"Различните" деца

  • 17 523
  • 154
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 504
Деси, мерси. Това го изчетох. Вчера си ги принтнах и изчетох на спокойствие. Доста интересно ми беше.  Peace

# 91
  • Мнения: 278
Струва ми се, че форума на моменти се капсулира по някои теми, и се получава лека дескриминация на някои хора, което е малко натъжаващо.Мисля, че който иска и може разбира какво имам предвид. Няма значение, дали си новак тук или още от създването, важното е какво казваш и има ли смисъл за останалите.  Длъжни сме да бъдем толерантни, просто трябва, иначе си губи изначалната идея.  Peace

# 92
  • Мнения: 341
Различни...
Та има ли човек, който е еднакъв с другите?! Или просто говорим за лоша социализация? Ние, нормалните, възрастни как общуваме помежду си?
Повечето хора приемат лесно да бъдат в определена ситуация, защото реактивността и приспособимостта им е достатъчно висока. Независимо каква ще е реакцията, тя е свързана с начина на оцеляване. Не става въпрос за чисто физическия процес, а изобщо. За съжаление времената, в които живеем, предполагат все повече да има такива деца.

Така като ви чета, смятам че и двете позиции, които заемате, са правилни. От една страна трябва да се отдели достатъчно внимание на тези деца, за да успеят да се социализират. Да им се помогне с убеждение, с пример.. и това може да се направи с много, много любов.. И то предимно от семейството. От друга страна, ако не се впишат в групата, те няма да бъдат приети. Тогава какво им остава? Всяко дете има нуждата да общува с равни, а не само с възрастни, които са склонни на компромиси, и да има приятели. Децата принципно нямат задръжки, понякога могат да бъдат изключително жестоки. Но това е техния начин да се подготвят за уроците в живота. Ако растат в саксия и биват предпазвани от всичко, адаптацията им ще е много трудна. Все съм си мислила, че основната роля на всеки родител е да подготви детето си за живота. А той не е песен, има и и хубави моменти, има и сълзи. И ако едно дете не се научи да преживява всичко, пред което е поставено, няма да оцелее. Т.е. може да оцелее физически, все пак не сме животни, но ще му бъде изключително трудно в общуването.
Детето ми няма този, проблем, т.е. била съм само от едната страна, но се опитвам да насърчавам дъщеря ми да общува с всякакви деца и да им прощава най-вече. Защото знам, че няма лошо дете, има лоша постъпка. А може следващия път тя да не е такава...

П.П.  Само една вметка - нямам идея какво ви е отношението към хомеопатията, но... съм убедена че може да помогне в такива случаи.

# 93
  • Мнения: 2 531
Да ви кажа - темата ми прилича на масова психотерапия нещо от коета се нуждаем всички !
А отговора най точно го е дала Радка!
Аз наскоро преживях нещо страшно и неочаквано! Тъкмо бях свикнала със всички дефицити на сина ми и го приех като съвсем норабно дете... когато той получи припадък в градината и ни приеха в болница! Мнението на всички беше - епилептичен гърч това ми дойде като гръм от ясно небе, два дни не бях на себе си! А през тези два дни само си представях как във всеки един момент може да се строполи някъде! Когато излезе на катерушаката и взе да се катери аз се ужасих , почнах да го придържам, а той е на 6г. и сърдито ми каза - мога сам! Е тогава разбрах че проблема си е в мен и трябва да се взема в ръце !

# 94
Права си майче,
Проблемът си е в нас. Ние все сравняваме децата си с другите. Имам две деца. Големият ми син е "нормален", а малкият е "Различен" и винаги ги сравнявах и си казвах, че не е наред. След това специалистите ми правеха забележки, че аз съм си изградила някакъв идеален образ на децата си и искам да бъдат такива. Питаха и мен дали съм идеална в очите на родителите си.
Знаете ли колко неща не може да прави "нормалното" ми дете, но "различното" ми ги прави. Ако поръчам нещо на големия, но той не се интересува от това и сто пъти да го повтарям - все забравя. Ако обаче същото го поръчам на "различния", той го прави и даже по-добре от мен. Е питам тогава кой от двамата е с проблем? Децата са различни. Въпросът е как да развием способностите им? Защо да наблягаме на различието им? Задачата ни е да развием интелекта им и да ги насочваме там, където са добри.

