Учи, мама, да не работиш!

  • 7 626
  • 242
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 5 302
Не бих си позволила да забранявам на детето си да учи онова, което иска.
Всяка специалност носи своите позитиви, така че не бих била скептична. Освен това възможностите за магистратура са безкрайни, възможностите за реализация - също.

# 106
  • Мнения: 11 820
Тъй като съм майка на абитуриент, мога да кажа, че това се случва и в момента. Много родители натискат децата да изберат 'семейните' професии или пък да учат тук или в чужбина, без да държат сметка за желанията им..

# 107
  • София
  • Мнения: 26 071
Дъщеря ми е малка още- 2 клас е, но е много артистична и в момента се занимава с рисуване и актьорско майсторство. Притеснява ме и мен, че ако продължи в някое от тези направления едва ли ще има много възможности за развитие, но поне за сега гледам да я подкрепям и да я оставям да се занимава с това, с което и харесва.

# 108
  • Мнения: 2 830
Според мен, да натиснеш детето си да учи нещо, неинтересно за него и, което не му се отдава, е престъпление. Каквито и реализации да има някоя професия, тях няма как да ги има, ако човек не си обича професията. И обратното, ако учат тяхното си, все ще намерят място.

Брат на мъжа ми записа колкото да не е без хич някакви специалности, но мечтата му беше киното. Завърши с мъка бакалавър, но насредата на магистратурата си се отказа и родителите на мъжа ми много страдаха... Това момче много пъти кандидатства режисура и така и не го приеха. Но работеше в различни филмови продукции къде като асистент на асистента на режисьора, къде шофьор, къде какво ли не и тази година има първа награда на свой къс филм на много сериозен фестивал.

# 109
  • Мнения: 1 601
Донякъде съм съгласна с последния коментар, че насила хубост не става, но монетата има две страни и накратко ще кажа за моята. Благодарна съм, че родителите ми ме натиснаха да уча. Учих в профилирана гимназия, но през цялото време имах силно влечение към тотално друга сфера. 12 клас силно се разколебах или може би уплаших, и като дойде момента за матури и кандидатстване наистина бях объркана и не знаех накъде да продължа. Ни в клин ни в ръкав заявих, че няма да кандидатствам, а ще поработя тук-там една година и ще реша за догодина с какво наистина искам да се занимавам.
След доста молби, скандали и пак молби в крайна сметка записах специалност, продължаваща гимназиалното ми образование, с мотива, че поне имам достатъчно добра основа. Бакалавъра доведе след себе си и две магистърски дипломи и съответно работа по специалността още докато учех. А гимназиалното ми влечение, от чиято професионална реализация се отказах, всъщност до ден днешен продължава да ми е нещо като хоби.
Ами, да, благодарна съм, че ме натиснаха.

# 110
  • Мнения: 5 958
Дъщеря ми е малка още- 2 клас е, но е много артистична и в момента се занимава с рисуване и актьорско майсторство. Притеснява ме и мен, че ако продължи в някое от тези направления едва ли ще има много възможности за развитие, но поне за сега гледам да я подкрепям и да я оставям да се занимава с това, с което и харесва.
Дъщеря ми завърши бакалавър по да го кажем, биологични науки и в момента приключва с магистратура по епидемиология и публично здравеопазване. В свободното си време пее, танцува и участва в мюзикъли. 
Приятелката и завърши театрален декор и вече е привлечена към няколко компании.
Мой племенник е актьор. Завърши с отличие и се справя добре. Всичко е възможно, когато има желание и възможности.

# 111
  • Мнения: 2 179
Всяко нещо на сила не води до нищо добро, всеки има своя път и човек не трябва да се меси, да си каже мнението родителя добре, но не и да се налага. Личен опит, изключително неприятен спомен за мен и днес години по-късно, считам, че желанието ми е било правилно. Днес аз, като родител си казах мнението, но детето ми имаше друго мнение, пое си по пътя и считам, че това е било правилно. Особено на 18 г. родителя да се налага, натиска е абсолютно нередно, напратив точно обратното, родителя си е свършил работата, отгледал го е и на 18 г. трябва да пусне детето си по своя път, без да се опитва постоянно да е в позицията на защитник, да го предпазва, отменя, защото в дългосрочен план това  е пагубно, когато детето се лишава от опитност.
Гледах едно видео по повод тези отношения.
https://youtube.com/shorts/R5EDuxFyNDk?si=TAaaQT783Fj-WDQ1

Последна редакция: сб, 15 мар 2025, 09:48 от Sephora ❤

# 112
  • Мнения: 7 896
Пх, Кобилица Confounded

Да, зависи от опитността.
На мен никой, нищо, никога не ме  е карал, насочвал.
Но, от разстоянието на времето, бих била доволна, поне да беше коментирано плюсове и минуси , да беше давано мнение за различните варианти.
Това е по- мек вариант на формиране на мнение, според мен, а и децата ни не са родени с критично мислене, то се изгражда посредством опитностите.

