Боклуците трябва да се изхвърлят своевременно, иначе става бунище и смърди.
- Публикувана: 9 май 2025, 05:16 ч.
- Последно мнение: 16 май 2025, 21:27 ч.
Раздяла
Тоест, той ти е казал, че иска да се разделите, а ти си продължила да му даваш пари? Учудвам се как някои жени напълно са загубили всякакво самоуважение. Какво още трябва да се случи, за да спреш да се унижаваш пред този мъж? Нима няма други?
Човека просто иска да седне на два стола.
Човека просто иска да седне на два стола.
Депресирал се, че му е къс кеша и не може да завладее новата мацка, та се налага да крънка от бившата 
Още нещо му е късо на тоя, смешник!
Още нещо му е късо на тоя, смешник!
Разберете го и него, трябват му парите на бившата, за да ухажва бъдещата.
А, и ако с бъдещата не се получи, да има къде да кацне.
А, и ако с бъдещата не се получи, да има къде да кацне.
Имаше една тема, мацка взима пари от нещастен обожател, за да купи подарък на мъжа, когото обича, но той не я ще.
Тук е нещо подобно. Ами да, може да продължиш да го издържаш, дет' се вика, да подпомогнеш младото семейство. Така де, ами те се обичат.
Или да си намериш характера, да му биеш дузпата, да му изхвърлиш боклуците и да го забравиш за собственото си добро.
Горджъс добре напомни - смени патрона, да не ти цъфва и да ти реве, като се скара с новата или като му свършат парите.
Щял да съжалява, обичал те, божкеее, какви мазни манипулатори живеят под слънцето...
Тук е нещо подобно. Ами да, може да продължиш да го издържаш, дет' се вика, да подпомогнеш младото семейство. Така де, ами те се обичат.
Или да си намериш характера, да му биеш дузпата, да му изхвърлиш боклуците и да го забравиш за собственото си добро.
Горджъс добре напомни - смени патрона, да не ти цъфва и да ти реве, като се скара с новата или като му свършат парите.
Щял да съжалява, обичал те, божкеее, какви мазни манипулатори живеят под слънцето...
Здравейте!
От една страна искам да го блокирам, изтрия (колкото и детински да звучи), от друга се питам дали това е най-правилното решение.
Иска ми се да продължа и да изляза от тази тиня. Искам да се отчуждя, за да спре да боли. От друга страна трябва ли в името на уважението и зрелостта да не прибягвам до крайности?
Скрит текст:
Моля за съвет как аз да постъпя. Той казва, че има нужда от мен и сега страда още повече, когато знае, че ме е загубил, но все пак иска да има възможност да се свърже с мен. От известно време имам желанието да се включа тук за съвет.
Имах връзка, в продължение на две години. Имахме прекрасни отношения, никога не сме имали скандали. Единствено спорове, които винаги завършваха със смях или разбирателство. Разбира се, имахме трудности, но винаги сме ги преодолявали заедно.
Този мъж ми показваше обич, грижа, разбиране. Правил е много жестове като да ми изчисти колата от снега и да ми остави цвете; да ми направи кафе всяка сутрин; да следи коя книга съм прочела, за да ми вземе следващата от поредицата, без аз да му казвам.
Бяхме на такъв етап, че се опитвахме да имаме детенце. Опитите продължиха година и имаше много сълзи и разочарования. До момента, в който видяхме двете черти. В крайна сметка съдбата беше решила друго, а именно -
спонтанен аборт в ранен етап. Беше много труден период, но реших да не се отчайвам, за да не тревожа и половинката си.
Малко след това усещах, че нещо се случва, защото стана хладен. Не се прибираше часове наред. Реших да поговоря с него, за да разбера какво се случва и той ми каза, че е в депресия. Причината, която ми изтъкна беше финансово затруднение. Започнах да работя още повече, за да му покажа, че ще се оправим заедно.
