Бившата ми отчуждава детето от мен

Майката го дава, ама детето не иска и се дърпа. А дали на това дете не се обещава нещо предварително и после то да се чувства измамено, че ще пропусне обещаното? Или пък мама не му говори плачливо как ще й мъчно, как е изоставена, самотна и т.н, т.е дали случайно не манипулира детето то да не иска с баща си?
Ако бащата не е насилник е странно майката да дава детето, бащата да иска за го вземе, а детето да се дърпа.

Ами чудесно. Вземаме детето на сила, то реве и се дърпа, прекарваме си "чудесно" и следващия път то с желание идва при нас и ни обича. И, ако някой записва как той насила качва детето в колата и това после се използва в съда срещу него?
Ами не, не е нормално майката да води детето на среща с бащата, но да не го е подготвила и то да прави сцени и да не иска да тръгне. Все пак не говорим за дете на 1-2 години, което не е виждало баща си с месеци.

Някои отдавате прекалена тежест на емоцията на малко (евентуално разглезено) дете. То мненията на възрастен понякога не са основателни, а вие искате да кажете, че понеже едно дете реве, то непременно трябва да има логична причина. Ами абсолютно не, не мисля. Често това са вятърничави настроения, капризи, истерия за внимание, странен опит за заявяване, имитации, адаптиране към настроението на родителя, с когото живее основно, или направо настройване от другия родител. Това относно поведенческата част.
По юридическата част са се изказали с практични детайли.

Не знаем какъв е случаят тук, според автора майката отчуждава детето. Дали е така, няма как да сме сигурни. Аз съм на мнение, че повечето жени настройват децата си, дори без изобщо да си дават сметка, защото са безотговорни към изказванията си и настроенията, които показват пред децата си. Разбира се, има и мъже, които им е лесно така да се измъкнат. Но какъвто и да е случаят, абсурдното е, че трябва да се съобразяват с емоциите или капризите на едно дете за нещо толкова сериозно.

В повечето случаи дело по чл.182 НК е неизбежно.  Но, не е нужно да се бърза. Срокът е 6 месеца. По принцип, тъжба само с 1 нарушение е рискова. Има успешни такива, но под 1/2 от делата по чл.182 завършват с осъдителна присъда. Моята тактика е да събирам поне 2 последователни нарушения и да пускам тъжба след второто. Спокойно могат да текат няколко тъжби едновременно.

Но е много важно да стартира Изпълнително дело. Защото санкциите по ИД са много по-бързи от санкциите по НК. Те са слаби (глоба до 400лв), но не е важен размера, а факта, че има официално регистрирано нарушение. Това после е фактор и при дела по НК и по чл.59 СК. Последното е ако се иска промяна на режима или дори на родителските права.

Също, ЧСИ/ДСИ могат да изискват съдействие от официалните органи. На хартия могат да искат съдействие и от полицията, на последните години рядко го правят. Но в София могат да изискат съдействие от мобилните екипи на ОЗД. А те пишат отчети, които са също официално доказателство за нарушение.

В общи линии, тези проблеми изискват борба на 4 фронта:

1. Изпълнително производство (ИД при ЧСИ/ДСИ)
2. Административно производство (ДСП има големи правомощия по ЗЗДет и, най-малкото, може да създаде неприятности)
3. Гражданско производство (по чл.59 СК, а и някои др.)
4. Наказателно производство  (по чл.182 НК)

Най-добри резултати се постигат като се работи и по 4-те фронта едновременно. Тогава отчуждаващия родител не вижда бял ден защото всяка седмица му се налага да се занимава с някое от тези 4 типа производства. Но, както е във физиката: всяко действие поражда равно по сила противодействие. Работа и на 4-те фронта изисква адски много време, пари, нерви.

В "наръчника" в по-горния пост съм включил само първите 2 фронта. По тях може да се работи и без адвокат.

Извън "наръчника": тези проблеми честа са изключително тежки понеже и 4-те механизъма са ръждясали и не работят ефикасно. Ще се изумите колко често ЧСИ/ДСИ ще пропусне да се свърши работата (а тя е много проста - да изпрати уведомление до другия родител) или ще я свърши неточно (объркани дати за предаване на дете) или прекалено късно. При ДСП е още по-зле. Съдебните дела  освен, че струват немалко, са и доста бавни (поне в София е така). Също са си рулетка - никога не си застрахован от "творческо" решение - съдията да не "види" очевидни неща. После обжалваш и се надяваш на втора инстанция съдията да е адекватен. Като цяло и 4-те механизъма работят, но само ако често ги ръчкаш.

На мен ми дадоха съвет, който предавам - тези проблеми не са спринт, а маратон. Трябва да се запасиш с търпение. И да имаш пари за дела. Рядко решаването им трае по-малко от година. По-правило е доста по-дълго. Но става като ефекта на капката: глоба, след глоба, загубено дело след загубено дело отсрещната страна започва да омеква. Щом не става с добро, става по друг начин.

Щом успеваемостта на наказателните дела е под 50%, смятам да се откажа. Това ми изглежна голяма загуба на нерви, време и пари.