Последните пет книги, които прочетох #4

Учудена съм искрено, но явно имате твърде високи изисквания "Портретът на Дориан Грей" и "На Изток от Рая" за мен са кръгла 5-ца отвсякъде.. Кои са ви топ 5, че ми стана любопитно

Кристин Хана-Между сестри 4.5/5
Кристин Хана-Далечни брегове 4.5/5
Ви Кийланд-Красива грешка 4/5
Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд-Обяснения в омраза 5/5
Симона Спарако-Никой не знае за нас 3/5

1. Пациент 488- Никола Бьогле- 5/5 -В последно време не чета трилъри и тази отлагах дълго, макар да срещах само добри отзиви. Само мога да се присъединя към тях, книгата си заслужава.
2. "Когато изчезнаха гълъбите" - Софи Оксанен 5/5 (книга от разпордаваните по 5лв. на алея на книгите преди няколко години). Абсолютна находка  за мен. Пълната неизвестност за сюжет и автор са  плюс понякога. Започна бавно, но така  се разви и е така подредена историята, че  изгради образите на героите много интригуващо и силно. Освен това четейки я търсих и четох още за Естония и изобщо за прибалтика, и остави в мен дълбока следа.
3.Трябва да поговорим за Кевин- Лайънъл Шрайвър, 5/5,  бях гледала филма преди доста време и знаех сюжета. Това в началото отнемаше от интригата, но книгата е под формата на монолог, разказва случилото се с писма на  майката до бащата, нейните преживявания и колко различно може да възприемата случващото се двама родители. Брутална история и добра книга.
4. " Обявяването на лот номер 49" - Томас Пинчън- 3/5, не можах да усетя тази книга, има интересна идея , любопитни факти вплетени от историята, но не можа да ме завладее. Бих прочела обаче още нещо от автора.
5. " Жената с огледалото" - Е.Е. Шмит Почти няма нещо негово, което да не харесам. Все на една и съща струна свири, но винаги успешно. Тук с историите на три жени от различни епохи, които търсят и успяват да намерят смисъла или себе си ...да осмислят живота си.

Първата книга на Софи Оксанен, която четох ("Чистка") ме остави без думи. След нея и филмът. Препоръчвам я!

"Когато изчезнаха гълъбите" и аз си я бях купувала за 5лв., но още не съм я чела.

Много благодаря за препоръката! Ще я потърся.

1.  There Are Rivers in the Sky ("Има реки в небето", не е преведена още на български език) -  Елиф Шафак 4/5 - Заради нея ми се иска да прочета Епоса за Гилгамеш. Последната книга за септември.

2.. "Абатството Нортангър" - Джейн Остин 5/5, препрочит след ХХ години. Блестяща Остин, както винаги.

3. "В орбита" - Саманта Харви 3.5/5 Красива, кротка, но и монотонна книжка за рутината и размишленията на шестима астронавти в орбита. Това беше книгата за септември в книжния ми клуб.

4. "Министерство на времето" - Калиан Брадли 3.5/5 - забавен, полу-шпионски полу-трилър, в който шестима "гости" отвлечени от миналото са преселени в 21в, вероятно с някаква политическа цел. Въпреки пътуването във времето (споменато и обяснено с 2 изречения), не е в жанра фантастика. Към всеки от шестимата е назначено нещо като аташе, или човек за адаптация и връзка с реалността на 21в, с които ще живеят една година. От една страна е доста забавна и шантава книжка, но успява да вплете сериозни съвременни теми като емиграция, културен шок, принадлежност, расова идентичност, империализъм, и последния да затвори вратата. Избора на книжния ми клуб за октомври, рано я отметнах, хареса ми.

5. "Примката на призрака" (The Turn of the Screw или "Разхлопването на дъската" ) - Хенри Джеймс - 4.5/5 Разказано от първо лице, виждаме под микроскоп какво се случва в главата на психически нестабилна гувернантка, която постепенно губи връзка с реалността и страда от тежки халюцинации. Невнимателен читател би си помислил, че е история за духове и призраци, но истинският ужас е другаде. Прологът беше излишно тромав.

