Най - вкусния спомен е месенето на козунаци и боядисването на яйца.
- Публикувана: 1 апр. 2025, 11:00 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 15:02 ч.
Предай нататък най-вкусния детски спомен с Dr. Oetker
Боядисването на яйцата, месене на домашен козунак, голяма трапеза с агнешко, дроб сарма, печени картофи, салати от маруля с репички и счупените варени яйца към нея... близки и роднини идват и си отиват, децата хапваме, играем, пак се връщаме край масата с възрастни... цели щанги с етър, чийто вкус и до днес помня, но не намирам никъде.
Най-милият ми детски спомен, свързан с Великден е когато моята баба не спеше и замесваше тестото на козунака през нощта, за да може до сутринта да е втасал. А също така цяла нощ грееше стаята, за да може да е топла и козунака да стане на конци.
Усмихвам се на това като малко момиче колко ми беше интересно да обикалям нашата градината и поляните навън, за да търся красиви листенца, които да сложим върху яйцето в чоропогащника и после то да се оцвети интересно.
Усмихвам се на това като малко момиче колко ми беше интересно да обикалям нашата градината и поляните навън, за да търся красиви листенца, които да сложим върху яйцето в чоропогащника и после то да се оцвети интересно.
Великденски спомени от бабината кухня
Великден винаги е бил най-уютният празник в нашето семейство. Но има един момент, който завинаги ще остане в сърцето ми – утрото, в което баба ме научи да плета козунак.
Бях още дете, когато за първи път се събудих в нейния дом в съботата преди Великден. Кухнята ухаеше на ванилия, лимонова кора и топло мляко. Баба месеше тестото с търпение и обич, а аз нетърпеливо топях пръсти в купата с брашно. "Козунакът иска топли ръце и добро настроение, иначе не бухва добре!" – ми каза тя с усмивка.
А когато дойде време да сплитаме козунаците, моите плитки бяха далеч от съвършенството на бабините, но тя само ме погали по главата и прошепна: "Важното е да го правиш с любов!"
Сега, години по-късно, продължавам тази традиция с моите деца. Всяка година в събота месим козунак, боядисваме яйца и се смеем на несъвършените плитки. И докато ароматът на ванилия и лимон изпълва дома, знам, че баба все още е с нас – в топлите ни ръце и в любовта, с която споделяме този празник.
Великден винаги е бил най-уютният празник в нашето семейство. Но има един момент, който завинаги ще остане в сърцето ми – утрото, в което баба ме научи да плета козунак.
Бях още дете, когато за първи път се събудих в нейния дом в съботата преди Великден. Кухнята ухаеше на ванилия, лимонова кора и топло мляко. Баба месеше тестото с търпение и обич, а аз нетърпеливо топях пръсти в купата с брашно. "Козунакът иска топли ръце и добро настроение, иначе не бухва добре!" – ми каза тя с усмивка.
А когато дойде време да сплитаме козунаците, моите плитки бяха далеч от съвършенството на бабините, но тя само ме погали по главата и прошепна: "Важното е да го правиш с любов!"
Сега, години по-късно, продължавам тази традиция с моите деца. Всяка година в събота месим козунак, боядисваме яйца и се смеем на несъвършените плитки. И докато ароматът на ванилия и лимон изпълва дома, знам, че баба все още е с нас – в топлите ни ръце и в любовта, с която споделяме този празник.
Събирахме се цялото семейство заедно. Подготвяхме различни вкуснотии за нас к за близките ни. Боядисването на яйца беше семейна дейност - три поколения боядисвахме яйца за целия квартал. Прекрасно!
Най-любимото ми беше обаче месенето на козунаци с баба. Тя беше просто ненадмината и из цялата къща се носеше вълшебен аромат още от ранни зори.
Най-любимото ми беше обаче месенето на козунаци с баба. Тя беше просто ненадмината и из цялата къща се носеше вълшебен аромат още от ранни зори.
