Мисля си, че крушата не пада по-далече от дървото...
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Най-хубавото нещо на света- да се влюбиш!
Така си е! ❤ То хубово де но аз знам,че нямам шанс с него. За това си мисля,че е по добре той да не знае. Съмнявам ,че е споделено според мен той има само приятелски чувства към мен.
Забравила съм какво е това любов. Когато човек порасне принудително, след като родителите му починат, си дава сметка, че истински е обичал родителите си. Не броя децата - те се обичат най-много, но който ги има.
Дълго време мислих, че обичах един мъж и не можех да го забравя, че е била онази изпепеляваща любов, но се оказа, че е една илюзия и фантазия. Обичах изградения образ в мозъка си. Като почина тати преди около 3 години, изведнъж го забравих и разбрах за самозаблудата ми. Дори сего го ненавиждам.
Аз имам любим съпруг, две деца, сестра с която съм в добри отношения и загубих родителите си когато бях на 50+ (т.е. не е преждевременно) и пак мога да кажа, че се чуствам осиротяло сираче след тази загуба. Осъзнах, че никой, никога няма вече да ме обича така безусловно и безгранично, както са ме обичали те.
Може и да не е нормално, но с остаряването връщам лентата назад и ги разбирам още по-добре: как са се чувствали при моите младежки капризи и изцепки и как въпреки това са ме подкрепяли и обичали.
Може и да не е нормално, но с остаряването връщам лентата назад и ги разбирам още по-добре: как са се чувствали при моите младежки капризи и изцепки и как въпреки това са ме подкрепяли и обичали.
Gorg0nzola, съвсем друго визирах.
Имам подобна приятелка- ако си отидат родителите, да са живи и здрави, тя ще се потопи и няма да изплува.
За нея, ни мъж, ни дете са център- само мама и тати.
Имаме и семеен познат, който си развали сериозната връзка, когато почина баща му- защото той му бил опората в живота, и от тази точка, не можа да мине по-напред.
Ей такива асоциации ми навя...
А иначе, с остаряването, нормално поглеждаме под друг ъгъл- аз за 20 и малко години, ни веднъж не съм чувствала носталгия, но ми се стовари миналата година като гръм...когато изпращах нашите на летището.
Имам подобна приятелка- ако си отидат родителите, да са живи и здрави, тя ще се потопи и няма да изплува.
За нея, ни мъж, ни дете са център- само мама и тати.
Имаме и семеен познат, който си развали сериозната връзка, когато почина баща му- защото той му бил опората в живота, и от тази точка, не можа да мине по-напред.
Ей такива асоциации ми навя...
А иначе, с остаряването, нормално поглеждаме под друг ъгъл- аз за 20 и малко години, ни веднъж не съм чувствала носталгия, но ми се стовари миналата година като гръм...когато изпращах нашите на летището.
Мисля си как вече толкова се набляга на маркетинг и реклама, че никой не го интересува каква е реалността зад всички гръмки фрази, намазани снимки и внушения разни. Обаче, човек като стане потърпевш на тази реалност, малко е трудно да си скрие иронията.
Моля, отделете 1 минута и подпишете тази петиция. После не забравяйте да влезете в имейла си за активация на гласа си.
https://www.peticiq.com/477860
https://www.peticiq.com/477860