# 95
  • Мнения: 3 504
Радка, и аз съм майка на две деца - с първото няма проблеми - "нормално дете", второто - момиченцето тъй желано и чакано да се роди - се оказа, че е "различна". Винаги сме я събирали с деца, правим всичко, което се прави с едно нормално гледано дете. Винаги е сред нормалните деца - била е в ясла и градина, но в последствие там тя се оказа различна и трудна за гледане. В масовата градина ми казаха, "ние само отглеждаме Гери, но не можем да я развиваме". Навсякъде е с нас, по магазини, разходки, детски площадки, винаги е сред децата.
..."Въпросът е как да развием способностите им? Защо да наблягаме на различието им? Задачата ни е да развием интелекта им и да ги насочваме там, където са добри."

По това, казано от теб -  работим и ние.

# 96
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Съгласна съм с ydomusch, ако бях на мястото на човека с количката, нямаше да ми е приятно да ми ръкопляскат. Ако ще ме приемат като равна, значи ще се приема като нещо нормално да влезеш в заведение с количка по рампата и толкоз.
какво значи равен?
ако един второкласник постигне резултатите на шестокласник - няма ли да ръкопляскаме???
за ме н човек с дефицит - постигнал нещо като човек без затруднения - е постигнал много и заслужава да му се ръкопляска
още повече ако го постигне сам

това е голямата разлика между западняците и нас
те възпитават децата да опитват всичко и то сами
ние ги предпазваме от всико и гледаме да свършим трудните неща вместо тях

и затова нашите хора с проблеми биха приели ръкопляскането за обида
щото при нас е прието че здравие е ДЛЪЖЕН да помогне на този който има проблеми
а аз не считам че някой е ДЛЪЖНЕ! /както каза Yodomush
та това е ограничаване на свободата - да те задължават пък билото и по етична норма
за мен никой на никого не е длъжен - а това е израз на добра воля и лично усещане

# 97
  • Мнения: 2 563

какво значи равен?
ако един второкласник постигне резултатите на шестокласник - няма ли да ръкопляскаме???
за ме н човек с дефицит - постигнал нещо като човек без затруднения - е постигнал много и заслужава да му се ръкопляска
още повече ако го постигне сам


И какво носят ръкоплясканията на такъв човек? Едва ли е удовлетворение...

Не мисля, че тук има някаква културна разлика Запад/България  и го казвам, като човек запознат с части от Запада. Има друга разлика  - в България достъпност и толерантност няма, затова може би трябва да се ръкопляска, шапка да се сваля и крака да се целуват, щото наистина е огромно постижение да постигнеш равен стандарт с неувредените. Само че аз не искам това. Не искам да бъда герой, искам да съм обикновен човек. Да има възможности да уча, да работя, да създавам семейство и да участвам в обществото наравно с другите. Което няма да стане, ако сама се боря с всички трудности и накрая получавам ръкопляскания.

Идеалната история на интеграцията за мен е следната: Група приятели влизат в ресторант. Няма стълби, само рампа, подходяща за крака и колела. Този в инвалидна количка сам се качва по нея, влиза, застава до масата заедно с другите и това е. Другите гости на ресторанта не си чупят вратовете и не им изпадат очите да зяпат човека в инвалидна количка, защото са свикнали, всеки ден виждат хора в количка да си живеят живота...

