Бившата ми отчуждава детето от мен

Ок. Авторе, отивай и грабвай детето, твое право е. Колко пък да пищи? Все някога ще спре.
И да, смятам, че са твърде възможни и двете гореизложени "тези".
Няма нужда да цитираш нон стоп, нищо няма да трия.

Не цитирам с такъв мотив, как ти хрумна. Цитирам, за да е ясно на какво отговарям. И като не вземе пищящото дете какви са опциите? Месеци и години да не го взима, докато законът се намеси и принуди майка, за която не е доказно, че настройва негативно, да започне да настройва позитивно детето и то с усмивка да отиде при тате? Това дете колкото повече време не се вижда с баща си, толкова по-изоставено се чувства и без никой да му казва нищо. Но хубаво, жени подкрепят бащата никога да не се сблъсква с детски плач и недоволство, защото това е работа само на майките, зли и отмъстително по презумпция...

Бащата каза, че майката отрича да не пуска или да настройва детето. Което, според мен, означава че не би отказала да съдейства за възстановяване връзката между двамата. И смятам, че е редно да се опита първо с този вариант и тогава да се пристъпи към твоя, ако не подейства. Това е всичко.
Нищо общо с не ходи щом пищи, не се мъчи да се занимаваш с крещящо дете, само майката трябва да е зла и всичко останало, което изброи.

Но той говори за адвокати и прочее. Защо не е опитал да говори с нея? И колко време не е взимал детето? Това са съществените въпроси, според мен. И разбира се, че взимането на пищящо дете е краен вариант, но протакането е само във вреда на детето и отиването му при таткото. Затова настоявам да не се фиксира в лошата бивша, дори да е лоша, а да се фокусира върху спешното решаване на проблема. Да излязат тримата в хубавото време и да се успокои детето, пък после директно да тръгне с него. Има много варианти и адвокатите и делата са ако те не проработят, и пак ще трябва да го вземе пищящо.

Що за въпрос? Защо предполагате, че жената има правилна преценка? Има толкова примери на обезумели от ревност жени, на жени със съмнително отношение към децата си, на жени, които абортират, докато мъжът иска да задържат детето, или такива, които лъжат, за да забременеят и да задържат мъж.

Отношенията между възрастните са си между възрастните и нито един от двамата родители не бива да използва детето си като маша. Не е нито достойно, нито легално.
За справка, дори изневярата, за която всеки ще се съгласи, че е неморална, е само и единствено между възрастните и не бива да се натриса емоционално на детето.

Не се връзвай на ревящо дете. Днес реве, утре - не. Важното е да се прави, каквото е правилно и да се упражнява родителското право.

Оф. Не знам какво да ти кажа - от години съм в този кошмар и мога да напиша романи.

Но ще се огранича с практически съвети.

В БГ има хиляди НПО-та, които се борят за "права на детето", но само едно, което се бори с родителското отчуждение. Това е Фондация "Защита Правата на Децата". Гугълвай ги. Звънни им. Не вдигат веднага. Но това е най-добрият телефонен разговор, който може да проведеш. Не адвокати, не социални работници. Първо трябва да говориш с тях. Там имат психолог, имат и огромен опит с такива случаи.

Второ: Отиваш на форума за Споделено Родителство: https://forum.spodelenoroditelstvo.com/

Там има куп практически съвети.

Що се отнася до адвокати. Малко са тези, които работят за тези случаи като за кауза. По правило се тези, които сами са минали през подобна ситуация. Ако искаш конкретен съвет - пиши ми на ЛС.

Трябва да работиш с ЧСИ. Малко са тези, които работят с такива случаи. В София е Стоян Якимов. ЧСИ може да поиска на предаването да присъства мобилен екип на Отдела за Закрила на Детето. Това е нож с 2 остриета. Ако майката просто крие детето (както бе в началото при мен) то присъствието на мобилният екип е супер защото документира нарушението. Но ако майката реши да прави театро (както май е при теб) тогава мобилния екип не само не помагат, но може и да пречат. Като всеки чиновник и те просто искат да им се махнеш от главата и просто пишат в протокола "Детето не иска" без да задълбават каква е причината.

