Знам че ще бъда опрекната, но толкова много ми се е насъбрало и нямам на кого да споделя и за това тук се спирам.
Ето дойде и моят ред да кажа, че отношенията ми с мъжът ми приключиха и аз съм инициатора. Имахме проблеми като доверие, комуникация и както отношение един към друг. Ще се опитам да обясня по някакъв начин как се стига до тук. Искам само да спомена, че винаги съм вярвала че ще бъда с бащата на детето си винаги, защото съм искала детето ми да расте с баща си и майка си заедно.
Липсата на време, спането в различни стаи, имах чувството че задълженията за вкъщи и детето бяха само мои ме накараха да се отдръпна. Ще ви дам пример: лятото той се прибере легне на дивана и нищо не барне, аз в същото време взимам детето от детската градина, пазаря, извеждам го играем навън. Приберем се, баща му заспал, аз в същото време трябва да го изкъпя, да му сложа да вечеря, приспиване. Следва чистене, каквото мога и следва аз да лягам да спя, защото ставам в 5 сутринта за работа. Така всеки ден. Когато той е на работа прибере се след нас стои на телефона и общо взето една рутина. Започна да ходи на фитнес, аз също. Започна да се дразни, както и аз за някои неща. Той твърдеше че се контя за други мъже. Ревнуваше. Следеше ме на камери и така. В същото време една вечер реших да помогна на майка ми с багажи от мазе. Той в този ден реши че ще боядисва вкъщи и за. Това, чее съм го оставила сама беше сърдит, че съм зарязала семейството си и не поглеждам нищо и реши да спи в прясно боядисана стая. Сърденето продължи седмици. Аз се отдръпнах, бях тъжна и постоянно го мислих. Колко сутрини съм плакала, пътувайки за работа. Все си казвах ще дойде и моето време да бъда щастлива един ден, сега е времето за детето и някак си се чувствах че търпя заради детето. В точно този период се запознах с мъж, който ме накара да мисля по друг начин, че децата ще пораснат аз все с него ли ще стоя. Той успя да ме убеди да се разделя с него. Не се разделих специално заради този мъж. Но в момента в който се дръпнах мъжът ми поиска второ дете от мен, при което аз му казах че иска да ме върже с това и той все ми казва че недоумява как ми минават такива неща в акъла, че до сега развързана ли съм била? Започна да иска да отидем на хотел да оправяме отношенията си, някак си обаче напрежението витаеше и не беше същото както преди. Той сложи пароли на телефона, аз също. Не правихме секс и не го желаех.той искаше да оправим нещата, но не се получи. Стигнахме до раздяла, която аз много исках, а той не. Осъзна че няма накъде и започна да си иска пари влагани в апартамента с лихвите, беше изтеглил потребителски 20000 и искаше 28 000.Рефибансирах кредита и съм готова да му дам парите вече.Споразумението при адвоката за детето не искаше да го разписва. Връща го четири пъти, сега минахме дело и е с разширено като виждания без да го спазва. И няколко пъти ме лъже вече за взимане на детето. Заплахи с глоби че не съм дала детето една определена събота, като аз предложих три варианта за компенсация за тази събота и не пожела и предупреден още предната седмица че ще имаме гости и искам да е при мен.Исках да съм коректна и да вземе решение за друг ден като компенсация за тази събота. В същото време както е заядлив и изисква, започва да иска да се оправим, брак ми предлага, казва че отношението му било такова защото не сме били заедно, като се оправим всичко ще се промени. Много ме обичал и на всичко е готов за семейството,плакал е и се е молил. Обаче вече става трети месец и както бях категорична в решението си и минава времето, вместо да съм по категорична ,от тези молби и приказки аз започвам да се съмнявам дали съм направила правилно решение и настроението ми се скапва. Вече започнах да не спя и да се мъча. Толкова години(11г) сме били заедно и много пъти сме се разделяли (някак си не усещам че е моят човек, има нещо в него което ме дразни и дори аз се променям и не се харесвам) въпреки това сме се събирали. Сега пак си казвам, че ще е същото, но някак си когато говори по този начин ме кара да забравям как се чувствам, да се съмнявам в себе си дали не преувеличавам и т.н. Знам че стана дълго, но исках и имах нужда да го кажа на някого. Чувствам че се самоизолирам несъзнателно и не искам да общувам с приятелки и близки за това. Чувствам се виновна и за детето страшно много.
