Детето ми когато е с други деца само ги бута и не си играе. Какво да правя не знам ?..
- Публикувана: 9 март 2025, 17:10 ч.
- Последно мнение: 13 март 2025, 11:09 ч.
Деца 3 години
Явно му трябва време да се социализира и да се научи на отношение към другите деца и как да играе с тях. Ами търпение трябва. Говорите, обяснявате, когато посегне, си тръгвате от детската площадка, като обяснявате защо го правите и че ще продължите да го правите, докато не се научи кое е редно и кое не.
Аз имам един много добър пример в това отношение. На приятелско семейство малкият им син (връстник на моя) беше точно така - докъм 5-6-годишна възраст беше доста агресивен, постоянно влизаше в разпри с другите деца, не можеше да комуникира и да си играе с тях нормално. Та как процедираха родителите му - идваха на площадката, наблюдаваха го много внимателно и в момента, в който понечеше да се "проявява", веднага си тръгваха. Продължаваха разходката, но само семейно. И така няколко години. Това са стотици пъти процедиране по този начин. Постепенно моментите, в които малкият се държеше добре се увеличаваха и така, докато детето узря достатъчно, за да знае как се държат приятелите един с друг. В момента със сина ми са най-добри приятели и има още много такива.
Детето ти говори ли? Ходи ли на градина, там как е? Има ли брат/сестра, братовчеди? С тях как се държи?
Аз имам един много добър пример в това отношение. На приятелско семейство малкият им син (връстник на моя) беше точно така - докъм 5-6-годишна възраст беше доста агресивен, постоянно влизаше в разпри с другите деца, не можеше да комуникира и да си играе с тях нормално. Та как процедираха родителите му - идваха на площадката, наблюдаваха го много внимателно и в момента, в който понечеше да се "проявява", веднага си тръгваха. Продължаваха разходката, но само семейно. И така няколко години. Това са стотици пъти процедиране по този начин. Постепенно моментите, в които малкият се държеше добре се увеличаваха и така, докато детето узря достатъчно, за да знае как се държат приятелите един с друг. В момента със сина ми са най-добри приятели и има още много такива.
Детето ти говори ли? Ходи ли на градина, там как е? Има ли брат/сестра, братовчеди? С тях как се държи?
Явно му трябва време да се социализира и да се научи на отношение към другите деца и как да играе с тях. Ами търпение трябва. Говорите, обяснявате, когато посегне, си тръгвате от детската площадка, като обяснявате защо го правите и че ще продължите да го правите, докато не се научи кое е редно и кое не.
Аз имам един много добър пример в това отношение. На приятелско семейство малкият им син (връстник на моя) беше точно така - докъм 5-6-годишна възраст беше доста агресивен, постоянно влизаше в разпри с другите деца, не можеше да комуникира и да си играе с тях нормално. Та как процедираха родителите му - идваха на площадката, наблюдаваха го много внимателно и в момента, в който понечеше да се "проявява", веднага си тръгваха. Продължаваха разходката, но само семейно. И така няколко години. Това са стотици пъти процедиране по този начин. Постепенно моментите, в които малкият се държеше добре се увеличаваха и така, докато детето узря достатъчно, за да знае как се държат приятелите един с друг. В момента със сина ми са най-добри приятели и има още много такива.
Детето ти говори ли? Ходи ли на градина, там как е? Има ли брат/сестра, братовчеди? С тях как се държи?
Аз имам един много добър пример в това отношение. На приятелско семейство малкият им син (връстник на моя) беше точно така - докъм 5-6-годишна възраст беше доста агресивен, постоянно влизаше в разпри с другите деца, не можеше да комуникира и да си играе с тях нормално. Та как процедираха родителите му - идваха на площадката, наблюдаваха го много внимателно и в момента, в който понечеше да се "проявява", веднага си тръгваха. Продължаваха разходката, но само семейно. И така няколко години. Това са стотици пъти процедиране по този начин. Постепенно моментите, в които малкият се държеше добре се увеличаваха и така, докато детето узря достатъчно, за да знае как се държат приятелите един с друг. В момента със сина ми са най-добри приятели и има още много такива.
Детето ти говори ли? Ходи ли на градина, там как е? Има ли брат/сестра, братовчеди? С тях как се държи?
Ние живеем в чужбина и сме сами през повечето време сега започна градина преди медец трудно се адаптира(плаче за мен) там не си играе много с децата повечето време е при госпожата, но не посяга там на децата
Детето ми когато е с други деца само ги бута и не си играе. Какво да правя не знам ?..
Как какво да правиш? Сядаш до него и го учиш как да играе с другите деца.
Като сте в чужбина, детето разбира ли и говори ли местния език? Има ли общ език с децата на площадката?
И да, има деца, които са си самодостатъчни. Дъщеря ми докъм седемгодишна възраст беше така, в градината имаше отделни приятели момчета, не много, 2-3, като само едно дете беше от групата й и с него последната година се сближиха, другите бяха приятели от сборни групи. Има деца с по-голямо лично пространство. Може твоето да е от тях.
