За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

Нека не забравяме, че раждането е риск даже и днес. Риск и за бебето, и за майката. Не оправдавам и не обвинявам болницата, защото не знам каква е истината, но след като принципно родилки се случва да умират, и след като в Русе има само една голяма болница, съвсем логично е всички смъртни случаи да са в нея.  Предполагам, че и в София непрекъснато умират хора и в Пирогов, и в Света Екатерина, и в Трета градска, ама всеки би искал там да отиде ако получи инфаркт.

Никой не твърди, че всеки трябва задължително да излиза от болницата напълно здрав - особено когато става дума за раждане. Това дори не се обсъжда.
Но в този случай отново са били пренебрегнати оплакванията на пациентка от силни, непреминаващи болки, въпреки че раждането е било естествено и без усложнения. Лекари и сестри просто не са обърнали внимание.
И да, в Русе не е само една болница.

Е да де, не е една, ама тази е университетската и най-топ, нали?
А от лекарите разбрах, че болките са били типични за след раждане, но все пак са я гледали са я на скенер, ходила е, нямала е температура... Явно е нещо доста нестандартно, което са пропуснали. Май не е забравена плацента. Ще чакаме резултатите от аутопсията. Не мога да упрекна и шефа на болницата, който веднага е уведомил и е поискал втора аутопсия от независими орган. Не виждам какво повече може да се направи постфактум. Може да е имала аневризма на аортата примерно и да не се е знаело. Преди години дете умря така на двора на училището.

И аз нямам никакви забележки към директора на болницата - човекът направи всичко, което можеше и беше длъжен да направи. Но факт е, че за мен тази болница си остава скандална.

Мъжът ми лежа там миналата година след тежка катастрофа, и с брат му почти всеки ден се карахме с медицинския персонал. Диагнозата му я сменяха четири пъти. Ако един ден му казваха, че има 4 счупвания, на следващия вълшебно ставаха 2, а после - 5.

Още на другия ден след катастрофата сестрите идваха с недоволни физиономии и му казваха "Айде, ставай, какво лежиш?", при положение, че човекът не можеше да се движи.

Няма да започна и за впечатленията и усложненията, с които мои приятелки си тръгнаха оттам след раждане - на едната дори забравиха да извадят марлята след раждането.

И да, абсолютно има много добри и съвестни лекари, които си вършат работата от сърце и на 100% там, но на фона на всички тези оплаквания, общото впечатление от болницата просто се скапва.
Това казвам - според мен човек просто трябва да има поне някакво доверие в болницата, в която отива.

Мисля си какви безсмислени разговори водим със сестра ми, уж трябва да ми е една от най-близките хора, а само общо приказки.

Това,че сте роднини нищо не значи, за съжаление и при семействата са важни характерите - с някои се разбираш добре с други не.

Мисля си, че напоследък сякаш родителите на всяко дете, загинало при нелеп инцидент, се появяват да говорят по телевизията, което ми е странно. Майката на детето, което падна от планера, бащата на Сияна, и други. Моля да не ме разберете погрешно, знам, че хората скърбят различно, не всеки се затваря за света, само се надявам да не е част от трендовете в социалните мрежи, превръщане на загубата на близък в показност, като други неща. И не непременно от страна на опечалените, но като натиск от медиите за интервюта. Защото последното, на което родител, загубил детето си, трябва да бъде подложен, е медиен цирк.
Във връзка с това, сякаш и в днешно време се смята като цяло за нежелателно да скърбиш прекалено дълго за починал,едно очакване да го преодолееш набързо,да даваш колкото се може по малко външен израз на скръбта си. Може само на мен така да ми се струва, но вече отдавна имам такива впечатления. Особено след смъртта и на другата ми баба. Майка ми толкова бързо се върна в нормалния си ритъм и именно от нея усетих нещо като натиск, пришпорване. Беше ми нужна една година да се съвзема, а сякаш родителите ми преодоляха баба ми за броени дни.
Е, аз не съм като тях. Но майка ми ме третира тогава с такава досада, задето не можех да го преодолея като нея, сред нещата, за които скоро няма да й простя.
Човек не може и не трябва да потиска емоциите си, затова има толкова агресивни и фрустрирани индивиди наоколо. Човечеството се отнася просто отвратително към вътрешния си свят, омаловажава го и игнорира.

Дано никога, никога не усетиш тая простотия която написа. Да изгубиш дете е най- унищожителната болка на тоя свят. Това, че ти си лабилна не означава, че бащата на Сияна не скърби. Но е впрегнал силите да направи от смъртта на дъщеря си нещо смислено и да помага.

Родителите на въпросните деца са активни, защото с тази своя активност могат да помогнат да се направят промени и тези инциденти да станат по-редки. Не бият тъпана за да са в светлината на прожектора, а се борят да не се случва и с други. Което е похвално.
Иначе майка ти е права - природен (и божи) закон е човек да се ражда, живее и умира. Особено когато си отиде човек, изживял дълъг и полезен живот, това не е трагедия. А живите трябва да продължат, това е и тяхна отговорност пред умрелите, не да се скапят от скръб.

Прекланям се пред всички родители на нелепо загинали деца, които  намират сили  да се борят за каузи свързани с опазването на човешки животи в тази въртележка- месомелачка  която ни обгръща отвсякъде. Това за мен  е истински героизъм, нехарактерен за нашите ширини, в които да се потопиш в скъб и да го правиш демонстративно си е професионализъм. Не случайно тук е имало  професия оплаквачка.  Изключително объркан е моралния компас на българина.

Аз лично се отчайвам, че не излизаме масово да протестираме срещу убийците на пътя и мизерните ни политици. Ходих на протестите когато се смени режима ( като ученичка) и сега много ви се иска да се обединим отново, защото по пътищата умират децата на тази държава. Дано се събудим някой ден и да протестираме като сръбските студенти.

Сграбчването в мъката е такъв спасителен буй, за толкова много хора, че са започнали да си мислят, че са норма...
Кой ги научи , как се скърби !?
Кой им дава право да съдят!?

Черна станция

Не вярвам, че вече може да се случи. През 90те хората имаха надежди, които буквално бяха продадени
Преди няколко години пак имаше протести и пак бяха излъгани надеждите

Каква е била тази оплаквачка? Професия? Кой е давал заплата?

Професионални оплаквачки е имало още от времето  на Древна Гърция, а може и от преди това.
Плащали са им роднините на починалия.
И днес, в някои части на света има/ в Непал, примерно/- колкото по-важен и богат починалия, повече оплаквачки наемат.

В Ямайка има обяви за оплаквач/к/и, като прецизно се обявяват допълнителни цени за всяко стандартно или извънстандартно действие по тъжния ритуал. По спомен помня точка 4  от подобна обява  - Тръшкане на земята.
Всичко със стриктно фиксирани цени.