Днес ми беше денят за златната доза. Докато събирах смелост за иглата от спринцовката, реших да пробвам да превъртя писалката. Някъде на първия оборот запъна, натиснах я малко повече (без нищо да разглобявам, без клещи) и тя взе, че се завъртя докрай. Сложих инсулинова игличка, пробвах дали излиза нещо и като видях, че става, си я поставих без никакъв проблем по стандартния начин. Не знам късмет ли съм изкарала с тази конкретна писалка, защото в групите чета, че ги разглобяват, пък с клечка бутат нещо си, с клещи хващат и въртят. При мен стана изключително лесно. 😅
Иначе като резултат, продължавам бавно, но славно. Ще се претегля пак на 31.10, но засега от 01.10 килограмите надолу са 7. Въпреки това мисля все пак да вдигна дозата сега на 5 мг, както ми е назначена. Тази седмица си усещах глад, мисля си за храна отново. Мина ми през главата още вчера да си я сложа. Дори последните дни ям доста неразумно и като количество и като вид храна, но го отдавам на това, че имам лични проблеми и повече стрес и ми избива на емоционално хранене. Благоприятното на прегрешенията е, че поне при мен раздвижват перисталтиката и така да се каже се “отпушвам”. 😅