Също, дано не ти се случи, но има страшно много злоупотреби с ЗЗДН с цел отчуждаване. На кратко - подава се сигнал, че си "насилник" и съдът те ограничава да нямаш контакт с детето за, примерно, 1 година. После обжалваш, но минава време (поне 6 месеца) през което нямаш право да виждаш детето си. ЗЗДН е уникален закон защото не е част от Наказателното Право и там презумцията за невинност не важи. Не можех да го повярвам, но е факт. Достатъчно е да се пусне сигнал. Сигналът съдът го разглежда в закрито заседание - ти даже не знаеш, че си обвинен. Познавам десетки бащи, които по този начин биват отчуждени от децата си. После обжалват и тези ограничения падат, но децата, които не са виждали баща си дълго време вече не го възприемат като толкова близък. Което много често е и целта на отчуждаващия родител. За да избегнеш капан по ЗЗДН трябва да вземаш детето със свидетел. И да избягваш контакт с майката без свидетел. Звучи безумно и параноично, но, повярвай ми - "парен каша духа". В София има няколко адвокати, които са си изградили репутации на "майстори по ЗЗДН" и ако бившата реши да работи с някой от тях нямаш друг избор освен да се пазиш. Но най-добре е да започнеш да се пазиш още сега.

А иначе - задължение на отглеждащия родител е да подготви детето. Ако детето се "опъва" значи не е подготвено (или е подготвено да се опъва). По принцип това е най-коварния вариант. В моя случай майката с месеци кри детето по села и паланки в дните, когато трябваше да го вземам. Това е лесно защото сама се инкриминира. След време захитря и започна да ползва именно този трик - "аз ти го давам, ама детето не ще".  Истината е, че това е най-лошият вариант защото ако не и дойде акъла работата става дебела защото следа да се включи Отделът за Закрила на Детето (които често са нефелни) и съдът.

Не искам да те отчайвам, но ако в БГ родител реши да отчуждава в общи линии може да го прави безнаказано дълго време. БГ е осъждана 8 пъти в Страсбург именно заради незачитане на родителските права на неотглеждащия родител. И със сигурност ще има още присъди.

За това всеки трябва да си прецени дали има сили, воля и пари да се бори.

Мога да се съглася напълно с последния пост!
В момента минавам през абсолютно същото (жена съм). Отчуждават дъщеря ми, карат я да повтаря, че мама лъже и какво ли още не.

Тъй-като авторът на поста едва ли е единственият родител с този проблем ще допълня с кратък "наръчник":

Не искам да Ви плаша, но сте в началото на един много дълъг и болезнен път. Ще Ви е необходимо много, много търпение.

Първите 6 стъпки, които ще трябва да направите са следните:

========================================
1. Ако нямате регистрация в ССЕВ си правите
========================================

Това става с електронен подпис или с ПИК, който може да получите във всеки клон на НАП.

По неволя,  за Вас ССЕВ ще стане едно от най-често използваните приложения защото ще има нужда да комуникирате с много институции, а ССЕВ е най-удобния начин да го правите. На практика ССЕВ е "официална" имейл кутия, но имате доказателство за това кога сте пратили някой имейл до някоя институция и кога съответната институция го е прочела.

====================================
2. Да вземете изпълнителен лист от съда
====================================

Това предполага вече да има встъпило в сила съдебно решение. Ако няма - алгоритъмът е малко по-различен.

В този изпълнителен лист (ИЛ) е споменато кога може да вземете детето. ИЛ съдът го издава бързо (1-2 дни). Даже май можело и същия ден да стане. Ако не се лъжа, плащаше се някаква такса, но в момента не ми се рови. Молбата за ИЛ, придружена с платежното нареждане може да я пуснете по ССЕВ. Самият ИЛ трябва да си го вземете от съда.

==================================================
3. Да откриете Изпълнително дело (ИД) при ЧСИ или ДСИ
==================================================

ЧСИ/ДСИ ще играе много, много важна роля. Ако имате познат ЧСИ/ДСИ - супер. Ако не, би било добре да намерите такъв, който се впряга да работи по такива казуси. Много са малко, но ги има. В София знам за 2-ма ЧСИ, които се занимават с такива казуси. Единият е Стоян Якимов.

Откриването на ИД става веднага, но на ЧСИ/ДСИ им трябват около 2 седмици да връчат книжата на другия родител. Може да откриете ИД и по ССЕВ като напишете Молба (свободен текст) и приложите ИЛ и платежното за таксата.

======================================
4. Да поискате достъп до електронното ИД
======================================

Повечето ЧСИ ползват електронна система наречена "ENFORCER" (https://creditors.enforcer.bg/). ДСИ също ползват някаква електронна система, но не съм сигурен как се казва. Добре е да поискате електронен достъп до ИД. Ще имате много комуникация с ЧСИ/ДСИ - ще си спестите много време ако получите електронен достъп до ИД, което сте открили.