Така минаха две седмици като се опитвах да го разбера и да го подкрепя. Докато една вечер той не ми каза, че иска да се разделим, защото не сме един за друг и не изпитва същото като мен. Ужасно ме заболя. Трудно ми беше да си поема въздух. Всичко се срина пред очите ми. Естествено, попитах го дали има друг човек и убедително отрече. На следващата сутрин ми каза, че не може да се раздели с мен и ме обича, но му трябва време. Съгласих се, защото вярвам, че не можеш да задържиш някого на сила. Дните минаваха, като идваше само, за да си взима още и още дрехи или да му дам пари. В дните, през които се виждахме плачеше и се измъчваше. Казваше, че много ще съжалява и страдаше. На въпроса ми за друг човек отричаше категорично.
До момента, в който след 3 седмици на смесени сигнали (на думи искаше да се разделим, а действията му показваха обратното, защото си търсеше поводи да идва и оставаше по-дълго от необходимото), аз най-накрая му казах, че усещам, че има друг човек и се оказах права.
Твърди, че само са излизали и не е имало нищо повече, дори е казал на въпросното момиче колко прекрасен човек съм и тя му е заявила, че не може да има нищо с нея, докато е с мен. Тогава е взел решение да се разделим.
Днес проведохме много дълъг разговор, в който той призна, че ме обича и е осъзнава какво губи, но мисли за нея. Каза ми, че го познавам по-добре от всеки друг и няма да срещне човек като мен. Говори в бъдеще време как един ден щял да ме потърси и да съжалява много, но в същото време е направил избора да тръгне към това момиче.
Разбирам, че е някаква нова тръпка. Разбирам, че няма как да заповяда на чувствата си.
Не го обвинявам за решението му, защото когато обичаш един човек, искаш той да е щастлив, дори това да значи да не си ти причината.
Имах връзка, в продължение на две години. Имахме прекрасни отношения, никога не сме имали скандали. Единствено спорове, които винаги завършваха със смях или разбирателство. Разбира се, имахме трудности, но винаги сме ги преодолявали заедно.
Този мъж ми показваше обич, грижа, разбиране. Правил е много жестове като да ми изчисти колата от снега и да ми остави цвете; да ми направи кафе всяка сутрин; да следи коя книга съм прочела, за да ми вземе следващата от поредицата, без аз да му казвам.
Бяхме на такъв етап, че се опитвахме да имаме детенце. Опитите продължиха година и имаше много сълзи и разочарования. До момента, в който видяхме двете черти. В крайна сметка съдбата беше решила друго, а именно -
спонтанен аборт в ранен етап. Беше много труден период, но реших да не се отчайвам, за да не тревожа и половинката си.
Малко след това усещах, че нещо се случва, защото стана хладен. Не се прибираше часове наред. Реших да поговоря с него, за да разбера какво се случва и той ми каза, че е в депресия. Причината, която ми изтъкна беше финансово затруднение. Започнах да работя още повече, за да му покажа, че ще се оправим заедно.
Така минаха две седмици като се опитвах да го разбера и да го подкрепя. Докато една вечер той не ми каза, че иска да се разделим, защото не сме един за друг и не изпитва същото като мен. Ужасно ме заболя. Трудно ми беше да си поема въздух. Всичко се срина пред очите ми. Естествено, попитах го дали има друг човек и убедително отрече. На следващата сутрин ми каза, че не може да се раздели с мен и ме обича, но му трябва време. Съгласих се, защото вярвам, че не можеш да задържиш някого на сила. Дните минаваха, като идваше само, за да си взима още и още дрехи или да му дам пари. В дните, през които се виждахме плачеше и се измъчваше. Казваше, че много ще съжалява и страдаше. На въпроса ми за друг човек отричаше категорично.
До момента, в който след 3 седмици на смесени сигнали (на думи искаше да се разделим, а действията му показваха обратното, защото си търсеше поводи да идва и оставаше по-дълго от необходимото), аз най-накрая му казах, че усещам, че има друг човек и се оказах права.
