За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

И аз мисля за тези приказки за чанти за 3 дни.
Че не ни казват истината.
И как една сутрин ще се събудим в нова реалност.

Никога не са ни казвали истината, даже и не очаквайте. И аз се чудя каква ли тесла ни готвят.

Напоследък Орбан е недолюбван от ЕС, защото е против някой тяхни решения. За да ви се изясни ситуацията:
https://www.vesti.bg/sviat/orban-briuksel-se-gotvi-za-vojna-6224566

Благодарение на Орбан вече не сме най-бедната държава в ЕС.
Сега е Унгария.
Само казвам

Имам си най-добра приятелка от детската градина насам. Какво ли не преживяхме заедно. Всичко досега. И изведнъж съпругът й, един прекрасен и напълно здрав допреди 2 месеца мъж, почина. Само на 44 години, още съвсем млад човек. Рак, открит късно, защото се развива безсимптомно, някакъв много рядък вид.

На една милионна от нейната мъка е моята, знам. Но толкова ми е мъчно. Как ще й помогна? Дали ще мога и какво да направя? Всички сме в шок още.

Не знам дали наистона е така, но ако е вярно е много жалко и говори много зле за тях. Защото ние тръгнахме от най-ниското, докато Унгария беше по средата между нас и Западна Европа. Тоест имаха голям аванс и явно са го пропилели.

Е то години раздаване на социал, не води до нищо друго освен до дългове.
Всичко безплатно, 6 години майчинство и какво ли още не.

Мисля си, че не знам какво искам да правя с живота си. А и без това, минава прекалено бързо, за да можеш да свършиш каквото и да е, освен ако не се посветиш на него изцяло. И си мисля колко мразя понякога факта, че съм човек, с това тяло, което непрекъснато го дебнат всевъзможни болести и усложнения, и трябва да си отровиш радостта от живота с диети и ограничения, за да го предпазиш, но пак нямаш гаранции, че ще си здрав.
И си мисля, че ще умра от нерви до понеделник, когато пак ще си правя кръвните изследвания, писна ми, всеки път треперя да не ми открият нещо. Родителите ми го правят още по-напрегнато, с непрекъснатите си подмятания, то бива загриженост, но те прекрачват границите. Само защото живея с тях, не означава, че имат правото да критикуват всичко, което правя. Искам да се махна от тях, от себе си, от всичко, завиждам на братовчедка ми, която живее отделно, в друга държава, издържа се сама, и никой не й държи сметка за нищо. А тя е дори по-малка от мен. Какво толкова сгреших в този живот, или в миналия, че изостанах, понякога дори ме е срам да го кажа на психолог.
Когато минат изследванията, и разбира се, не покажат нищо лошо, тогава пак ще се успокоя. Стискайте ми палци. Колкото мога, се опитвам да стоя далеч от вредните храни и напитки, но съм човек, в крайна сметка. В някои периоди успявам, в други не.

Уж за всичко мисля, а съм забравила, че от понеделник съм във ваканция.Мисля, че почвам да забравям.

Мисля си колко се разбива животът на човек, след загуба на дете, и защо има чак такива злостни упреци понякога към хората, които не искат деца, защото светът е несигурен и в днешно време децата ги дебнат множество опасности. Еднакво легитимна е и тази гледна точка. Не всеки има психиката да е родител и непрекъснато да се тревожи. Веднъж да го загубиш, е завинаги и животът ти вече не е същият. Само мога да си представям как се е справяла приятелката на майка ми през тази първа година, откакто дъщеричката й почина от рак. Нямам идея, тя и майка ми продължават да се срещат периодично за кафе, явно не говорят за момичето, но кой знае отвътре какво й е на тази жена. И тези, които избират да нямат деца, не ги мразят непременно и не са някакви стереотипни зли лелки със сто котки вкъщи, които се дразнят, че деца играят отвън и вдигат шум. Напротив, поне повечето смятат, че спестяват потенциални страдания на хипотетичните си деца, не критикуват непременно родителите. Но е факт, животът е страдание, както проповядва будизмът, и е може би единственият религиозен постулат, с който всеки е съгласен и трябва да има предвид, когато създава дете. Едно е да приемеш за себе си, че животът не е честен и е гаден, но да изложиш на тази гадост друг човек, който дори не те е избирал точно ти да си му родител, е съвсем друго. Аз съм се прежалила вече до известна степен, каквото е такова, но това не ми дава право да го причинявам на друг, още повече собственото ми дете. А човек, изпълнен с цинизъм    едва ли е подходящ за родител. Вече приемам почти като комплимент, когато получа коментар от сорта на, по-добре такива като теб да нямат деца. Да, по-добре е за мен да нямам деца. Егоистка съм, поставям себе си на първо място и не се извинявам за това.

Една част от онези, твърдящи, че не искат деца, по една или друга причина, не са успели да имат, поне до момента, в който го твърдят.
Бях там, и макар да казвах, че още не ми е време, с горчива усмивка, ...все същото си беше по смисъл- заравяне на главата в пясъка.
Други, не са узрели за деца- по- добре е, да не се заблуждават, адмирации за което.
Трети, без да изчерпват списъка, по- добре да нямат. Може да е непопулярно мнение, и със сигурност ще предизвика отрицателни отговори, но ... аз имам
приятелка, която е с психични проблеми, все още се лута, от доктор на доктор, ...говорили сме с нея по въпроса. Много тънък лед е това, но трябва  да си много осъзнат човек, за да си го признаеш- по- добре е, да нямам деца
Онези, които го решават,само и заради евентуалното страдание, в този несъвършен живот...не бих искала да ги коментирам, че ми е крайно мнението.

Аз не мисля, че трябва да се извиняваш, за собствените си избори!

За съжаление това не е съвсем вярно... Има много техники за манипулация (най-простата от които е комплиментът), които действат независимо от интелигентността на обекта, към когото са насочени. За да ги игнорира успешно, човек трябва непрекъснато да поддържа "второзрението и третомислието си", както би се изразила баба Вихронрав

За нещастията, които може да сполети човек, ...ей така, от нищото....
Както всичко върви нормално и изведнъж - БАМ !!!! И до там!
Живота ти рухва! Изчезва!
Няма смисъл! Няма надежда! Няма ЖИВОТ !!!

Дано някак се оправят нещата, Karzz

Много е елементарно мисленето, че тези, които нямат деца, не ги обичат. Много!