Здравейте!
От известно време имам желанието да се включа тук за съвет.
Имах връзка, в продължение на две години. Имахме прекрасни отношения, никога не сме имали скандали. Единствено спорове, които винаги завършваха със смях или разбирателство. Разбира се, имахме трудности, но винаги сме ги преодолявали заедно.
Този мъж ми показваше обич, грижа, разбиране. Правил е много жестове като да ми изчисти колата от снега и да ми остави цвете; да ми направи кафе всяка сутрин; да следи коя книга съм прочела, за да ми вземе следващата от поредицата, без аз да му казвам.
Бяхме на такъв етап, че се опитвахме да имаме детенце. Опитите продължиха година и имаше много сълзи и разочарования. До момента, в който видяхме двете черти. В крайна сметка съдбата беше решила друго, а именно -
спонтанен аборт в ранен етап. Беше много труден период, но реших да не се отчайвам, за да не тревожа и половинката си.
Малко след това усещах, че нещо се случва, защото стана хладен. Не се прибираше часове наред. Реших да поговоря с него, за да разбера какво се случва и той ми каза, че е в депресия. Причината, която ми изтъкна беше финансово затруднение. Започнах да работя още повече, за да му покажа, че ще се оправим заедно.
Така минаха две седмици като се опитвах да го разбера и да го подкрепя. Докато една вечер той не ми каза, че иска да се разделим, защото не сме един за друг и не изпитва същото като мен. Ужасно ме заболя. Трудно ми беше да си поема въздух. Всичко се срина пред очите ми. Естествено, попитах го дали има друг човек и убедително отрече. На следващата сутрин ми каза, че не може да се раздели с мен и ме обича, но му трябва време. Съгласих се, защото вярвам, че не можеш да задържиш някого на сила. Дните минаваха, като идваше само, за да си взима още и още дрехи или да му дам пари. В дните, през които се виждахме плачеше и се измъчваше. Казваше, че много ще съжалява и страдаше. На въпроса ми за друг човек отричаше категорично.
До момента, в който след 3 седмици на смесени сигнали (на думи искаше да се разделим, а действията му показваха обратното, защото си търсеше поводи да идва и оставаше по-дълго от необходимото), аз най-накрая му казах, че усещам, че има друг човек и се оказах права.
Твърди, че само са излизали и не е имало нищо повече, дори е казал на въпросното момиче колко прекрасен човек съм и тя му е заявила, че не може да има нищо с нея, докато е с мен. Тогава е взел решение да се разделим.
Днес проведохме много дълъг разговор, в който той призна, че ме обича и е осъзнава какво губи, но мисли за нея. Каза ми, че го познавам по-добре от всеки друг и няма да срещне човек като мен. Говори в бъдеще време как един ден щял да ме потърси и да съжалява много, но в същото време е направил избора да тръгне към това момиче.
Разбирам, че е някаква нова тръпка. Разбирам, че няма как да заповяда на чувствата си.
Не го обвинявам за решението му, защото когато обичаш един човек, искаш той да е щастлив, дори това да значи да не си ти причината.
Моля за съвет как аз да постъпя. Той казва, че има нужда от мен и сега страда още повече, когато знае, че ме е загубил, но все пак иска да има възможност да се свърже с мен.
От една страна искам да го блокирам, изтрия (колкото и детински да звучи), от друга се питам дали това е най-правилното решение.
Иска ми се да продължа и да изляза от тази тиня. Искам да се отчуждя, за да спре да боли. От друга страна трябва ли в името на уважението и зрелостта да не прибягвам до крайности?
Съжалявам за дългите излияния и благодаря сърдечно на тези, които са ме прочели и отзовали! 🙏
От известно време имам желанието да се включа тук за съвет.
Имах връзка, в продължение на две години. Имахме прекрасни отношения, никога не сме имали скандали. Единствено спорове, които винаги завършваха със смях или разбирателство. Разбира се, имахме трудности, но винаги сме ги преодолявали заедно.
Този мъж ми показваше обич, грижа, разбиране. Правил е много жестове като да ми изчисти колата от снега и да ми остави цвете; да ми направи кафе всяка сутрин; да следи коя книга съм прочела, за да ми вземе следващата от поредицата, без аз да му казвам.
Бяхме на такъв етап, че се опитвахме да имаме детенце. Опитите продължиха година и имаше много сълзи и разочарования. До момента, в който видяхме двете черти. В крайна сметка съдбата беше решила друго, а именно -
спонтанен аборт в ранен етап. Беше много труден период, но реших да не се отчайвам, за да не тревожа и половинката си.
Малко след това усещах, че нещо се случва, защото стана хладен. Не се прибираше часове наред. Реших да поговоря с него, за да разбера какво се случва и той ми каза, че е в депресия. Причината, която ми изтъкна беше финансово затруднение. Започнах да работя още повече, за да му покажа, че ще се оправим заедно.
Така минаха две седмици като се опитвах да го разбера и да го подкрепя. Докато една вечер той не ми каза, че иска да се разделим, защото не сме един за друг и не изпитва същото като мен. Ужасно ме заболя. Трудно ми беше да си поема въздух. Всичко се срина пред очите ми. Естествено, попитах го дали има друг човек и убедително отрече. На следващата сутрин ми каза, че не може да се раздели с мен и ме обича, но му трябва време. Съгласих се, защото вярвам, че не можеш да задържиш някого на сила. Дните минаваха, като идваше само, за да си взима още и още дрехи или да му дам пари. В дните, през които се виждахме плачеше и се измъчваше. Казваше, че много ще съжалява и страдаше. На въпроса ми за друг човек отричаше категорично.
До момента, в който след 3 седмици на смесени сигнали (на думи искаше да се разделим, а действията му показваха обратното, защото си търсеше поводи да идва и оставаше по-дълго от необходимото), аз най-накрая му казах, че усещам, че има друг човек и се оказах права.
Твърди, че само са излизали и не е имало нищо повече, дори е казал на въпросното момиче колко прекрасен човек съм и тя му е заявила, че не може да има нищо с нея, докато е с мен. Тогава е взел решение да се разделим.
Днес проведохме много дълъг разговор, в който той призна, че ме обича и е осъзнава какво губи, но мисли за нея. Каза ми, че го познавам по-добре от всеки друг и няма да срещне човек като мен. Говори в бъдеще време как един ден щял да ме потърси и да съжалява много, но в същото време е направил избора да тръгне към това момиче.
Разбирам, че е някаква нова тръпка. Разбирам, че няма как да заповяда на чувствата си.
Не го обвинявам за решението му, защото когато обичаш един човек, искаш той да е щастлив, дори това да значи да не си ти причината.
Моля за съвет как аз да постъпя. Той казва, че има нужда от мен и сега страда още повече, когато знае, че ме е загубил, но все пак иска да има възможност да се свърже с мен.
От една страна искам да го блокирам, изтрия (колкото и детински да звучи), от друга се питам дали това е най-правилното решение.
Иска ми се да продължа и да изляза от тази тиня. Искам да се отчуждя, за да спре да боли. От друга страна трябва ли в името на уважението и зрелостта да не прибягвам до крайности?
Съжалявам за дългите излияния и благодаря сърдечно на тези, които са ме прочели и отзовали! 🙏