=========================================================
5. Да се обадите на Фондация "Защита Правата на Децата" (ФЗПД)
=========================================================

Имат сайт и ФБ страница - там ги има адреса на централата (жк Дианабад в София) и телефоните. Имат сътрудници и в още 3-4 града - телефоните на местния сътрудник може да го получите от централата.

Както казах - не винаги вдигат, и много бавно връщат обаждане. Ако не успеете да се свържете веднага пробвате на следващия ден. Рано или късно ще Ви отговорят.

С какво могат да Ви помогнат?

Това е тема за много дълъг пост, но тези казуси, за съжаление, не се решават само с адвокат. По дефиниция би следвало част от работата да я върши Отдел "Закрила на Детето" към ДСП. Но, за съжаление,  рядко я вършат. В България по Закона за Социалните Услуги част от социалната работа е "приватизирана" - очаква се да я вършат т.н. "Доставчици на Социални Услуги". В България има десетки такива лицензирани доставчици на социални услуги, но, доколкото знам, само ФЗПД имат практика (и то голяма) по казуси свързани с родителското отчуждение. А щом четете този пост има голяма вероятност рано или късно да се сблъскате с Родителско Отчуждение. Но дори да не се е случило още - пак си струва да им се обадите в случай, че бившата/бившия Ви създава проблеми в контактите с детето. Каквото и да им кажете няма да ги изненадате. Те от поне 15 години са се нагледали на какви ли не "чудесии".

И все пак - с какво може да ви помогнат?

На първо време може да обсъдите с тях проблема - ще Ви кажат какво може да направите (юридически или под формата на социална/психологическа работа) и как, евентуално, те може да са Ви полезни. Няма как да знам какво ще Ви кажат, защото всеки случай е различен. Просто говорете с тях. Там има психолози, имат и юристи с които работят.

======================================================================
6. Да подадете сигнал в "Отдел Закрила на Детето" по местоживеенето на детето
======================================================================

Това може да го направите чрез ССЕВ.

ОЗД е част от ДСП - така, че контактът Ви ще бъде с местното ДСП. Сигнала може да го пуснете чрез ССЕВ,

Както казах, не очаквайте чудеса от ОЗД/ДСП. Меко казано. Но е задължително да подадете сигнал в случай, че имате проблем в контактите с детето.

Това са Ви първите 6 стъпки. И те са само началото. Кураж и късмет!

направо да я отпочва с нак.дело.

В повечето случаи дело по чл.182 НК е неизбежно.  Но, не е нужно да се бърза. Срокът е 6 месеца. По принцип, тъжба само с 1 нарушение е рискова. Има успешни такива, но под 1/2 от делата по чл.182 завършват с осъдителна присъда. Моята тактика е да събирам поне 2 последователни нарушения и да пускам тъжба след второто. Спокойно могат да текат няколко тъжби едновременно.

Но е много важно да стартира Изпълнително дело. Защото санкциите по ИД са много по-бързи от санкциите по НК. Те са слаби (глоба до 400лв), но не е важен размера, а факта, че има официално регистрирано нарушение. Това после е фактор и при дела по НК и по чл.59 СК. Последното е ако се иска промяна на режима или дори на родителските права.

Също, ЧСИ/ДСИ могат да изискват съдействие от официалните органи. На хартия могат да искат съдействие и от полицията, на последните години рядко го правят. Но в София могат да изискат съдействие от мобилните екипи на ОЗД. А те пишат отчети, които са също официално доказателство за нарушение.

В общи линии, тези проблеми изискват борба на 4 фронта:

1. Изпълнително производство (ИД при ЧСИ/ДСИ)
2. Административно производство (ДСП има големи правомощия по ЗЗДет и, най-малкото, може да създаде неприятности)
3. Гражданско производство (по чл.59 СК, а и някои др.)
4. Наказателно производство  (по чл.182 НК)

Най-добри резултати се постигат като се работи и по 4-те фронта едновременно. Тогава отчуждаващия родител не вижда бял ден защото всяка седмица му се налага да се занимава с някое от тези 4 типа производства. Но, както е във физиката: всяко действие поражда равно по сила противодействие. Работа и на 4-те фронта изисква адски много време, пари, нерви.

В "наръчника" в по-горния пост съм включил само първите 2 фронта. По тях може да се работи и без адвокат.

