Факт е,че не е приятно да си сам, но и да правиш компромиси с човек, когото не харесваш само ,за да не си сам пак не свършва добре. Имам предвид,че човек дори да е в мир,че е сам е добре все пак да продължава да търси социални контакти независимо в кой аспект - работа, хобита и т.н.
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Не искай това! Моето едното вече отлетя, толкова ми липсва. Всеки ден си говорим, пишем, виждаме се на видео, но я няма при мен да я гушкам. Остана ми второто, още е на 15, но докато мигна, и тя ще хвръкне 
За остаряването пък съвсем... Все едно още съм на 30, а скоро ще направя 50, нищо живот ми остава.
За остаряването пък съвсем... Все едно още съм на 30, а скоро ще направя 50, нищо живот ми остава.
ЕЕ, не така! Стегнете се!
Ще се радваме на тяхното щастие, и ще си гледаме нашето!
Планирайте пътувания, изненади за половинката, кратки глезотии, които не сте могли , докато са вкъщи...
Ще се радваме на тяхното щастие, и ще си гледаме нашето!
Планирайте пътувания, изненади за половинката, кратки глезотии, които не сте могли , докато са вкъщи...
Скрит текст:
Аз чакам със смесени чувства НГ 25/26- за пръв път, от толкова години, ще сме си за наша сметка 
и сме в търсене на най-запомнящо се изживяване Vs. най- желана, никога недостигната дестинация - още не сме стигнали до консенсус.
Аз се наслаждавам на планирането, точно толкова, колкото на самото пътуване
и сме в търсене на най-запомнящо се изживяване Vs. най- желана, никога недостигната дестинация - още не сме стигнали до консенсус.Аз се наслаждавам на планирането, точно толкова, колкото на самото пътуване
Не знам за какво говорите. Мисля си за това, че е важно децата ни да са здрави и да имаме силна и пълноценна връзка с тях. Животът се променя и върви напред, трябва от всеки период да се извлича и оценя хубавото. Синът ми е на 19г, няма смисъл да изпадам в носталгия по детството му, благодарна съм, че и сега ме прегръща всеки ден и ме допуска до света си. Всеки период има своите хубави страни, нека сме здрави и гледаме тях. И нека децата не са целия ни свят, за да сме пълноценни за тях и за себе си. И в този ред на мисли, наближавайки 50г, си мисля колко ми е хубаво точно сега. Мога всичко, но не съм с акъла си, когато бях на 20-30г. Животът е прекрасен, точно тук и сега.
Не знам дали има нещо, което не съм могла да правя с половинката докато децата са вкъщи. Може би само сме избирали по-подходящите моменти, да кажем 
Пътуванията ни винаги са били с тях и са време,
което ще ми липсва... трябва ми нагаждане към променящата се ситуация, и за мен също не е безболезнено.
Ясно е, че това си е нашата, родителска болка, и наша задача е да не я прехвърляме върху тях.
Цял един най-основен етап от живота ни приключва, нормално е да изпитваме тъга.
Мисля си, че съм благодарна, че на света има такива хора, какъвто беше папа Франциск.
Пътуванията ни винаги са били с тях и са време,
което ще ми липсва... трябва ми нагаждане към променящата се ситуация, и за мен също не е безболезнено.
Ясно е, че това си е нашата, родителска болка, и наша задача е да не я прехвърляме върху тях.
Цял един най-основен етап от живота ни приключва, нормално е да изпитваме тъга.
Мисля си, че съм благодарна, че на света има такива хора, какъвто беше папа Франциск.
Ооо, заради моите деца, колко поводи съм пропуснала, колко почивки съм разместила...вечно съобразяване с техните календари- тренировки, състезания, турнири ...
Всеки си знае него си ,но мисълта ми е, че всяка възраст си има предимства- като малки са едни, като пораснат- други.
Относно папата- колко много хипокризия има в тая институция, че чак по официални канали се чуват критики колко дълго са го поддържали, за да не "рязвалят" Великдена
Всеки си знае него си ,но мисълта ми е, че всяка възраст си има предимства- като малки са едни, като пораснат- други.
Относно папата- колко много хипокризия има в тая институция, че чак по официални канали се чуват критики колко дълго са го поддържали, за да не "рязвалят" Великдена
Мисля си как липсата на комуникация и екипност прави хората в един колектив затъпели и безчувствени зомбита. Толкова да си забит в бакии и каши, че чак да нямаш сили да пожелаеш весели празници на тези около теб. И как заради едно вкиснато лайно и най-прекрасната каца с мед се съсипва.
Минаха празниците, изядохме агнешкото и козунаците, минахме и през църквата и пак сме си същите говеда. Без извинение
И аз се чудя какво общо има яденето на козунаци и агнета с Рождество Христово. Всичко е опорочено и преиначено, за да оправдаем поредното плюскане и почивка. Без извинение.
Възкресение Христово 🤗, иначе и аз не виждам смисъла от тези неща... В един ден сме едни , на следващия същите... И това е на всички празници.
