свека нищо друго не съм видяла. А уж искала да идва да гледа детето.....Мда,за 2 г точно 0 пъти.
Не я познавам, не знам какво ѝ пречи. За мен не е нормално мама са се изживява като принцеса (твои думи) и детето ѝ момиче да ѝ прислугва, да мъкне багажи с бащата. Не коментирам желание, защото до една възраст е възпитание.
Но ти щом си си я научила, няма драма. Твоето семейство си е.
Но ти щом си си я научила, няма драма. Твоето семейство си е.
Ами щом така го възприемаш, ок.
Само, че дъщеря ми никога не е карана да прави каквото и да било. Не знам защо се хвана за думите ми, че съм принцесата. Може би в твоите представи трябва да носим наравно всички, за да няма някой по-привилегирован. Или аз и баща й да трябва да не й даваме да пипне нищо.
Добре поне, че у нас не смятаме, че слугуваме на хората от семейството.
Само, че дъщеря ми никога не е карана да прави каквото и да било. Не знам защо се хвана за думите ми, че съм принцесата. Може би в твоите представи трябва да носим наравно всички, за да няма някой по-привилегирован. Или аз и баща й да трябва да не й даваме да пипне нищо.
Добре поне, че у нас не смятаме, че слугуваме на хората от семейството.
Просто съм чувала много пъти от майки на подрастващи момичета - като я гледам каква е вейка и ми е жал какви пълни чанти с учебници носи, понякога я отменям. Това ми се е запечатало и това смятам за ОК. То е порив, дори не е осмислено желание.
Ти също се хващаш за думата, ако става въпрос с това прислугване, така че щом не те тревожи, да спрем до тук. Няма да ме убедиш, нито аз теб.
Също напомням, че темата е за оплакване от свекърви.
Ти също се хващаш за думата, ако става въпрос с това прислугване, така че щом не те тревожи, да спрем до тук. Няма да ме убедиш, нито аз теб.
Също напомням, че темата е за оплакване от свекърви.