# 98
  • Мнения: 2 757
Наистина западняците като че ли уважават повече самостоятелността. Но от друга страна като че ли и повече си пазят децата. Хем ги оставят да вършат нещата сами, хем в същото време непрекъснато са до тях. Та не знам и аз ква е истината в крайна сметка. Днеска ги гледах една камара с дечица като моето, че даже и по-големи и родителите се катереха заедно с децата по катерушките, все до гъза им стояха да не паднат и не спираха да им говорят и обясняват. Аз пък предпочитам детето ми само да се учи, ако ще и да падне, мястото е за деца с пясък навсякъде и не е опасно. И да се оправя само с др деца, та си седя от страни и само наблюдавам. А моят син много коминикативен и все ще се залепи за някое дете - ако онова яде и той ще седне до него да яде. Ако си играе, ще се опита да си играе с неговите играчки. Но няма да ги дърпа нахално де, ако онова не ги дава и нашия си пуска. И една мама ми направи лошо впечатление, че веднага като видя, че Давид отива при дъщеря и да пълни кофичката и и онази ми вика, да му дам друга кофичка и си заведе детето на др място да си играе. Не знам що не им даде шанс на децата сами да се разберат, и без това никое не ревеше. А тук само ги учат да казват, че това си е тяхно и не приемат никакво споделяне на играчките. Егати дресировката дето им теглят

# 99
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Извинявам се че чак сега се включвам. Помолих Живко да разкаже тази история, не за да я анализираме. Фактите са такива- човекът накрая е бил щастлив, а хората около него са разбрали какво го прави щастлив. Изводите които аз си направих са:
Да уважаваме хората!
Да уважаваме личността!
Да уважаваме избора на личността!
Да уважаваме ПРАВОТО на избор на личността!
Не говорим нито за възпитание, нито за различия в националните ценности и разбирания за правилно и не правилно поведение. Говорим за уважение. Не можем да решаваме вместо човека с увреждане какво е павилно за него- И Яна това съм го научила от тебе. Случая изобщо е несъпоставим. Хората на колички са съвсем друг случай от глухите. Всички, които познавам на колички мислят по този начин. Аз бих се съобразила с тази психологична особеност, продиктувана от положението, в което е един човек на количка. Както се съобразявам да седна винаги срещу теб и да говоря по- бавно. В това е проблема ни по отношение на интеграцията- никой не е наясно какво точно иска от този процес. Всяко увреждане е специфично, не може да има човек, който да реагира адекватно по отношение на всички увреждания. Но елементарното възпитание би трябвало да ни подскаже, че дължим уважение на правото на избор на личността.
И за да не говорим абстрактно- връзката на тази случка с конкретната история на темата е, че детето е личност. Всяко дете. И ако искаме да са равнопоставени, трябва да им дадем шанс да изградят отношенията си в обществото. Намесата ни не трябва да пряка, защото всъщност решаваме какво е правилно за личността вместо самата личност. Така е направила и тази майка, която е казала на децата да не играят с момиченцето на Анджи. Действала е като Слон в стъкларски магазин. Това не е добре - нали? Значи не постъпваме като нея. Използваме индиректни методи да уравновесим системата или не се намесваме докато нещата се нормализират- в края на краищата слава Богу децата не са злопаметни и всяко чудо е за три дни. Но децата са манипулируеми и не е добре също така да се злоупотребява с това. Както е направила въпросната майка. И това  е нещото, което трябва да избягваме независимо дали говорим за здрави деца или деца с увреждания. Независимо дали говорим за здрави възрастни или за възрастни с увреждания.
Няма да изненадам никой, ако кажа, че не всяко дете може да бъде интегрирано. Според мен интеграцията не трябва да е на всяка цена. И съм го казвала не веднъж. Верно е че, ние родителите преценяваме кое е правилно по отношение на децата ни, но е редно да се съобразим с личността и достойнството на детето и неговите лични потребности и желания.
Ми това е.