И да, има деца, които са си самодостатъчни. Дъщеря ми докъм седемгодишна възраст беше така, в градината имаше отделни приятели момчета, не много, 2-3, като само едно дете беше от групата й и с него последната година се сближиха, другите бяха приятели от сборни групи. Има деца с по-голямо лично пространство. Може твоето да е от тях.
Ами както казах - време и търпение. Това е. Много деца са така, въпросът е да се наблюдават, контролират, да им се обяснява... Възпитанието е процес. Едни деца се поддават на това по-лесно, други по-трудно.
А ти, наблюдавайки го, обясняваш ли си защо е така, забелязала ли си нещо? Езикова бариера ли има (доколкото може да се говори за такава при толкова малки деца), ядосва ли го нещо конкретно, другите ли го провокират, играчките ли им иска или на него му ги искат, много физическа енергия ли има, която има нужда да изразходва? Трябва да го наблюдаваш и да установиш някаква причина, за да работите върху нея. Сигурно е период и ще отмине, важното е дотогава да минимизирате щетите за околните, а и за самия него.
А ти, наблюдавайки го, обясняваш ли си защо е така, забелязала ли си нещо? Езикова бариера ли има (доколкото може да се говори за такава при толкова малки деца), ядосва ли го нещо конкретно, другите ли го провокират, играчките ли им иска или на него му ги искат, много физическа енергия ли има, която има нужда да изразходва? Трябва да го наблюдаваш и да установиш някаква причина, за да работите върху нея. Сигурно е период и ще отмине, важното е дотогава да минимизирате щетите за околните, а и за самия него.
Fever Ray, не съм съгласна, че трябва да се чака. Какво да чака, да минат първите 7 ли?
Щом е пуснала тема, явно има проблем със социализацията на детето. Доколкото схващам, става въпрос за българско семейство в чужбина, което няма контакти с други семейства с деца, детето е отглеждано главно от майка си вкъщи и е контактувало предимно с нея. Изведнъж го пускат на градина сред детски колектив, а то няма понятие как да действа. Възможно е и да има езиков проблем освен всичко друго.
Дотук имаме пропилени 3 години от 7, остават 4, в които родителите могат да коригират досегашните си грешки.
Да научат детето как да играе с други деца, как да разменя играчки, как да се договаря, как да се кооперира, защо не е допустимо да проявява агресия и т.н., и т.н.
Ако има езикова бариера, пак родителите трябва да вземат мерки. Не може да седят и да чакат институциите да им свършат работата.
Щом е пуснала тема, явно има проблем със социализацията на детето. Доколкото схващам, става въпрос за българско семейство в чужбина, което няма контакти с други семейства с деца, детето е отглеждано главно от майка си вкъщи и е контактувало предимно с нея. Изведнъж го пускат на градина сред детски колектив, а то няма понятие как да действа. Възможно е и да има езиков проблем освен всичко друго.
Дотук имаме пропилени 3 години от 7, остават 4, в които родителите могат да коригират досегашните си грешки.
Да научат детето как да играе с други деца, как да разменя играчки, как да се договаря, как да се кооперира, защо не е допустимо да проявява агресия и т.н., и т.н.
Ако има езикова бариера, пак родителите трябва да вземат мерки. Не може да седят и да чакат институциите да им свършат работата.
Каке, нямам представа за предисторията на авторката.
Просто повечето деца едва след 3+ почват да обръщат внимание на други деца и да се заиграват. Преди това са си самодостатъчни.
Не намирам за редно родителите да направляват детските игри. Достатъчно е да са наблизо и да не допускат агресия, но не и да учат детето да разменя и кооперира с други деца. Когато детето вижда у дома подобно отношение ежедневно, то вече е научено. Ако вижда друго, друго прилага обаче.
След описаното от теб, виждам колко правилно е мнението ми, че децата трябва рано да се социализират, да общуват с много хора и рано да тръгват на ясла.
След като детето е било изолирано досега, трябва да бъде стимулирано. На 3 години би следвало да разбира достатъчно от обяснения и от разговори, но дали има такива в описаната ситуация?
Просто повечето деца едва след 3+ почват да обръщат внимание на други деца и да се заиграват. Преди това са си самодостатъчни.
Не намирам за редно родителите да направляват детските игри. Достатъчно е да са наблизо и да не допускат агресия, но не и да учат детето да разменя и кооперира с други деца. Когато детето вижда у дома подобно отношение ежедневно, то вече е научено. Ако вижда друго, друго прилага обаче.
След описаното от теб, виждам колко правилно е мнението ми, че децата трябва рано да се социализират, да общуват с много хора и рано да тръгват на ясла.
След като детето е било изолирано досега, трябва да бъде стимулирано. На 3 години би следвало да разбира достатъчно от обяснения и от разговори, но дали има такива в описаната ситуация?
