Работа, CV-та, HR-и, съвети - 98

Под мен няма хора, но като служител: рядко. Ние имаме 1:1 два пъти годишно. Съответно се букват седмица по-рано и се разместват евентуално ако човекът отсъства, примерно е болен или изникне важна среща с клиент.

Но мениджърът при нас седи доста близо до екипа ( и пряко, и преносно), наясно е какво се случва с важните неща и ако има нужда обсъждаме и без 1:1. Ако имам някакъв проблем отнасям въпроса директно, не чакам 1:1.

Много рядко - ако съвпада с важна среща, ако някой е възпрепятстван (лични причини обикновено), в отпуска, или сме се чули същата седмица.
Нашите са веднъж месечно, но се чуваме когато има нужда. Не се чака 1:1, за да се обсъди нещо важно.

То на тия срещи обикновено не се обсъща нищо важно. Питат те ти какво ти харесва и какво не, разни общи приказки - това на хартия, но в реалността е просто повод да ти кажат те от какво НЕ са доволни.

За среща 1*1 с шефа отменянето, прекъсването, отлагането за мен е червен флаг. Случвало се е неколкократно, търпях учтиво, чаках най-важната среща миналата седмица... И когато и на нея се случи, разбрах за какво става въпрос. На продължението на другия ден след като изслушах обясненията колко са хепи, че се справям доста добре, но....  казах, че напускам. Не само за това, разбира се, причини доста. Изненада се хах, не можеше да повярва, пита ме после наистина ли напускам, и да не би да блъфирам за повече пари. Писна ми.
Не го правете ако можете да търпите безкрайно, и нямате друга опция, или не може да си позволите да сте без работа.

Искам да си сверя часовника, затова не казвам за себе си, ще изчакам още отговори.

Зависи по каква причина се отлага - при мен обикновено е поради ангажиране със спешни задачи или ден за хоум офис на някой от участниците. Във всеки случай е с не повече от 2-3 дни, тъй като това е годишната атестация, а HR очакват резултата.

Зависи колко често е 1: 1, при мен е всяка седмица. Така, че не е чудо невиждано да се отложи с няколко часа или за следващия ден.

Аз не питах дали е чудо, а колко често горе- долу. Един от пет пъти, 3 от пет пъти.
Примерно.

Аз имам насрочени ежемесечни 1:1 с мениджъра ми. Понякога ги пропускаме, защото няма много какво да си кажем. Седим една срещу друга + имаме ежемесечни срещи на екипа и повечето неща ги изговаряме извън тези срещи. Със сигурност обаче поне шест годишно провеждаме.

На текущата ми работа имах срещи с ръководителя първите 6 м, на всеки две седмици. Освен може би първата, всички бяха отлагани с часове или дни, заради голямата ангажираност на лийда и защото реално нямаше какво толкова да си кажем.

Никога не отменям. Имам с екипа 1:1 веднъж месечно и ако понякога изникне друга среща, която съвпада, местя 1:1 в календара, след като предупредя човека. Не сме изпадали в ситуация да няма какво да си кажем досега, не мисля и че ще стане.

Аз имам 1:1 с моят настоящ мениджър всяка седмица, която е 1 час и според мен е ненужна - рядко я пропускаме, но почти никога не е час, обикновено е около 30 минути.
С хората от моят екип имаме 1:1 срещи на две седмици за по 30 минути. Обикновено отпадат, ако има друга среща, на която някоя от страните се очаква да влезе, ако сме се чували скоро или ако колегата индикира, че има много работа и е по-добре да пропуснем срещата. Обсъждаме ежедневни въпроси, как вървят проектите, някакви нови инициативи, дори понякога си говорим общи приказки - кой правил ремонт, на кого детето било на изпит, такива неща. Не смятам, че е загуба на време, мисля, че и колегите го приемат положително.

