Да се свържа ли с близките на баща си?

В много случаи това е по-добрият вариант. Защото с припознаването идват и родителски права и той може да и стъжни живота чрез детето, а пък майката пак да не види издръжка или да е някаква супер мизерна

Това е било преди 50 години. Много неща са се сменили.
През 80-те при далечни роднини бащата взе родителските права за деца под 10-годишни (децата са родени 70-те), а майката нямаше право изобщо да ги вижда. За делото по развода не знам как е станало, но е факт - без контакт с майката. Няколко месеца по-късно бащата се изнесе да живее с друга жена, а неговите деца останаха за отглеждане при родителите му. Бабата-свекърва водеше понякога децата на сладкарница с майка им - тайно от сина. Свекървата казваше, тя е майка и трябва да имат контакт с нея, съдът не може да скъса кръвната връзка.
Но при други обстоятелства можеше децата да не видят майка си 10-15 г. и да ги лъжат, че тя не се интересува от тях.
Жената може да е била лоша съпруга, но не е лоша майка. Когато децата станаха пълнолетни, тя се върна да живее при тях и да им помага за внуците. Още живеят заедно.

Защото е била явно достатъчно разумна. Баща насила не се става, а минусите на такъв без желание са в пъти повече.
По-добре с баща неизвестен, отколкото зависимост от някой, който може 18 години да прави напук и сериозно да саботира живота и на майката, и на детето.
Безсмислено е за някакви смешни пари, които "бащата" може никога да не плати, майката да се вкара в колело от дела, молби, търсене и издирване за елементарни неща, свързани с детето, а понякога и за сериозни, когато едно забавяне може да коства твърде много.

Семейното положение не е пречка за дело.

Разочарованието е почти сигурно.
Въпреки това, намирам за смислени само отговорите от хората, които са били в обувките на питащата.
Като не млад юрист целия ми опит казва, че винаги има една версия, която звучи добре и друга - която е истинската. Това особено важи за такива лични, дълбоки и отдавна случили се неща.
Майката на питащата пази себе си, питащата, новото си семейство и другите си деца и надали някой би я укорил за това.
От това не следва, че покойния баща е бил безхаберен и просто е напуснал бременна жена и за нищо не му е пукало.  Как е било наистина, не ни е дадено да узнаем. Дали през годините не му е бил отрязан достъпа до детето - ние не знаем. За да е грижовен новия съпруг на майката, бащата на питащата не само трябва да липсва от картината, но да е и лошия в играта.
С всеки изминал ден шансовете на питащата, да научи нещо от очевидци, си заминават. Хората не са вечни.
Питащата трябва да направи това, което чувства, че би било полезно за нея. Млада е. Цял един живот и предстои.
Тя трябва да създава и пази свое семейство. За това се иска да се чувстваш пълноценен.

Деборана, като юрист трябва да знаеш как се случва припознаването и как не може достъп до детето да бъде отрязан при желание.
Иначе и да е минал някой през подобна ситуация, пак няма как да е изживял същото, защото всеки човек и близките му са различни хора.
От професионален опит съм виждала повече негативни, отколкото позитивни човешки отношения, за съжаление.
Но бащи, искащи да са в живота на децата си, идват и водят дела за тези деца. Борят се. И почват от това, че ги признават за свои, а после си търсят родителските права.
Да не говорим, че на дела на неискащите пък са идвали разни техни роднини, свидетелстващи как жената е преспала а целия град или е насилила тежкия син/брат от корист.
Ако чичото е знаел за племенницата и не я е потърсил 26 години, нито баба, дядо, братовчеди и т.н., значи не им пука. Ако не знаят пък е безсмислено да разбират, че техният роднина е крил собственото си дете от тях. Аз бих била разочарована. И също нямаше да повярвам на новопоявилата се родственица.

Това си е май редовния номер на бягащите от отговорност. Мой братовчед на млади години, далечните 1980-85, не искаше да припознае дете от бившата си приятелка, но викнаха свидетели и с кръвен тест доказаха, че е от него. Целта беше, чисто и просто, майката да не се сочи за к...ва и детето да знае баща си. А цялата история се заплете, защото братовчед ми, женкар от класа, тъкмо си беше намерил нова приятелка и бившата се оказа бременна. Родителите му го принудиха да се ожени за новата, че е от добър род, и така тръгна всичко. Та, извънбрачната ми племенница, много се зарадва, когато веднъж по случайност разбра, че сме роднини. Аз бях единствената от рода на баща ѝ, която познаваше. Тъжна история, защото по онова време, не е както сега с децата, родени без брак, виждаше се, че детето и майката страдат. Отдавна не поддържаме връзка, но се знаем и за мен си е племенница наравно с другите. Така че, не е съвсем без значение.