Твърди, че само са излизали и не е имало нищо повече, дори е казал на въпросното момиче колко прекрасен човек съм и тя му е заявила, че не може да има нищо с нея, докато е с мен. Тогава е взел решение да се разделим.
Днес проведохме много дълъг разговор, в който той призна, че ме обича и е осъзнава какво губи, но мисли за нея. Каза ми, че го познавам по-добре от всеки друг и няма да срещне човек като мен. Говори в бъдеще време как един ден щял да ме потърси и да съжалява много, но в същото време е направил избора да тръгне към това момиче.
Разбирам, че е някаква нова тръпка. Разбирам, че няма как да заповяда на чувствата си.
Не го обвинявам за решението му, защото когато обичаш един човек, искаш той да е щастлив, дори това да значи да не си ти причината.
От една страна искам да го блокирам, изтрия (колкото и детински да звучи), от друга се питам дали това е най-правилното решение.
Иска ми се да продължа и да изляза от тази тиня. Искам да се отчуждя, за да спре да боли. От друга страна трябва ли в името на уважението и зрелостта да не прибягвам до крайности?
Скрит текст:
🙏Съжалявам за дългите излияния и благодаря сърдечно на тези, които са ме прочели и отзовали!
Леле, няма такава наглост!
Не, не трябва да не прибягваш до крайности, напротив, прибегни. Ако има още нещо у вас, да идва да си го взема, изтриваш всякакви контакти и никога повече не позволяваш на мъж да се отнася с тебе по този начин.
Не го слуша главата.
Твърде егоистичен и твърде много се влияе от онази си работа. От чеп за зеле не става.
Разкарай, блокирай отвсякъде и почерпи, че си е отървала от боклук.
Психопатско е някой така да лъже и да си сменя мнения и настроения. Особено за такива сериозни неща.
Неуважително и грозно е. Не говорим за това дали искаме леща или пица за вечеря.
Ако някой ми каже първо, че иска да се разделим, а след пет часа обратното, ще взема аз решението в своите ръце за три секунди и го пращам да пътува завинаги нанякъде.
Ако искаш да те правят на палячо, да се гаврят с теб, ту да те зарязват, ту да идват при теб - драпай още към него.
Ако имаше елементарно уважение към себе си и искаш сигурен човек, нямаш работа с този.
Виждам, че и пари му давала. Ужас.
Авторке, ти наистина не се уважаваш.
Пари на мъж не се дават.
Значи и твоята глава не те слуша.
Потрес.
Твърде егоистичен и твърде много се влияе от онази си работа. От чеп за зеле не става.
Разкарай, блокирай отвсякъде и почерпи, че си е отървала от боклук.
Психопатско е някой така да лъже и да си сменя мнения и настроения. Особено за такива сериозни неща.
Неуважително и грозно е. Не говорим за това дали искаме леща или пица за вечеря.
Ако някой ми каже първо, че иска да се разделим, а след пет часа обратното, ще взема аз решението в своите ръце за три секунди и го пращам да пътува завинаги нанякъде.
Ако искаш да те правят на палячо, да се гаврят с теб, ту да те зарязват, ту да идват при теб - драпай още към него.
Ако имаше елементарно уважение към себе си и искаш сигурен човек, нямаш работа с този.
Виждам, че и пари му давала. Ужас.
Авторке, ти наистина не се уважаваш.
Пари на мъж не се дават.
Значи и твоята глава не те слуша.
Потрес.
Ако сега не сложиш точка и оставиш вратичка, ще ви върти двете, докато не видиш как предлага брак на девойката и тя надува корема. А тогава е твърде вероятно при теб да са минали годинките и да си изтървала бая влакове. Не знам на колко си сега и дали можеш да си позволиш лукса да си пилееш времето. С риск да съм груба, но го казвам с най-добри чувства.
