Имам позната с подобна история, не завърши добре. Момичето е колежка на сестра ми, работят заедно в Швеция, там завършиха магистратура. Много свястно дете...Та, реши да потърси баща си /също неприпознал я/, след смъртта на майка си /беше онкоболна, много тежко преживя загубата/. Баща й беше още жив, за разлика от този на авторката. Оказа се алкохолизирал се, деградирал тип, живеещ в някакво затънтено село. Той и родата му, решиха, че щом живее в чужбина има много пари, направо започнаха да си я изнудват по едно време. Жалка история, едвам се откопчи...
- Публикувана: 5 март 2025, 19:45 ч.
- Последно мнение: 13 март 2025, 21:44 ч.
Да се свържа ли с близките на баща си?
Щом авторката има потребност да се свърже с близките на баща си, да го направи. Абсурд е да търси мнение от непознати. Аз съм в нейната позиция - не познавам баща си, при все че съм припозната и нося неговите имена. Изобщо нямам потребност да го търся, нито него, нито евентуални братя и сестри. На 45 години съм и съм си ок така.
Никой не може да спре родител да вижда детето си - има си закони за припознаване без брак, има доказване на бащинство. Напълно се изземат правата на родител без виждане е само когато е наркоман/алкохолик/побойник или някакви подобни много весоми причини. Човекът ако е искал, е щял да си наеме адвокат и да предвижи нещата. Каквото и да е било преди, адвокати и закони си е имало и тогава. Желание да се занимават е нямало.
За признаване на детето - наистина има закони и никой не може да спре бащата да бъде вписан в акта за раждане. Да, може да се размотава делото, може да минат няколко години, но ако е биологичен баща - вписват го. Пример - нашумялото дело с Велико Минев.
Но доколкото знам, правата на баба и дядо, започват, след като детето е признато от сина им. Баба, дядо и други роднини не могат да водят дело за бащинство/родство. Гледала съм подобно предаване, но беше преди години, има малка вероятност законът да е сменен.
За виждането на припознато дете - тук наистина по-често могат да се правят проблеми от майката. Да не забравяме, че авторката е на 26, преди години се случваше да не дават детето да се среща с бащата и институциите не си мърдаха мръстта.
Към авторката, вече съм твърдо ЗА да ги потърсиш, ако имаш нужда от това. Дори да те заболи, ще знаеш истината. Но не ходи сама, вземи приятел за подкрепа.
Но доколкото знам, правата на баба и дядо, започват, след като детето е признато от сина им. Баба, дядо и други роднини не могат да водят дело за бащинство/родство. Гледала съм подобно предаване, но беше преди години, има малка вероятност законът да е сменен.
За виждането на припознато дете - тук наистина по-често могат да се правят проблеми от майката. Да не забравяме, че авторката е на 26, преди години се случваше да не дават детето да се среща с бащата и институциите не си мърдаха мръстта.
Към авторката, вече съм твърдо ЗА да ги потърсиш, ако имаш нужда от това. Дори да те заболи, ще знаеш истината. Но не ходи сама, вземи приятел за подкрепа.
Авторката има любящо семейство, баща, който я е отгледал като свое родно дете и братя, или сестри от него и майка си. Какъв е смисълът да поставя всичко това под въпрос за човек, който дори не я е припознал.
Оставил е детето си във времена, в които простите хора казваха на неприпознатите деца копелета, а вие тука и вкарвате в главата мухи за въображаема вина на майка и. Жената и е намерила истински баща и и е осигурила нормално детство.
Като те напъва, авторке, потърси ги тия чичо и братовчеди, които никога не са те търсили. Но не забравяй, кое е истинското ти семейство.
Оставил е детето си във времена, в които простите хора казваха на неприпознатите деца копелета, а вие тука и вкарвате в главата мухи за въображаема вина на майка и. Жената и е намерила истински баща и и е осигурила нормално детство.
Като те напъва, авторке, потърси ги тия чичо и братовчеди, които никога не са те търсили. Но не забравяй, кое е истинското ти семейство.
Здравейте! Пиша в търсене на съвет, в най-добрия случай от хора, които са минали през нещо подобно. Казусът е следния: да потърся ли близките на баща си.