Fever Ray, не съм съгласна, че трябва да се чака. Какво да чака, да минат първите 7 ли?
Щом е пуснала тема, явно има проблем със социализацията на детето. Доколкото схващам, става въпрос за българско семейство в чужбина, което няма контакти с други семейства с деца, детето е отглеждано главно от майка си вкъщи и е контактувало предимно с нея. Изведнъж го пускат на градина сред детски колектив, а то няма понятие как да действа. Възможно е и да има езиков проблем освен всичко друго.
Дотук имаме пропилени 3 години от 7, остават 4, в които родителите могат да коригират досегашните си грешки.
Да научат детето как да играе с други деца, как да разменя играчки, как да се договаря, как да се кооперира, защо не е допустимо да проявява агресия и т.н., и т.н.
Ако има езикова бариера, пак родителите трябва да вземат мерки. Не може да седят и да чакат институциите да им свършат работата.
Щом е пуснала тема, явно има проблем със социализацията на детето. Доколкото схващам, става въпрос за българско семейство в чужбина, което няма контакти с други семейства с деца, детето е отглеждано главно от майка си вкъщи и е контактувало предимно с нея. Изведнъж го пускат на градина сред детски колектив, а то няма понятие как да действа. Възможно е и да има езиков проблем освен всичко друго.
Дотук имаме пропилени 3 години от 7, остават 4, в които родителите могат да коригират досегашните си грешки.
Да научат детето как да играе с други деца, как да разменя играчки, как да се договаря, как да се кооперира, защо не е допустимо да проявява агресия и т.н., и т.н.
Ако има езикова бариера, пак родителите трябва да вземат мерки. Не може да седят и да чакат институциите да им свършат работата.
Детето ми не е ходило на ясла до сега, защото не е имало места. Записан е на 1г и 4 в листата за чакащи( тук не е като в България, ако няма места платиш и влизаш!). Пропилени 3 години няма!!! Детето ми за разлика от мнгоооо други деца не се тръшка, знае когато кажа в магазина, че не може да се купи дадено нещо, ЧЕ НЕ МОЖЕ и не се тръшка разбира го.Детето ми тепърва започна градина и не знае езика. Единствения ми проблем е че и с други деца(българчета) го е правил да ги бута, но той си мисли, че това е игра (единственото ми обяснение е за това е, че иска повече внимание)това е единствената ситуация, в която не се вслушва какво казвам!
Писала съм в тази група за съвети, а не за критика! Който не му харесва да не пише!
Имахме едно агресивно детенце на площадката. Аз лично като го видех, взимах моето и напускахме. Майката винаги стоеше около него и като го види че скача към някое друго си го прибираше веднага вкъщи. Много пъти съм ставала свидетел, че проявява агресия, децата , които се усещаха запозваха да странят. Според мен бъдете наблизо и реагирайте веднага, за да не го нарочат майките и да не оставят децата си да играят с него. Все пак никой не иска детето му да е ударено, блъснато и т.н.
След като разбира от дума, значи можете да говорите с него и да му обясните защо не трябва да бута другите деца - за да не паднат, да не се ударят, че и на него няма да му е приятно някой да го бута. Не веднага, но ще разбере. И това, което ще помогне, е повече контакти с деца. Така ще развие умения за общуване с времето.
Интересно все пак защо ги бута. Смята, че са заплаха за играчките му ли? Развалят нещо, което си е построил? Вижте причината. Ако не си дава играчките, не го карайте. Постепенно ще се научи, а и вие можете да му обяснявате колко е хубаво да си разменя играчките, но не и вие да го карате. Трябва да може да защити себе си, ако се чувства застрашено.
Имам опит и с дете, което се опълчваше на другите деца, и с дете, което беше в чуждоезикова среда. И двата проблема се преодоляват постепенно, и за двата трябва повече стоене около деца, което ще прерастне с общуване.
Интересно все пак защо ги бута. Смята, че са заплаха за играчките му ли? Развалят нещо, което си е построил? Вижте причината. Ако не си дава играчките, не го карайте. Постепенно ще се научи, а и вие можете да му обяснявате колко е хубаво да си разменя играчките, но не и вие да го карате. Трябва да може да защити себе си, ако се чувства застрашено.
Имам опит и с дете, което се опълчваше на другите деца, и с дете, което беше в чуждоезикова среда. И двата проблема се преодоляват постепенно, и за двата трябва повече стоене около деца, което ще прерастне с общуване.
Еее, и вкъщи да говорят на немски няма нужда. Точно домът е мястото, където се научава майчиният език. И без това скоро той ще му стане по-слабият език, нека все пак го овладее до някаква степен. Немския ще го научи толкова бързо и лесно, като тръгне по-активно на градина, след това на училище... Ако немска двойка дойде да живее в България, дали у тях ще си говорят на български?