От тук нататък октомври ми е за готическа, викторианска, и халоуийнска тематика. На хартиен носител препрочитам "Джейн Еър" (след 300 години ), и слушам "Агнес Грей" в Сторител.

1. "Кралска поръчка" на Робин Хоб (книга 2 от трилогията "Придворният убиец"): Не мога да преценя дали ми хареса повече от първата част или не. От една страна го нямаше трудното и мъчително начало на "Тайната на занаята", но от друга обемът на моменти ми натежа. Лека полека свиквам и със стила ѝ - красив и поетичен от една страна, а от друга бавен и протяжен. След първата си мислех, че съм готова за всякакви емоционални травми от нейна страна, но тя ме опроверга отново. Не съм готова още за последната част, пазя си я, а и Артлайн надали скоро ще преиздадат "Сага за живите кораби".
2. "Сянката на боговете" на Джон Гуин (книга 1 от трилогията "Сага за Кръвнозаклетите"): Първият ми опит с тази книга не беше успешен и се наложи да я оставя за по-подходящ период, какъвто беше този след емоционалното преживяване с Робин Хоб. Отново бях на фентъзи вълна, този път в обратната посока - не толкова голямо задълбаване на света и героите, колкото забързано действие, насилие и гадости от всякакъв характер. Нямах високи очаквания и бях доста приятно изненадана. Надявам се скоро да стигна до втората част.
3. "Легион: Многото животи на Стивън Лийдс на Брандън Сандерсън: Първа среща с автора, четох новелите на паузи. Много ми хареса съчетанието на детективски истории с толкова изтрещели персонажи и чувство за хумор. Последната част ми дойде доста сериозна, но като че ли го очаквах. От една страна съжалявам, че историите не са малко по-обемни, но от друга се радвам, че не ги е разводнил. Със сигурност ще продължа да го чета. За съжаление липсата на коректор на моменти ми убиваше удоволствието от четенето, а и шрифтът беше неприятен.
4. "Смяна" на Хю Хауи (книга 2 от трилогията "Силоз"): Това е поредният случай, в който се убедих, че не мога да чета книгите от дадена поредица една след друга. На два пъти удрях на камък с този роман заради първата част, която ме отегчаваше до смърт. Разбирам колко е важна за целия сюжет, но трябваше да стискам зъби, за да не я зарежа за трети път. Радвам се, че този път не се отказах, защото после нещата се оправиха. Беше ми любопитно откъде стартира цялата тази идея за силозите. Стилът на автора не е сред любимите ми неща, но тук си представях нещата визуално, което е крайно нетипично за мен. Силно се надявам финалът да не ме разочарова.
5. "Кучето на ада" на Агата Кристи: Мина доста време, откакто четох нещо на авторката. За пръв път я виждам да се заиграва с окултното и свръхестественото, което първоначално не ми допадна, но после свикнах и всеки следващ разказ ми допадаше все повече и повече. Продължавам да твърдя, че романите ѝ се удават повече, но това е най-добрият ѝ сборник с разкази, който съм чела до момента.

Забравих да пиша и са ми се насъбрали две петички, много ми харесаха всичките, ама аз рядко давам ниска оценка на книга 