Ето дойде и моят ред да кажа, че отношенията ми с мъжът ми приключиха и аз съм инициатора. Имахме проблеми като доверие, комуникация и както отношение един към друг. Ще се опитам да обясня по някакъв начин как се стига до тук. Искам само да спомена, че винаги съм вярвала че ще бъда с бащата на детето си винаги, защото съм искала детето ми да расте с баща си и майка си заедно.
Липсата на време, спането в различни стаи, имах чувството че задълженията за вкъщи и детето бяха само мои ме накараха да се отдръпна. Ще ви дам пример: лятото той се прибере легне на дивана и нищо не барне, аз в същото време взимам детето от детската градина, пазаря, извеждам го играем навън. Приберем се, баща му заспал, аз в същото време трябва да го изкъпя, да му сложа да вечеря, приспиване. Следва чистене, каквото мога и следва аз да лягам да спя, защото ставам в 5 сутринта за работа. Така всеки ден. Когато той е на работа прибере се след нас стои на телефона и общо взето една рутина. Започна да ходи на фитнес, аз също. Започна да се дразни, както и аз за някои неща. Той твърдеше че се контя за други мъже. Ревнуваше. Следеше ме на камери и така. В същото време една вечер реших да помогна на майка ми с багажи от мазе. Той в този ден реши че ще боядисва вкъщи и за. Това, чее съм го оставила сама беше сърдит, че съм зарязала семейството си и не поглеждам нищо и реши да спи в прясно боядисана стая. Сърденето продължи седмици. Аз се отдръпнах, бях тъжна и постоянно го мислих. Колко сутрини съм плакала, пътувайки за работа. Все си казвах ще дойде и моето време да бъда щастлива един ден, сега е времето за детето и някак си се чувствах че търпя заради детето. В точно този период се запознах с мъж, който ме накара да мисля по друг начин, че децата ще пораснат аз все с него ли ще стоя. Той успя да ме убеди да се разделя с него. Не се разделих специално заради този мъж. Но в момента в който се дръпнах мъжът ми поиска второ дете от мен, при което аз му казах че иска да ме върже с това и той все ми казва че недоумява как ми минават такива неща в акъла, че до сега развързана ли съм била? Започна да иска да отидем на хотел да оправяме отношенията си, някак си обаче напрежението витаеше и не беше същото както преди. Той сложи пароли на телефона, аз също. Не правихме секс и не го желаех.той искаше да оправим нещата, но не се получи. Стигнахме до раздяла, която аз много исках, а той не. Осъзна че няма накъде и започна да си иска пари влагани в апартамента с лихвите, беше изтеглил потребителски 20000 и искаше 28 000.Рефибансирах кредита и съм готова да му дам парите вече.Споразумението при адвоката за детето не искаше да го разписва. Връща го четири пъти, сега минахме дело и е с разширено като виждания без да го спазва. И няколко пъти ме лъже вече за взимане на детето. Заплахи с глоби че не съм дала детето една определена събота, като аз предложих три варианта за компенсация за тази събота и не пожела и предупреден още предната седмица че ще имаме гости и искам да е при мен.Исках да съм коректна и да вземе решение за друг ден като компенсация за тази събота. В същото време както е заядлив и изисква, започва да иска да се оправим, брак ми предлага, казва че отношението му било такова защото не сме били заедно, като се оправим всичко ще се промени. Много ме обичал и на всичко е готов за семейството,плакал е и се е молил. Обаче вече става трети месец и както бях категорична в решението си и минава времето, вместо да съм по категорична ,от тези молби и приказки аз започвам да се съмнявам дали съм направила правилно решение и настроението ми се скапва. Вече започнах да не спя и да се мъча. Толкова години(11г) сме били заедно и много пъти сме се разделяли (някак си не усещам че е моят човек, има нещо в него което ме дразни и дори аз се променям и не се харесвам) въпреки това сме се събирали. Сега пак си казвам, че ще е същото, но някак си когато говори по този начин ме кара да забравям как се чувствам, да се съмнявам в себе си дали не преувеличавам и т.н. Знам че стана дълго, но исках и имах нужда да го кажа на някого. Чувствам че се самоизолирам несъзнателно и не искам да общувам с приятелки и близки за това. Чувствам се виновна и за детето страшно много.
