С какво ви дразнят свекървите? – 162

Нашите са млади и работят, майка ми на две места, гледат и сестра ми, с която имаме голяма разлика. Идват когато могат, ние също ходим, но покрай сестра ми и те имат ангажименти - уроци, състезания, олимпиади, рождени дни и става сложно. Майка ми често и уикенда е дежурна.
Оплакването ми беше от човека, който няма нито един ангажимент, но и не помага. Неин избор и отдавна съм приела, че който страни от нас - той губи, не ние. Което не пречи да си помрънкам 😀 както и детето си е наш избор и най-голяма любов, но не означава, че не ни се иска понякога да идем на ресторант като гаджета или да си полежим без да бързаме за закуска и игри. И това ще дойде де, по-бързо отколкото ми се иска и си мисля вероятно.

С възрастта и житейския опит се стига до някой изводи, а именно че няма нужда да променяме хората, просто ако ни дразнят е по-добре да са на разстояние.
Ако не ми се месят и не ми пречат, няма да се напъвам да искам помощ, то самата ненамеса е вид помощ на практика.
А желанията да се излежаваме, като младоженци рязко секват, след първото дете.

Не, че секват, но човек си пренарежда приоритетите.

Е, тъй де , времето почва да недостига за всичко, ама после се научаваш да балансираш и продължаваш напред.
Преценявате си силите и нервите за второ дете , кой колкото може да носи.

Израства се. В един момент децата стигат възрастта в която се оправят сами.

Защо да не третира дъщерята, майка си като принцеса, ако не е принуждавана ? Майка й я е отгледала, сменяла памерси, бърсала ****, ако е по-силна от майка си , защо да не носи ?
Аз нося дивани, маси и гардероби, че майка ми да си почива и да не си направи нещо. Количката й за пазар мъкна по стълбите, че ще има да се мъчи.

Много е важно дали тия деца се гледат като си стоиш у дома, или като ходиш на работа. Ако само деца се гледат, бива, но ако се съчетава и с работа, вече става доста изнемогващо хептен без помощ.

Дископатио, здравей.
Браво на теб.

Години наред не й обръщах внимание, нито на приказките, нито на действията й, но сега вече се дразня сериозно. След дълги години на чакане и процедури си имам две близначки на 1 г. Дъщеря на нейно приятелско семейство роди дъщеря 3 дни след раждането на моите близначки. Децата ми са родени 3 седмици преди термин, а другото дете беше преносено. Сега започна едно безумно сравнение: онова дъвчело хляб,  моите не, онова "търчало, като конче", моите не. Дойде миналата седмица на гости: аз гледам две деца, готвя, за да я посрещна. Стоя 3-4 часа, децата заспаха. Тя се опъна на едно легло до тях, гледа, оглежда и накрая видя една паяжина в единия ъгъл на тавана (тавана е 3 метра висок). Размаха пръст да съм я почистила, че ще падне върху децата. Както миех чиниите след обеда, ми идваше да ида и да я цапардосам с нещо по главата. Толкова се напрягам, като я видя, че чак кръвно вдигам. Нито искам да ми гледа децата, нито нищо. А и тя сама си призна, че не може, защото не можела да вдига децата, тежки били. Отишла при една учителка да записва едното дете на солфеж след години, решила е, че е много музикално. Бърка се точно, където не й е работата. Едното дете било умно (на нея се било метнало), другото било по-тъпичко. Децата са на 1 годинка и започна с квалификациите. Като умре да съм й свалила обеците и да ги дам на по-умното. Като станели на 3 г тя щяла да ги гледа и възпитава. На езика ми беше да й кажа: "А теб кой да възпита?" Голямата възпитателка, детска учителка, където не е работила, там не са я изгонили с нейните методи "а ла Макаренко". Много обича да смята след 20 години, аз на колко години ще бъда (родих на 45 г). Глупости, глупости.......нямат край. Аз съм благодарна на Господ, че ме помилва и ми даде повече, отколкото исках, благодарна съм, че съм жива и здрава, а за по-нататък, каквото такова.

Мъжът ти знае ли? Говори с него и настоявайки делене на децата да няма. Заради тях.
Как ли пък ще търспя да казва, че детето ми е тъпичко и ще мълча. Изобщо не я ли насмете в този момент?

Да отидеш в чужд дом и да започнеш да даваш наклон на домакинята как да чисти... Ихааа. Това не е липса на първите 7, а на първите 17 години.

Боже, верно ли ги дрънка такива...
Честно да ти кажа, не мисля, че нещо ще помогне.

Book_ 79, ужас.
Първо, поздравления, че си имате близнаци - господ и съдбата е с вас.
За свекървата  - не си го причинявай. Разкажи на мъжа ти всичко. Никакво делене на децата.
Контактите с тази жена от нула до 1 рожден ден - и само в присъствието на сина й, за да разбере що за отровен човек е. И при всяка обида веднага й отговаряш. Това е единственият, макар и много малък шанс да спре.
Успех.

Мъжът ми е на мнение да не й мълча, но и той се дразни от нея. Той е по-краен, за него или се караме с нея и приключваме отношения, или не й обръщаме внимание. Все я съжалявам. От една страна искам децата ми да имат баба, но ако продължава така и те пораснат, и усетят нейното делене, наистина съм решила, че няма смисъл от нейното присъствие в живота им.

Тя с празни ръце ли дойде, колкото да сме гадни, свекървите носим по нещо, без нищо не ходим. С близнаци са моите, знам какво  е. Не мога да гледам децата, седмица е най-дългото при мен и рядко.  За това се  и караме. Но когато ходих - едва носех чантите, може да са харесали ,може да не са, но носех.
 И мразя да ми прилягват по леглата. За сън - няма как ,но иначе...
 Всяко дете има свой ритъм на развитие, близнаците също ,особено в различен пол. Но всяко е силно в някаква посока.
 И съм забелязала - хваля едното ,че нещо направи, другото се обажда - ама аз пък мога да плувам. И плува.
 Много усещат делене,  няма как да хваля за едно и също винаги ,но за различни неща - да, намира се какво. Против съм без заслуга да се хвали, и  това се усеща ,чувства се неприятно  човекът.

 Абе , може да не  е от село ,но е типична селска пръчка тази. И по-зле ще става.