# 100
  • Мнения: 2 563
Извинявам се че чак сега се включвам. Помолих Живко да разкаже тази история, не за да я анализираме. Фактите са такива- човекът накрая е бил щастлив, а хората около него са разбрали какво го прави щастлив. Изводите които аз си направих са:
Да уважаваме хората!
Да уважаваме личността!
Да уважаваме избора на личността!
Да уважаваме ПРАВОТО на избор на личността!
Не говорим нито за възпитание, нито за различия в националните ценности и разбирания за правилно и не правилно поведение. Говорим за уважение. Не можем да решаваме вместо човека с увреждане какво е павилно за него- И Яна това съм го научила от тебе. Случая изобщо е несъпоставим. Хората на колички са съвсем друг случай от глухите. Всички, които познавам на колички мислят по този начин. Аз бих се съобразила с тази психологична особеност, продиктувана от положението, в което е един човек на количка. Както се съобразявам да седна винаги срещу теб и да говоря по- бавно. В това е проблема ни по отношение на интеграцията- никой не е наясно какво точно иска от този процес. Всяко увреждане е специфично, не може да има човек, който да реагира адекватно по отношение на всички увреждания. Но елементарното възпитание би трябвало да ни подскаже, че дължим уважение на правото на избор на личността.
И за да не говорим абстрактно- връзката на тази случка с конкретната история на темата е, че детето е личност. Всяко дете. И ако искаме да са равнопоставени, трябва да им дадем шанс да изградят отношенията си в обществото. Намесата ни не трябва да пряка, защото всъщност решаваме какво е правилно за личността вместо самата личност. Така е направила и тази майка, която е казала на децата да не играят с момиченцето на Анджи. Действала е като Слон в стъкларски магазин. Това не е добре - нали? Значи не постъпваме като нея. Използваме индиректни методи да уравновесим системата или не се намесваме докато нещата се нормализират- в края на краищата слава Богу децата не са злопаметни и всяко чудо е за три дни. Но децата са манипулируеми и не е добре също така да се злоупотребява с това. Както е направила въпросната майка. И това  е нещото, което трябва да избягваме независимо дали говорим за здрави деца или деца с увреждания. Независимо дали говорим за здрави възрастни или за възрастни с увреждания.
Няма да изненадам никой, ако кажа, че не всяко дете може да бъде интегрирано. Според мен интеграцията не трябва да е на всяка цена. И съм го казвала не веднъж. Верно е че, ние родителите преценяваме кое е правилно по отношение на децата ни, но е редно да се съобразим с личността и достойнството на детето и неговите лични потребности и желания.
Ми това е.

Валя, прекрасна жено!

Права си! Всеки случай наистина е различен и нямаме право да говорим от името на другите много-много независимо колко хора с еди какво си увреждане познаваме. Все още обаче някак си ме втрещява историята, защото беше разглеждана като образец на интеграцията... Трябвало да се борим сами и накрая да ни ръкопляскат. Както казваш ти, личният избор е на първо място, но  нека не забравяме, че може да има история, в която човекът в инвалидна количка избира да не влезе в ресторанта или пък приема помощ от персонала или приятелите си или пък се катурва назад с количката... Колко хора ще уважат различен избор?! В крайна сметка говорим за това как очакваме да се държат хората с увреждания...

Не всяко дете може да бъде интегрирано, но в случая май не става дума за такова дете. Но понеже било агресивно, много от писалите тук направо го отписаха горкото дете.

# 101
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Трябвало да се борим сами и накрая да ни ръкопляскат. Както казваш ти, личният избор е на първо място, но  нека не забравяме, че може да има история, в която човекът в инвалидна количка избира да не влезе в ресторанта или пък приема помощ от персонала или приятелите си или пък се катурва назад с количката... Колко хора ще уважат различен избор?! В крайна сметка говорим за това как очакваме да се държат хората с увреждания...


