Да сменя ли името на бебето?

Съветите да нарича детето Симона, Сияна или с друго име, нямащо нищо общо с неговото и за мен са безумни. А и детето като порастне още малко ще разбере, че майка му мрази името му, ще го намрази и то. Честно казано, не мисля, че психически стабилен човек би го направил.
Имах позната, която след две момчета страшно много искаше момиче. Мъжът й не искаше повече деца, но тя настояваше и успя да го убеди, забременя само с надеждата да е момиче. Е, роди трето момче. Така и не можа да свикне. Наричаше детето на галено със женско име и го обличаше в момичешки дрешки. Това като бебе. Мъжът й и майка й се бяха видели в чудо, водяха я по психолози. Вече отдаване не живеем в един град и не знам какво стана после, беше преди десетина години, надявам се да е е опомнила. Знам, че е различно, но като прочетох предложението да нарича детето си Симона, първо за този случай се сетих. Човек понякога трябва да приеме, че желанието му не се сбъднало и да остави някои неща в миналото. За мен, майката трябва да избере имената на децата си, но така или иначе това не се е случило. Авторката се е съгласила с това име, записала е детето така. Да съжаляваш и да се косиш всеки ден за неща, които не можеш да промениш, е напълно безсмислено и много вредно. Може жената да има следродилна депресия или други проблеми, за мен не е нормално такова вторачване в това име. Идва пролетта, излизайте с детето, опитайте се да намерите приятели ако нямате, намери си хоби за времето когато детето спи и се опитай да си насочиш съзнанието към нещо друго. Вманиачаването в името може да наруши връзката ти с детето, от което само ще страдате.
Името е хубаво. И аз го асоциирам със Снежанка - нежна, красива, женствена. Опитай се да го приемеш от тази гледна точка. Не само свекърва ти се казва така, а и други жени.
Мъжът ти всъщност знае ли ти колко много се терзаеш за това име вече 5 месеца и как реагира?

Така е със свекървите. 5 месеца по-късно е вече прекалено късно за смяна според мен. Защо не се дистанцираш от свекървата по-добре? Не бъди близка с нея, изгради си собствен комфорт и хармония в семейството, опитай се да не я мразиш толкова, нека ти е неутрална. Това е най-трудното нещо на света , особено щом мъжът така е натискал да е на майка му, явно е пристрастен и до днес... проблемът не е толкова в името, а във фронтовете. Изгради си свой сигурен фронт, на който не ти пука за свекърва ти и името й няма да те дразни. Ами ако детето приличаше на нея? Щеше ли да свикнеш с него? Да, ще свикнеш, даже ще ти стане по-симпатична свекърва ти! Нещо друго те дразни, премахни го и няма да имаш проблем с името.

Честно казано Снежина ми харесва много.
Опитай се да свикнеш с името.Измисли му някакво галено име,което ти харесва.Ина,Сиси,Жени,Нежи...абе каквото на теб ти е на сърце....
Не виждам как ще го смениш,след като бащата не е съгласен.
Не знам дали имаш право да го направиш сама.Нека да каже някой по-запознат със закона.

Ти си се съгласила веднъж да запишете детето с това име.Никой не ти е опрял пистолет до главата..
А името е съвсем нормално.Не е архаично,не е изгъзица,не е Тоалетка,че да се срамува детето...

Ако съм аз-като чак пък толкова не ми харесва името,няма сила на Земята,която да ме накара да се съглася  да кръстя детето си така.

Но после да сменям име-не.

Най-вероятно свекървата е натискала сина си детето да е кръстено на нея, и съответно той натиска жена си за това. Под непрекъснат натиск жената е склонила. За да се съгласи толкова лесно може би нещата са отивали към кавга, а на една бременна жена знаем, че подобни неща не се отразяват добре. Така че в случая я разбирам.

Хора, ако ще всички да напишете колко много го харесвате това име, тя не го харесва, разберете. За мен лично това е отношение към свекървата плюс ненавист към това как са я натиснали да избере това име. Човек лесно се озлобява в такива моменти и не забравя. На нас ни е лесно да си тракаме тук по клавиатурите, но не сме на нейно място.

Точно. Не важно мнението на останалия свят, ами на родителите.

Да, ама на 5 месеца детето вече е чувало името си 5 месеца.... колкото и да е гадна ситуацията на авторката, за детето също ще е кофти да се смени името му. Аз като майка бих преглътнала собствените си рани в името на това детето да не се обърква и бих се настроила позитивно към името. Може би понякога не е възможно, не знам.... но ако е възможно е по-доброто. Вече за свекървата и мъжа... там може да се водят битки и дори трябва. Не бих оставила нещата така, щом се налагат по тоя начин от началото, няма да е за първи път. Мен лично няма да ми пука дали ще се скарам с родата(дори в случая на авторката бих го искала за жалост, за да се отърва от контролиращата свекърва...), по-скоро ще се притеснявам какво е бъдещето ми с мъж, който слуша повече майка си от мен и моите желания. Това е коренът на проблема и класика в жанра.