# 113
  • Мнения: 2 179
Пх, Кобилица Confounded

Да, зависи от опитността.
На мен никой, нищо, никога не ме  е карал, насочвал.
Но, от разстоянието на времето, бих била доволна, поне да беше коментирано плюсове и минуси , да беше давано мнение за различните варианти.
Това е по- мек вариант на формиране на мнение, според мен, а и децата ни не са родени с критично мислене, то се изгражда посредством опитностите.

Едно е да говориш, обсъждаш, друго е да смачкаш и да се държиш като родител авторитарно и да кажеш, не ти това ще учиш край, защото ние сме 3 поколения доктори и да се налагаш. Много е тънка границата между това родителя да се налага, ако щеш манипулира  да не вслушва какво иска детето, а да слуша себе си и вярванията как ако не е на неговото детето няма да е успешно. Всеки си намира пътя, може куп образования и дипломи са имаш под натиска на родителя и да си нищо, като реализация, защото си смачкан от токсични отношения и обсебване.

# 114
  • UK
  • Мнения: 3 322
Абаджиева, ще използвам твоите думи пред дъщеря ми. Тя е в 9ти клас тук, има още две години преди да избере какво да кандидатсва за университет. Много иска химия да учи,  но и актьорско майсторство. Вчера проверяваше дали в Кеймбридж няма Химия и актьорско майсторство заедно. Аз и казах, че може да учи химия или друга наука, а другото да и върви успоредно, но в частно училище, а не в университета.

# 115
  • Melmak
  • Мнения: 9 271
Моите родители не ме натискаха да уча нещо, аз бях достатъчно мотивирана, и на частни уроци не съм ходила за подготовка.
Влязох да уча това, което искам. Нашите ме предупредиха, че в България няма особена реализация и пътят е осеян с много проблеми, предвид политическата ситуация. Обаче аз си влязох каквото исках.

Не съжалявам, въпреки че не го работя. Срещнах прекрасни колеги, доразвих умения. Със сигурност не беше най-сериозното образование, имаше много проблеми, липса на база в СУ, където да практикуваме, проблем с трудно намиране на стажове. Сега не го работя, но щеше да е много неприятно нашите да ми счупят мечтата и да ме накарат насила да уча нещо, което не искам.

С онзи акъл тогава нямаше да запиша ИТ специалност, нито икономическа, а и не съм гледала финансовото изражение на професията си. Реално с моите умения можех да стана и влогър, но грам не ми се инфлуенсърства. 😁😁😁

Това, което ме е яд, че нашите не направиха за мен е по-скоро да ми предадат най-важното знание- това за бизнеса. Щеше да ми е много по-полезно! Татко ми вече не е на този свят, търговията беше неговото нещо, но беше много контролиращ човек и не искаше да ни делегира нищо. За съжаление считам това за най-големия пропуск.

# 116
  • Мнения: 7 896
Той може и да не е знаел/ умеел да предава знанието си.
Младите всъщност, имат някакви представи, които може и да не са моментни, но са на база крехък опит, и не заради друго, а заради уж доброто, което им мислим, искаме да ги напътстваме.
Примерно едната ми дъщеря, знае само, че иска да се занимава с изследователска работа. По всякакъв начин се опитвам да й дам сравнителна информация за различните специалности, тя не  вижда все още "нещото".
В немалко случаи, и други неща оказват влияние в изборите - желание да сме далеч/близо до родителите, някоя любовна история, приятели....

# 117
  • Мнения: 2 830
Аз пък не се разбирах с баща си, той се опитваше прагматично да ме напътства, но за мой късмет, слушах себе си. Животът е много динамичен и от една страна младите нямат опит, но пък възрастните не виждат добре динамиката и движението. Това, което е било "пътят" по тяхно време, не е пътят сега. Младите правят тенденциите. Друг е въпросът, че има и вечни специалности, като медицина. Но точно, когато почвах да следвам, лекарите не бяха добре, а сега са супер. Ако следваш само парите, доникъде няма да стигнеш. Те ще са ти тук, ту там, професиите еднодневки хайпове отминават, а професионалистите си стоим.
Естествено, ще страдам, ако децата ми искат да са нещо мегамодерно, тип инфлуенсър, бариста, лайфкоуч, но това е животът. Важното е да не са престъпници, да имат трудова етика, да искат да се развиват.

# 118
  • Мнения: 1 545
Ха, точно инфлуенсърите са най-богатите и работата им е най-лесна. Ако могат да го правят и им харесва - хич не е лошо да продължат. Докато има социални мрежи ще има пазар за тях.

# 119
  • Мнения: 18 084
Все на другите работата е най-лесна за най-много пари Simple Smile Преди бяха даскалите, сега на топа са инфлуенсърите.

Между другото, поговорката от заглавието по нашия край е 'учи, мама, да не ходиш на нивата'. Явно покрай комуняшкия фетиш към селския човек е префасонирана така щото се подразбира, че учените мързелуват, само тежката работа на къра е работа.

Общи условия

Активация на акаунт