С какво ви дразнят свекървите? – 162

През годините и моите са ме дразнили с опити да диктуват: за сватбата, къде да живеем, за имената на децата, все за аспекти от нашия живот, в който не са главни действащи лица.
Може би се бяха обидили, като разбраха името на дъщеря ни. Рядко общуваха с нея, като беше малка. Миналата година, свекърва ми се опита да ми вмени вина, за хладното отношение на дъщеря ми към тях. Припомних ѝ, някои неща жената не е глупава, нито сприхава, разбрахме се. След няколко дни звънна, да ни покани на вечеря. Извини се не само на мен и сина си, а и на дъщеря ни. Към днешна дата общуват често и бих казала пълноценно, с децата. Малкият много им се радва, както и те на него, но виждам разлика в общуването на дъщеря ми със тях и моите родители. Липсва емоционалната привързаност.

Естествено че родителите са, за да си гледат децата. Обаче като тия родители са на 20-30 години не заслужават ли 3 пъти в годината да идат на ресторант или кино, да си отдъхнат малко? Ние сме с едно дете, задъхваме се от задачи и ангажименти - лични, работни и покрай детето. И ми тежи, че няма кой да удари едно рамо, да. Не ме е срам от това.
И ми прави впечатление, че двойките, които имат дори минимална помощ, са много по-щастливи и им личи. Естествено тук във форума е друго, много великомъченици има, гледат по 3 деца, никой не помага, те се организират перфектно, нищо не им пречи и тн, ама аз съм реалист навсякъде, та така. Щеше да е хубаво, не е, оплаках се,толкова.

П.С. Децата им е хубаво с баба и дядо и си търсят. Моето вижда, че няма както при другите, че редовно никой не идва да я вижда дори, камо ли да я гледа, и й става тъпо, отразява го, въпреки че е на 5г и никой не й говори по темата. Някой ден искам да съм баба и да си гледам внуците, много по-добре е отколкото децата. 😀

Много ми е интересно някой като каже, че се "бори", когато става дума за отглеждане на собственото му дете. Някой насила ли ви го направи това дете?
Разбира се, че е чудесно да има помощ, но все пак, никой не е длъжен, освен родителите. И не е ок да очакваш, камо ли да се сърдиш, ако не я получаваш. Децата са си наша отговорност. Да, аз съм получавала помощ, но никога не съм я очаквала по презумпция и не бих се сърдила, ако не я бях получила. Не съм я и изисквала. Броени пъти се е налагало да помолим да ни гледат детето, в ситуации, които са били форсмажор. Винаги съм смятала, че щом съм решила да раждам, значи съм преценила какво ме очаква и че аз и бащата следва да си поемем тежестта. Пак казвам, чудесно е да можеш да разчиташ на помощ, но тя не се полага. Ако я получиш, следва да го оцениш и да си дадеш сметка какво е коствало на помагащия. Общуването между баби/дядовци и внуци е едно, редовния ангажимент с внуците - друго.
Вие се задъхвате от деца, работа, ангажименти, а сте на по 25-35-40 години. А бабите? 60+ и вече минали през тая мелачка веднъж, при това във времена без такива битови удобства като нас, продължаващи да работят, да се грижат някои за болни родители и т.н., и т.н. Тъъъъкмо изгледали децата, айде някой болен старец, после хоп, внуци.... Кога ще почиват тия хора в тоя живот? Я сега си се оредставете на тяхно място? Сега се "борите", а сте млади още, ами след 20 години?
Има жени, които са си "детешарки" и им харесва да са все покрай деца, някои дори твърдят, че си "почиват" с тях. Ама не са всички така и това не е нещо лошо. Та чак и с назидателен тон, че били обикаляли улиците, пътували, гледали си живота и т.н. Ми дошло им е времето на хората, тяхното са си го свършили, сега са свободни, ще живеят, разбира се. Или си мислите, че само на вас ви се живее? Животът и удоволствието от него не свършват нито с пенсионирането, нито с бала на децата, нито със сватбите им.
За протокола, на 42 съм и си давам сметка за тия неща, а къде е тя още, детето ми е на 14. Ами замислете се малко и вие...