Извън "наръчника": тези проблеми честа са изключително тежки понеже и 4-те механизъма са ръждясали и не работят ефикасно. Ще се изумите колко често ЧСИ/ДСИ ще пропусне да се свърши работата (а тя е много проста - да изпрати уведомление до другия родител) или ще я свърши неточно (объркани дати за предаване на дете) или прекалено късно. При ДСП е още по-зле. Съдебните дела  освен, че струват немалко, са и доста бавни (поне в София е така). Също са си рулетка - никога не си застрахован от "творческо" решение - съдията да не "види" очевидни неща. После обжалваш и се надяваш на втора инстанция съдията да е адекватен. Като цяло и 4-те механизъма работят, но само ако често ги ръчкаш.

На мен ми дадоха съвет, който предавам - тези проблеми не са спринт, а маратон. Трябва да се запасиш с търпение. И да имаш пари за дела. Рядко решаването им трае по-малко от година. По-правило е доста по-дълго. Но става като ефекта на капката: глоба, след глоба, загубено дело след загубено дело отсрещната страна започва да омеква. Щом не става с добро, става по друг начин.

И ЧСИ с какво ще му помогне детето да поиска да тръгне с него? Защото майката не го крие, просто бащата не го взима, защото то не искало. Извинявайте, тези съвети са прекрасни, но за случаите, в които майката крие детето. Тук просто бащата трябва да преживее, че детето не иска да тръгне с него и да го вземе въпреки това. Нещо, което всеки родител на малко дете понася, когато детето не иска да отиде на детска градина, не иска да се прибере от площадката и да си легне вечер.
Не мисля, че правите услуга на този баща, който има един прост изход от ситуацията. Останалото е бягане от отговорност в случая.
В друго случаи вече се минава през съда и на майката ще вземат правата дори, но пък ще трябва да е готов да стане основен родител. Имам познати, които го направиха и не беше много трудно.

По принцип съм съгласен с тезата. Но, уви, не е толкова просто. Това, което става много често е, че автоматично се повдига обвинение в "Домашно Насилие". Нямате си представа колко често се случва. Примерно, аз повече от година нямах контакт с детето понеже майката го криеше и тя пак се изхитри да ме обвини в Домашно Насилие понеже съм и пратил на нея имейли, които детето успяло да прочете и се травмирало. И поиска да ми издадат ЗНЗ да не доближавам детето на по-малко от 250м. Имайте предвид, че нарушаване на ЗНЗ е криминално престъпление (сиреч отива се в затвор). Слава богу, съдийката се оказа читава и не ми издаде бърза ЗНЗ, но, пък, странно реши да гледа делото, което, теоретично, означава, че все пак може впоследствие да реши да издаде такава ЗНЗ.

Ако за имейл, който е отправен към майката (и в който, общо взето, констатирам баналния факт, че е тъпа и злобна), може да се изхожда, че съм "насилил" детето (защото после майка му дала да го чете) може да си представите какво може да се случи ако взема да дърпам детето със себе си. Абсурд да го направя. ЗНЗ-то ми е в кърпа вързано. Виж, второто ми дете, което живее с мен си го гледам както трябва и ако трябва ще го хвана за ръка и ще го задърпам. Ама знам, че майка му е читава и няма да започне да пуска доноси по ЗЗДН.

Така, че, уви, това е положението. Ще трябва да избягва дори намек за натиск в/у детето. По принцип това означава, че няма да може пълноценно да си влезе в родителската роля, но, както казах - уви това са времената.

Имам приятел, който игра тоя филм, ужасно е, съчувствам. Но той спечели всички дела след това, не е невъзможно.
А в случая на автора тук изобщо няма такова нещо. Майка дава детето, то не искало да тръгне с бащата и той не го взима. Това са извинения. Да си взима детето и да си го гледа,

Има и истории с хепи-енд. Но, уви, не всички са такива. Познавам поне 20-тина бащи с такива измислени ЗНЗ.

От такова безогледно приложение на ЗЗДН жертвите са 3 групи:

1. Децата, които губят бащи (най-често са бащи, макар, че вече има и майки прецакани по ЗЗДН)

2. Бащите (и тук-таме някои майки)

3. Истинските жертви на Домашно Насилие - понеже все повече хора имат не едно, а сто на ум когато чуят "Домашно Насилие".

Майката го дава, ама детето не иска и се дърпа. А дали на това дете не се обещава нещо предварително и после то да се чувства измамено, че ще пропусне обещаното? Или пък мама не му говори плачливо как ще й мъчно, как е изоставена, самотна и т.н, т.е дали случайно не манипулира детето то да не иска с баща си?
Ако бащата не е насилник е странно майката да дава детето, бащата да иска за го вземе, а детето да се дърпа.