Този порив идва, защото може да нямаш контакт, да не си ги виждала тези хора никога, но ти си свързана с тях и ти принадлежиш към този род. Чета доста по темата родова психология и много от нашите травми са травми на предците ни, не случайно се казва до девето коляно. Аз съм била в твоята ситуация, чудиш се, защо не се интересуват от мен, защо нямам контакт, чуваш различни истории и в крайна сметка по повод имот трябваше да имам контакт, истината е, че баба ми не е успяла да прехвърли всичко и да ме лиши на 100 % от полагащото ми се, поради документални неуредици. И така контакт имах, опознах ги тези хора, имаше моменти на топли отношения особено с дечицата, които вече пораснаха. Връзката е скъсана отдавна, причините са много, не искам да съдя и обвинявам никого, днес имам отговори на много въпроси и някак ми е по-леко, когато си  ги видял, чул и осъзнал много неща. Препоръчвам ти да прочетеш някоя и друга книга, едната по памет "Не всичко започва от нас", "Силата на рода",  родовия терапевт Аида Марковска, Семерджиева и още няколко. Аида Марковска описва връзката с рода, като енергийна паяжина, независимо дали имаш контакт или не. Аз бих се свързана с тях, една, две срещи и ще си наясно със себе си, а може и да се окажат хора с които бих искала да общуваш. Няма място за съдрене от страна на майка ти и втория ти баща, ти принадлежи и към рода на баща ти, какви са били отношенията между майка ти и баща ти няма значение, защото за това нито ти си виновна, нито родствениците ти. Истината е, че мъж и жена се разделят, но продължават да "воюват", през детето, като мъж и жена и го лишават от това да има контакт с рода към когото принадлежи. Много тежка и болна тема, аз също търся отговори на много въпроси, на повтарящи се ситуации, четейки тук във форума Александър Стефанов интереса ми се задълбочи, решенията на предците касаят поколения напред, ситуациите и травмите се повтарят, отработват. И когато тези "родовия възли" се разплетат това променя и живота ни. При мен както писах създадох някакъв контакт, видях, чух, прецених, осъзнах, днес съм се дистанцирала и се старая да тая неутрални чувства.

След като са се виждали няколко пъти с авторката и е бил наясно Кия е, няма как да не е знаел за бременността на майка ѝ.

Сефора, щом си имала наследство, явно си била припозната от баща си и после отхвърлена.

Знам и точно затова пиша.  Питащата е родена преди 26 год.!!!!!!!
 Преди последните съвременни нормативни изменения отпреди няколко години, ако един е припознал детето, то биол. баща или всеки друг мъж не можеше вече да припознае или да има иск на свое основание. Може отскоро да има иск, дори друг да я е припознал.
Освен това, майката има срок, да оспори припознаването, като при това положение  за мъжа остава исковия ред с експертизи и пълно доказване.

Децата са крехък, мек, податлив и незащитен материал. Каквото им се внуши, това е. Не само достъпът, а всичко може да бъде отрязано. Това е животът, Фийвър, дори да не ни харесва.

Какво е било наистина, само един Господ знае.

Да, но нея не я е припознал никой.

Ние нищо не знаем и от историята, която ни е разказана, не става ясно.
Можем само да правим предположения, което е безсмислено.

Знаем, че не е припозната, пише го в поста и.

На 26г си достатъчно голяма ми се струва. Ако майка ти драматизира, защо не ѝ изпълняваш съветите, значи имаш още по-голямо основание да го направиш. Едно е да ти дава съвети да не се тормозиш в детството, друго е ако продължава да упорства. Това тя как възприема отношенията си с другия род не значи че и ти трябва да го правиш по същия начин. Все пак ти си роднина с хората, а тя има само обща "история".

Здравейте, аз мисля че корените ни са много важни. Едно дете е съвкупност от двамата си родители, баби и дядовци, прабаби и дядовци и т.н. Съвсем естествено е да сте любопитна за миналото си и причините, поради които баща Ви е контактувал малко с Вас, а те може да са най-различни. Ако ги знаете, може по-лесно да му простите и да не търсите в бъдещите си партньори фигурата на бащата. Има и друг аспект и това са наследените болести. Може да разберете какво Ви очаква в бъдеще откъм здравословно състояние, като знаете болежките на роднините си. Не приемам премълчаването, което е масово при по-старите поколения. Възможно е майка Ви не само да иска да Ви предпази да не страдате, в случай, че роднините на бащата не са добри хора, но може и тя да прикрива нещо, което не иска да знаете за взаимоотношенията и с баща Ви. С една дума, на Ваше място, аз бих търсила истината.