Жена на 26 съм. Отгледана съм от майка си, а в по-късното детство от нея и от втория си баща, който винаги се е отнасял с мен като със свое дете, наравно с децата, които създадоха с майка ми.
Биологичният ми баща оставя майка ми и мен преди да се родя без да ме припознае. Никога не съм имала връзка с него, изключая няколко срещи, които бегло си спомням. Почина докато бях още в началното училище. Майка ми винаги ме е окуражавала да не се занимавам с миналото и с баща ми, от уважение към втория ми баща и новото ни семейство, и аз през повечето време съм се вслушвала в това.
Наскоро научих, че близък човек на биологичния ми баща е починал и това отключи нещо в мен. Имам желание да науча повече за него, да намеря отговори на въпросите, които са вътре в мен. Баща ми има брат, с когото са били близки. Не го познавам, но имам желание да го потърся, да задам въпросите си, да установя някакъв контакт. Имам вътрешен конфликт обаче с реакцията на майка ми и втория ми баща, братята и сестрите ми - знам, че това би ги разстроило, че ще го почувстват като изневяра. Обичам ги и не искам да ги наранявам, но не искам и да живея със съжаление. Какво бихте направили на мое място?
Благодаря на всички, които са прочели и се включат.
Жена на 26 съм. Отгледана съм от майка си, а в по-късното детство от нея и от втория си баща, който винаги се е отнасял с мен като със свое дете, наравно с децата, които създадоха с майка ми.
Биологичният ми баща оставя майка ми и мен преди да се родя без да ме припознае. Никога не съм имала връзка с него, изключая няколко срещи, които бегло си спомням. Почина докато бях още в началното училище. Майка ми винаги ме е окуражавала да не се занимавам с миналото и с баща ми, от уважение към втория ми баща и новото ни семейство, и аз през повечето време съм се вслушвала в това.
Наскоро научих, че близък човек на биологичния ми баща е починал и това отключи нещо в мен. Имам желание да науча повече за него, да намеря отговори на въпросите, които са вътре в мен. Баща ми има брат, с когото са били близки. Не го познавам, но имам желание да го потърся, да задам въпросите си, да установя някакъв контакт. Имам вътрешен конфликт обаче с реакцията на майка ми и втория ми баща, братята и сестрите ми - знам, че това би ги разстроило, че ще го почувстват като изневяра. Обичам ги и не искам да ги наранявам, но не искам и да живея със съжаление. Какво бихте направили на мое място?
Благодаря на всички, които са прочели и се включат.
А каква е била причината за тези няколко срещи? Как си ги обясняваш?
Вероятно въпроси имаш и към майка си, предполагам ти е трудно и да ги зададеш.
На 26 години човек прави разлика между благодарност и уважение от една страна, и право на решения относно своята идентичност, от друга. Не е предателство към тях.
Иначе за всичко друго в живота винаги би трябвало да постъпваш според мнението и преценката им, пак в името на благодарността и какво са направили за теб. Сякаш си виновна за ситуацията, в която си била поставена.. А нямаш никаква вина, за нищо.
ПС. Постът ми е само към авторката.
На твое място щях да ги потърся много по-рано (без да очаквам кой знае какво от тях.)
За припознаване е достатъчно бащата да заяви такова, а майката не може да го спре, освен с ясни доказателства, че бащата е друг. В случая явно бащата не е поискал такова нещо, а роднините му няма как да отговорят от негово име защо не го е направил. Най-много да заявят, че няма начин да му е дъщеря, щом самият той не го е признал и да злословят и за майка ѝ.
Авторката е на годините на големите ми дъщери. Поне половината от тях са деца на родители без брак или на разведени такива. Не беше чудо невиждано навремето. Само дето признаването на дете ставаше по същия механизъм като сега. Стига бащата да има желание или майката да се заинати да го съди при липса на такова.
Авторката е на годините на големите ми дъщери. Поне половината от тях са деца на родители без брак или на разведени такива. Не беше чудо невиждано навремето. Само дето признаването на дете ставаше по същия механизъм като сега. Стига бащата да има желание или майката да се заинати да го съди при липса на такова.
А защо майката не го е осъдила? Има ли основателна причина? Защото не мога да си представя, че някоя майка би предпочела в акта за раждане да стои баща неизвестен.