Е нещата всъщност не са така теоретични. И това не е случка за образец. Независимо какъв щеше да е избора на този човек, поведението на околните спрямо него и нуждите му е продиктувано от поведението на приятелите му,с които е пристигнал- предполага се, че те знаят какъв е неговият избор. Останалите възпитано са го приели. Предполагам, че той не на всяка цена би искал да се справя сам и е преценил, че това е възможно в конкретната ситуация. Не става въпрос за съобразяване с увреждането му, а с личността му. Дори да сгреши и да падне- това е неговия избор- преценил е риска. Пак казвам- тази история не е никакъв образец на интеграция и не затова исках да я разкаже Живко, а е история, която мен лично ме замисли за подхода ми към "Конкретния човек". Замисли ме за това дали е редно да решаваме, кое е добро и кое лошо за някого- дори за собствените ми деца и имам ли право да го правя от тяхно име и във всяка ситуация. Имам ли право да преценявам кой може и кой не може да се интегрира и дали е това добре за него. Дали имам право да се намесвам в живота на някой пък макар и с най- добри намерения без да помисля за чувствата му и неговите лични планове. Това се отнася и за децата ми, както казах. Имам ли право да се намесвам в света от който аз не съм част и те имат право да градят отношенията си в него- нали всъщност все около това се въртим? Незнам всъщност. Питам се само...

# 102
Здравейте, с голямо съжаление искам да кажа, че да това е интегрираното обучение в България, поне за сега. Закърнелите представи на родителите за нещата от живота, попиват неминуемо в съзнанията на децата им. Много тъжно, че няма кой да подготви тези хора за предстоящата интеграция на дете със СОП в класа. Много тъжно е, че и преподавателите не могат да поставят на място такива родители.  Като че ли не им стига останалото и все ще се намери някой, който да им натрапи аборигенските си разбирания по въпроса. Като специален педагог често се сблъсквам с подобни случаи и виждам в очите на родителите много болка и обида, след подобни случаи с техните деца. Не стига че цялата система ги поставя постоянно в матови позиции, а и накрая се изказват мнения, които уж са без значение, ама не съвсем... Това, което искам да Ви посъветвам майчета на по-специални дечица е: след подобни случаи, не се озлобявайте към децата на тези родители, те са само деца и не са виновни, че са им се паднали такива родители, това никой не може да си го избира (за жалост в някои случаи).
Усмихвайте се! Heart Eyes

# 103
  • Мнения: 2 563
Е нещата всъщност не са така теоретични. И това не е случка за образец. Независимо какъв щеше да е избора на този човек, поведението на околните спрямо него и нуждите му е продиктувано от поведението на приятелите му,с които е пристигнал- предполага се, че те знаят какъв е неговият избор. Останалите възпитано са го приели. Предполагам, че той не на всяка цена би искал да се справя сам и е преценил, че това е възможно в конкретната ситуация. Не става въпрос за съобразяване с увреждането му, а с личността му. Дори да сгреши и да падне- това е неговия избор- преценил е риска. Пак казвам- тази история не е никакъв образец на интеграция и не затова исках да я разкаже Живко, а е история, която мен лично ме замисли за подхода ми към "Конкретния човек". Замисли ме за това дали е редно да решаваме, кое е добро и кое лошо за някого- дори за собствените ми деца и имам ли право да го правя от тяхно име и във всяка ситуация. Имам ли право да преценявам кой може и кой не може да се интегрира и дали е това добре за него. Дали имам право да се намесвам в живота на някой пък макар и с най- добри намерения без да помисля за чувствата му и неговите лични планове. Това се отнася и за децата ми, както казах. Имам ли право да се намесвам в света от който аз не съм част и те имат право да градят отношенията си в него- нали всъщност все около това се въртим? Незнам всъщност. Питам се само...
[/quote]

Знам, слънце. Разбрах те и си права.

# 104
  • Мнения: 1 588
Имам ли право да се намесвам в света от който аз не съм част и те имат право да градят отношенията си в него- нали всъщност все около това се въртим? Незнам всъщност. Питам се само...
Подкрепям yosarian! Ненамесата е нещо, на което се научават само много мъдрите хора, които познават живота и неговите закони... Ако онази майка не беше се намесила толкова грубо с организиране на "бойкот", щеше да е много мъдро от нейна страна. Остава ни утехата, че останалите майки, които не са се намесили, може би са наистина мъдри или поне са схванали, че децата ще се справят и сами...

Общи условия

Активация на акаунт