Познавам и други хора кръстили децата си на свекъри и тъстове без това да им се нрави. Но въпреки това свикват бързо. Защото, в крайна сметка по-важното е детето да е здраво и самото то да си харесва името, както вече казахме. Ако отношенията между снахата и свекървата не са добри, в началото е нормално да не й е приятно детето да е кръстено на нея. Според мен, въпреки всичко, в последствие ще свикне. Името на детето не е най-важното нещо в крайна сметка.

Точно, че името би трябвало да е най-малкият проблем тук. Затова и питам как реагира мъжът, какво казва като знае, че жена му се чувства толкова зле от това име?
Разбирам, че авторката не го харесва, но понякога на човек му помага да чуе/прочете друга гледна точка и да погледне нещата от друг ъгъл. Може би не го харесва само защото е на свекървата. Ако успее да се абстрахира от този факт, може да види името с други очи (по-скоро уши) и да успее да свикне с него.
Аз лично бих се опитала да приема името, да се радвам на детето си и да мисля какво ще правя с този мъж занапред. Свекървата явно е властна, той мекушав пред нея, избира да угоди на нея, вместо на мен...изобщо не бих искала да бъда в тази ситуация. Така че по-добре авторката да се съредоточи върху това и да поговори с мъжът си, кой какъв е в семейството, кой какви решения взима и до колко може да има намеса от страна на свекърите, че проблемите може би тепърва предстоят.

Свекървата може да е натискала, но бащата не бебето е този, който се е наложил. Така че няма какво да я ниищим свекървата.
Snow White - Снежанке, ето виж, че и псевдонимът ти е като името на бебето. Ти вече си го приела подсъзнателно, това красиво име на красивото ти момиченце.
Има нещо, някаква неудовлетвореност, която избива в това име, след като вече си го била приела. Ти се шегуваш, но ако не виждаш къде е проблемът, наистина иди на психолог. Някаде другаде е. Може да ти е чоглаво да седиш сама в къщи (знаеш ли думата чоглаво ?). Общо взето, стегнала те е шапката и сега си се фокусирала върху драмата с името, която е останала вече далеч в миналото! Мила, разбирам, че ти е тежко, но виж се разбери с този твой съпруг, прекарвайте време заедно, даже и без детето, обичайте се и не ставайте разпадащо се семейство. Та вие сте се обичали, създали сте това момиченце с любов! Недей сега да се косиш за минали работи, които на всичкото отгоре и не могат да бъдат поправени вече, защото съдебна битка за име ще разбие семейството ви.
Това ли искаш? Наистина ли?

Авторката просто няма сериозни проблеми. Има живо и здраво бебе и вместо да му се радва, седи да се чуди как да измисли начин да го прекръсти.

То ситуацията е малко комична. Надявам се да няма следродилна депресия и всичко да е прищявка.

Детето ти е щастието, опитай се по-малко да се фокусираш на свекърва си. От една страна те разбирам, чели са ме тук като се зажених имах чувство, че свекърва ми иска да ми открадне празника. Да ти кажа, не бях права. Не е искала да ми открадне празника, а да го сподели. Така че и твоята свекърва майка на бебето ти няма да стане, нито ще го открадне, нито ще ти го вземе. Опитай да спреш да поставяш себе си на първо място, а интереса на детето си.

Последното е малко в повече. Нямала сериозни проблеми.... не, няма срриозни проблеми, но може и да има. Комбинацията муньо+жадна за намеса и власт свекърва Е проблем и кореът на хиляди бъдещи спорове. Да го кове докато е младо...желязото, демек връзката. Правилата и правата се отстояват в началото, после е само ,,спасявайте се". Изпуснала е случая с името, да гледа напред, но този път ,,умната".

Ние нищо не знаем, нито колко е млада връзката, нито нищо.

Тук решихте, че мъжът е едва ли не потъпкал всичко, за да кръсти детето си на бабата. Може да не е точно така. В крайна сметка авторката е склонила някак, може да е била ок в началото с това име. Но все пак детето не е кукла, че да го прекръсти.

Критиката ми беше насочена към това, че умаловажаваш ,,проблема". Нямала проблеми, да се радва на детето и т.н. звучи осъждащо и надменно. Точно защото ако семей ата ситуация е токсична, човек не може да се абстрахира изцяло от нея. Ние не знаем, но може да предполагаме дори еднопосочно и дори да сме в грешка. По-добре човек да има едно на ум и да е подготвен за в бъдеще. И аз съм против прекръстването. Но съм за да не позволява повече такива резултати и когато иска нещо, да не се предава пред ,,комбината" мъж и свекърва. Единствената комбина трябва да са мъжът и жената, а всички останали, подчертавам всички еднакво маловажни за вземане на семейните решения.

Жената не пита как да се справи с комбината мъж-свекърва, а как да смени името на бебето.

Тук вкарвате сценарий, които не знаете дали са верни. Айде всяка булка е мачкана снаха и думата й не е чута. Не вярвам да са й взели личната карта и да са ходили в родилното да записват Снежина. Майката явно е била съгласна, бащата може сам да е искал това да е името. В някои семейства традицията се спазва и не е до натиск. Обаче тук вече ще я разведат…