1. “Стоунър” - 5/5, разкошен роман. Уж бях чела, че е за обикновения живот, в който не се случва нищо, но не съм съгласна, за мен се случва немалко   Може и да е защото открих допирни точки между вътрешния свят на мен и героя (че даже и една специалност споделяме).
2. “Пиранези” - 5/5 - след първоначалната почуда от структурирането, мога да заявя, че е една от най-интересните книги, които съм чела! Но да, доста НЕтипична; подтиква към съзерцание, вместо да дава всички отговори; разкрива се като мистерия, но много метафорична и заиграваща се с митологията.
3. “Тео от Голдън” - 4.5/5. Хубава и човешка. Въпреки обема се чете бързо, историята е лека и предсказуема, но все пак приятна.
4. “Минали години” - 5/5, хареса ми, смела идея, накрая ме изненада Мисля, че трябва да имаш преки наблюдения за съвременния инстаграм фалш, за да можеш да оцениш напълно иронията в романа. (Например майка ми и жени от нейното поколение не биха).
5. “Лонг Айлънд” - продължението на Бруклин - 4/5, авторът има чудесен и пестелив стил. Хареса ми как историята се заъртя.
6. Присетих се, препрочетох “Ловецът на хвърчила”. Тя не че се забравя, защото "хваща за гърлото". И все пак ми идват много всичките тежки моменти в романа и де да можех да пренапиша по-категорично щастлив край, по дяволите! 5/5.
7. "Кражба" на Абдулразак Гурна, автор от Занзибар. Интересно ми беше да науча за консервативното ислямско общество на острова. Гледам, че съм и дала 4 и малко в Goodreads, значи нещо не ми е достигнало съвсем, но като цяло ми хареса
8. Съвсем кратичката “Малки неща като тези” - май и от нея очаквах повече, някакси да се случи нещо с мащаб, гръм и трясък. Но пък книгата е именно за тихия вътрешен прелом. Че трябва "малки неща" в мисленето ни да се пречупят, за да се случи грандиозна промяна. Хареса ми. 4/5
9. “Ребека” - 5/5 - книгата, която ме накара да възкликна, "Леле, къде съм спала досега, че не съм я чела?!". Първата глава с описанието на Мандърлей ще остане завинаги в съзнанието ми с красотата си Последвалата история се заплита бавно, но накрая компенсира с динамика и обрати. Абсолютно заслужена класика, а аз отивам да си поръчам и "Братовчедката Рейчъл"
10. “Аз, която не познах мъжете” - също 5/5. И покрай нея беше зашумяло и разбирам защо. Необичайна анти-утопия, отново отговори няма. Въпреки някои критики, които имам към сюжета, както и към това натрапено контрастиране на главната героиня  - ми беше толкова интересна, че я прочетох на 'едно сядане'.

12та ми петица от началото на годината:
1. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте 5/5. Може би най-много препрочитаната от мен книга, но за първи път я чета като възрастна. Рочестър ми е неприятен както винаги. Разбрах обаче защо е предизвикала скандал по онова време, и забелязах много нюанси които тогава ми бяха убягнали.
2. "Брулени хълмове" - Емили Бронте 5/5
За 4ти път, но пак след много години.
3. "Агнес Грей" - Ан Бронте 4/5 изслушах в Сторител. За първи път прочетох трите сестри една след друга, и изживяването си струваше. 💜 Беше ми убягнало, или просто съм забравила, че са издадени в една и съща година (1847), последните две в един том. Много ми хареса и "Агнес Грей". Нея не помнех изобщо, за разлика от другите две. Нравоученията на Ан ми дойдоха в повече, но от дъщеря на църковен служител можех да го очаквам. Остро критикува малтретирането на животни от деца и възрастни, за което заслужава уважение. Втората и книга е много по-добра.
4. "Валът на бурите" ( The Wall of Storms ) - Кен Лиу 5/5 Имам нова любима поредица- феноменален Кен Лиу. ❤️ Във втория том на Династията на глухарчетата има от всичко по много: военна стратегия, философия, дворцови интриги, политически игри, и за капак - военно нашествие и сблъсък на култури. В кратце- моята кръвна група.
Можел е да раздели книгата на 2, но не се оплаквам. Чете се като 2 в 1. Стилът му е красив, на места изключително поетичен, на други обран и икономичен. Фен съм.
5. "Between Two Fires" - Кристофър Бюлман 5/5 Ужасяваща библейска апокалиптика. Годината е 1348.  Силите на ада и рая са във война. В нашия свят, отлъчен от църквата рицар прекосява опустошената от чумата Франция заедно с момиченце, което вярва, че е на мисия да спаси света и папата в Авиньон . Бюлман се е справил блестящо с амбициозния сюжет и библейската символика. Оживяват картини на стари майстори на гротескния ужас, има кимвания към  Джон Бъниан (The Pilgrim's Progress), книгата на Йов, Откровенията на Йоана, и други библейски книги. Най-силно е застъпена темата за прошката и изкуплението, кулминацията на романа е разтърсваща. Книгата не е елементарен хорър, ако някой има опасения, няма да са на място. Непременно ще прочета и други книги на автора.