Наистина не мога да повярвам, че още минават тия тъпи клишета 
Репертоарът е един и същ. Той я обича, той страда, тя е най-добрият човек, когото познава, само тя го разбира, само тя го подкрепя, и сърцето му се къса... Никога няма да я забрави, както и това, което е направила и продължава да прави за него, но явно не му е съдено да е щастлив, щом така наранява хората, които обича... Бля-бля-бля... Ама взима кинтите и отива при друга. Голяма любов, голямо чудо
Сега, че има мъже - играчи и изкусни манипулатори - има. Но този дори не е от тях. Това е толкова ниска топка жалкар, че не си заслужава хабенето на клавиатурите.
Авторката да се вземе в ръце и да поработи по самочувствието си самоуважението си. Човек, който обича друг човек, НЕ постъпва така с него. И се гледат делата, а не думите. Това е.
Репертоарът е един и същ. Той я обича, той страда, тя е най-добрият човек, когото познава, само тя го разбира, само тя го подкрепя, и сърцето му се къса... Никога няма да я забрави, както и това, което е направила и продължава да прави за него, но явно не му е съдено да е щастлив, щом така наранява хората, които обича... Бля-бля-бля... Ама взима кинтите и отива при друга. Голяма любов, голямо чудо Сега, че има мъже - играчи и изкусни манипулатори - има. Но този дори не е от тях. Това е толкова ниска топка жалкар, че не си заслужава хабенето на клавиатурите.
Авторката да се вземе в ръце и да поработи по самочувствието си самоуважението си. Човек, който обича друг човек, НЕ постъпва така с него. И се гледат делата, а не думите. Това е.
Ако сега не сложиш точка и оставиш вратичка, ще ви върти двете, докато не видиш как предлага брак на девойката и тя надува корема. А тогава е твърде вероятно при теб да са минали годинките и да си изтървала бая влакове. Не знам на колко си сега и дали можеш да си позволиш лукса да си пилееш времето. С риск да съм груба, но го казвам с най-добри чувства.
На 27 години съм и осъзнавам, че няма как да си губя времето, чакайки нещо, което само е решило да си тръгне веднъж.
Много познато.От личен опит! Само, че аз бях в 8ти месец бременна, после с новородено първородно бебе, което като стана на 10 месеца приключих. Просто много исках детето ми да има стабилно семейство. Със сегашния си акъл никога нямаше да търпя толкова, най-много седмица!
Вечерта, когато му казах, че се разделяме поисках последна целувка. Той отвърна да не казвам, "последна". Но в сърцето си знаех, че е така.
Аз също загубих спонтанно 1вото си бебче, знам колко те боли, съжалявам, но ако не се съвземеш и не го оставиш ще загубиш много.
Между другото днес във ФБ попаднах на подобен на твоя пост. Направо ще се самоцитирам оттам, защото за теб то важи с пълна сила.
"Най-лошото не е, че се надявате и страдате. Болката минава. Лошото е, че в това чакане губите възможността да се отърсите, да се изправите, да срещнете нов човек, който истински ще държи на Вас. Ако нямате и деца е по-зле, защото губите ценно време, понеже при жените фертилната възраст е ограничена".
Не знам на колко години си, но много добре помисли!
Вечерта, когато му казах, че се разделяме поисках последна целувка. Той отвърна да не казвам, "последна". Но в сърцето си знаех, че е така.
Аз също загубих спонтанно 1вото си бебче, знам колко те боли, съжалявам, но ако не се съвземеш и не го оставиш ще загубиш много.
Между другото днес във ФБ попаднах на подобен на твоя пост. Направо ще се самоцитирам оттам, защото за теб то важи с пълна сила.
"Най-лошото не е, че се надявате и страдате. Болката минава. Лошото е, че в това чакане губите възможността да се отърсите, да се изправите, да срещнете нов човек, който истински ще държи на Вас. Ако нямате и деца е по-зле, защото губите ценно време, понеже при жените фертилната възраст е ограничена".
Не знам на колко години си, но много добре помисли!