При мен е според зависи.
Имам хора, с които имам 1 на 1 всяка седмица. С тези хора съм се разбрала, че ако излезе нещо в паралел, ще отменяме без обяснения. С тях така или иначе се чуваме всеки ден, а и кога ще има риск да отменям се знае поне месец предварително. Ако някой от тях има спешни теми - разбира се се уговаряме как да се случат нещата - включително сме се чували и късно вечер, ако на някого му е спешно.
Има хора, с които имам срещи веднъж на 3 месеца. Не е дискриминация, но в зависимост от ролята, просто няма какво да си кажем много дълго време. Но тези хора знаят, че ако излезе нещо, то е достатъчно да ми пишат и ще намеря някакъв прозорец или просто ще приключа някоя среща по-рано, за да се чуем.
Екипините срещи са всяка седмица. Там отменям когато има визита от висок мениджмънт или аз съм командировка, или съм ангажирана в одит и от сорта неща. Но като цяло, аз съм силно достъпна, много често съм в офиса и дето се вика - в кухнята да се засечем, ако някой има какво да ами каже - ще го измисля.

С моя мениджър - там е малко по-сложно, защото той е наистина зает. Имаме среща на две седмици, понякога тя отпада в последния момент, но тогава се търси друг слот. Или се чуваме вечер, не е болка за умиране. Това, което е важно е, че не остават висящи теми, всичко се изговаря и обсъжда. А ако нещата са на живот и смърт и аз съм усетила накъде духат ветровете, много често намирам начин да определим посока, да изискам допълнителна оторизация за решения извън моите правомощия в зависимост от ситуацията. Успяли сме да изградим взаимно доверие и да си вярваме на преценката.

Колкото до поколенията - старите хора са казали, че всяко стадо си има мърша. С което не искам да обидя никого, а че мързел има при абсолютно всички поколения, скатавки - тоже, както и във всяко поколение има по-изявени хора, по-амбициоани хора и по-посредствени. И с милениали работя, и с Gen Z - страхотни млади хора! Тия с повечкото (нерелевантни) претенции обичайно сме ги пресяли още на интервюто. Аз харесвам младите - умни са, целеустремени са, борят се за интереса си. Сега - има си и такива, които процедират по вица - ако мине, ама често и завършват като вица - еми не мина .

Кечърче, виждам, че нещо сериозно те тревожи. Ако искаш - пиши на лично

Благодаря, Слънчезара!
Чак сериозно не е, просто исках да чуя мнения, защото ми е ясно, че не съм единствената маймуна на клона и всеки от нас си има ангажименти, срещи и т.н. А питам и по принцип, когато човек е в кофти среда, много неща започват да го дразнят, понякога има защо, понякога - няма. Хубаво е да се знае как "трябва" да е генерално.

Питах, защото ние имаме по няколко 1:1 месечно, не се чуваме през друго време, то няма и нужда, но 70% от 1:1- срещите ми постоянно се размятат из календара, не днес, па утре, пък вдругиден и обикновено това става ясно в рамките на половин час преди срещата.

Неприятно е така да ти местят нон стоп. Да се случва като наистина човек има нещо важно, ок. Но толкова ли е зает този тл?

Работех преди на едно място, на което тл си беше повярвал, че е божество. Един ден обясняваше как времето на тл било толкова ценно, че не можело да се губи с въпроси. 😁
Да съм ходила да го питам какво мисли за глада в Африка, да се оплаква. Аз за работа го питам и бях още нов служител. Та.. хора всякакви.

Друго важно в картинката е дали има какво да си кажете от толкова чести 1:1. Сега, моите са редки, преди съм имала и ежемесечни в други фирми. Но примерно аз съм в офиса повечето време, мениджъра също и въобще не чакаме да се натрупа. Ако има нещо го изговаряме днес или утре, не чакаме някакъв 1:1.
Ако човек е повече хоум или мениджърът му не е в България, повече има смисъл от чести 1:1. И разбира се, зависи от позицията.

Но все пак подобно местене на срещи е досадно и неприятно. Пак казвам, че го разбирам ако наистина отсрещната страна има по-важен ангажимент, среща, която не търпи отлагане.
Но и като много неща те дразнят, това прелива чашата. Сигурно ако беше само това негатива в картинката, нямаше да ти прави такова впечатление.