Тази жена, от толкова недоволство по неин адрес, без реално да е прегрешила, ще вземе да се спъне някъде, докато 'мери улиците', да си счупи нещо и тогава вие ще трябва да я гледате.

Няма как да се каже на бялото черно, друго си е да има кой да ти помогне. Хората векове наред са живели в големи семейства. Сега е модерно да сме си самодостатъчни.

Не става дума да сме самодостатъчни. А да дадем и на другите шанс да си живеят живота, както го считат за добре. Или не? Викаш, до гроб си длъжен да огряваш навсякъде и да мислиш все за другите? Да помагаш при нужда и от време на време е едно. Но масово зад това всъщност се очаква някоя баба да е винаги на разположение. Щото може на някой да му трябва помощ.
Както казах, моята свекърва помагаше, когато може. Винаги по нейна инициатива. Жената работеше, докато детето беше в детска градина. Гледала е дъщеря ми през уикенди, по нейно настояване, нерядко сме й отказвали, за да може да си почине, защото работеше много изтощителна работа, много часове. Съвестно ми беше. Никога не си е взимала отпуск или болничен, за да ни гледа детето. Плащали сме на детегледачка, когато се е налагало и не сме можели с мъжа ми да отсъстваме от работа. Аз съм правила компромис при търсенето на работа, заради локация, работно време и т.н., за да можем да се оправяме. През ум не ни е минавало да караме някоя баба да взима отпуски, болнични и т.н. Не ни беше лесно, но си се оправяхме.

Обичайно бабите също имат не малко очаквания и претенции, та не е само едната страна да иска.
Би било прекрасно, ако всеки пита може ли, удобно ли е и т. н. И да приема евентуален отказ нормално. И за двете страни важи.

sixsens, ама не говорим някой да идва ежедневно да ми пере, да ми готви или да се затормозява с гледане на внуче. Говорим няколко пъти годишно да се отзове при възможност, да даде възможност на сина си да си почине, заедно с жена си. За дъщеря си го е правила хиляди пъти, за нас - не. Все ми е тая, и без това без нея се оправям, косур ми е и тя, просто дадох пример, че човек без помощ и който не се разбира особено със свеки може да потвърди, че има и друг тип хора, свекърви, които са злато, защото някой по-горе писа, че нямало как да разберем. Разбираме и още как. И пак казвам - не виждам нещо лошо в това да ми се ще да бяхме и ние така, ама не сме, здраве да е.

И пак казвам - в това да дойдеш 5 пъти годишно за по няколко часа и да поемеш внуче за 3 месеца има разлика от земята до небето.
Аз имах млада баба, която работеше и въпреки това ме гледаха за месеци лятото по инициатива на майка ми. Сигурно им е тежало, но за го правили хем да ме виждат, хем тя да си гледа живота. Сега изобщо не очаквам такова нещо, нито бих си дала детето за повече от няколко дни на когото и да е.

И принципно и до ден днешен за мен си важи поговорката, че "It takes a village to raise a child.". Което важи не само за близки роднини, разбира се, но и те са в кюпа на това "село".

И впрочем - като родител, който е отглежал детето си с чужда помощ -повярвай ми, изобщо, ама изобщо, не разбираш за какво всъщност говоря.

А твоите родители?
Да речем, свекърва ти не идва да я вижда, а майка ти и баща ти?
Питам от чисто любопитство, и заради детето, защото нито едно дете не заслужава да не вижда никой друг освен родителите си, не само за “гледане“.
Не се заяждам, ако си писала по въпроса се извинявам.

И да, децата усещат и помнят.
Моето не беше гледано не ден - час от свекърва /лека ѝ пръст/, за сметка на майка ми, с която израсна.
Ами, помни.
Но това е друга тема.

Това е родителски избор, а не вина на свекървите.

Абсолютно, няма спор.

Колкото и да е трудно, по-добре е от свекърва да ти пречи. Нали за това е борбата...

Две деца също са избор в общия случай, с едно криво- ляво се оправяш. Аз и много други сме единствени деца точно поради възможности- логистични, финансови и всякакви.

Ясно е, че отглеждането на децата е отговорност на родителите, обаче не мога да не се запитам - що за човек трябва да си, за да виждаш, че детето ти (независимо дали син или дъщеря) изнемогва и да не помогнеш дори и с нещо малко?