Деца 3 години

Нямам предвид да заменят българският с чуждия език, а примерно единият родител да му говори на български, а другият - на чуждия език, за да свикне по-лесно. То това е трябвало всъщност да стане от по-рано, за да няма в момента езикова бариера.

Не писахте точна възраст...Речта как е, на майчиния език комуникира ли, с вас, с други близки? Това бутане в какво се изразява -наред бута всички деца, бута определени деца, кога ги бута? Трябва да се "преведе" това бутане на "езика: на детето, т.е. какво стои зад него, каква цел обслужва като функция на поведението.  Бутането може да означава много различни неща  - от неумение да отстои желаното; до пазене на граници; желание неумело да се включи в играта;  акт на налагане на неговата воля /всеки такъв по същество е агресивен, преди да се социализираме/; израз на фрустрация...и пр. Наблюдавайте детето, опитайте се да си направите някои  изводи за поведението му. Ако още няма никаква реч, потърсете консултация със специалист / бутането тогава е само върха на айсберга.../

Говорете с него. Обяснявайте му. Децата имат различни периоди. Като се научат на лиши думи и почват да ги повтарят. Като се научат да се боят и почват да се бият. Всичко си е етап и ще премине. Ако има необяснима агресия това е друго. От написаното разбирам, че е просто етап.

Включвам се в темата , защото съм в същото положение. Живеем в чужбина , малкия е на 2г и 3м. Много ми тежи това че бута децата. Преди и аз го хващах и тръгвахме веднага щом бутне някое дете. Ние сме доста социални , постоянно сме навън , площадки , срещи с други майки , изобщо не сме изолирани. Мислех ,че го прави защото не разбира какво говорят ,но и с българчета се държи по същия начин. Моя юнак си говори доста добре , разбира всичко и той не се тръшка по магазини и смея да твърдя ,че е доста разбрано дете.
Записах го на гимнастика за деца до 3г. Първия ден , още първия час бутна няколко деца. Извиних се на учителката и исках да го прибирам , но тя ми каза ,че той няма как да се научи ако го прибирам всеки път. Не било много правилен начин , защото детето не можело да разбере какво точно се иска от него. Оказа се ,че го е срам. Изобщо не е срамежливо дете , но наистина като свикне с децата и когато се заиграе с тях , спира да бута.
Интересното е ,че с колкото и майки да съм говорила , за този проблем , всички ми казват ,че няма проблем и ще се научи. Казват ,че твърде много искам от 2 годишно дете. Изобщо не се впечатляват , от поведението му. Дори съм им казвала , че знаят сина ми как си " играе" и дали са сигурни ,че искат да дойдем с тях на разходка /гости. Казват ,че няма проблем и че не са на възраст за да се държат като възрастни. Все още ми е трудно да се пречупя и да спра да се притеснявам , но не знам какво друго мога да направя. Казвам кое е правилното , обеснявам , пък кога ще се научи , времето ще покаже. Не мога нито да го набия , нито да го затворя вкъщи докато порасне

Трябва да се социализира. На 3 години вече трябва малко от малко да може да комуникира с деца. На градината ще се научи. Моят докъм 2 до преди яслата буташе и скубеше. Но е воден много по площадки. Просто при проява на грубост, го отделях или си тръгвахме докато разбере, че това е лошо. Малко по малко се очовечи. Даже от 3 нататък започна вместо да блъска, да помага на деца, които са паднали, на възрастни, които са изтървали нещо и от малък дивак започна да буди даже възхищение с добра култура и възпитание. ( освен когато не изпадне в лигаво настроение и прояви на инат).