Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

Ето и съвет

Събира цялата рода , майки , баби , бащи , сестри ...........отделят си цял ден или нощ и той разказва цялото и държание пред тях.Задава и въпросите защо така е реагирала в тази или онази ситуация. Защо го заплашва, защо го изнудва , защо не разрешава родители те и (му) да си виждат внучето ........нека и тя да даде обясние защо го прави всичко това .........да го даде пред тях ..........

Да прочете какво е това насилие и да попита родители и , дали това нещо е нормално и ако той го правеше спрямо нея , какъв съвет биха и дали?

Ей такива въпроси .................според мен това е единственият начин жена му и нейната рода да видят ,че Тя има проблем и да се работи върху това.
Защото докато тя получава безусловна подрепа когато играе ролята на "загрижената майка" нищо няма да се промени  или на него не му писне и не стане белята.

PS. Сложи си и камера да го запишеш този разговор ,че може и да ти потрябва.

С това искам много да се съглася. Също от други мнения стана ясно, че видимо има нормални към близки отношения със свекърите, празници, почивка, звънят си. Ами може би без да искат прекаляват, а тя се е държала прилично, но всъщност не примира. Дали не залитат към обсебване малко? Рядко снаха толкова се натиска да общува със свекъри според мен, но обратното няма да ме учуди. Дали не я притискат вповече с тази лична комуникация и с очакванията си? Май неведнъж е повдиган въпроса кога ще видят внучето. Ако им се откаже едва ли е казано "никога няма да го видите", а вероятно с идея по-нататък. Оттук реакцията е важна. Трябва съобразяване, едно е че ако има някакви притеснения заради зимния сезон или друго разбират и се надяват скоро да дойде моментът, да помолят за видео и снимки, да подхвърлят идеята за парка без настояване. И да не питат пак след седмица. Друго е горното. И мъжът сякаш повече мисли за техните чувства отколкото за майката, свързал ги е да си говорят, те я атакуват според мен и да, той налива масло в огъня.

Да уточня, не я оправдавам, някои неща са притеснителни, явно е лабилна. Но ми се струва, че от 2 фронта я атакуват твърде отрано и мъж и свекъри, а тя има право да е с друго виждане. Интроверт, вируси, хормони, не иска да бърза с контактите. Чувства се неразбрана /за разлика от майка й/, тревожна е, не й е дадено време да узрее спокойно кое кога и бам - вече е дамгосана как крие 4-месечно. Нищо чудно да истерясва.

Така и не разбрах поне снимки и видео получават ли? Няколко души питаха. Защото ако да, няма да е голяма разлика ако се видят в парка и пак е от разстояние /ако майката не иска засега да го пипат/. Звучи ми, че не зачитат нейното мнение и са мислели как е длъжна да им го представи на 40-ия ден примерно

На мястото на автора аз бих сложила камера да позапиша малко такива изцепки. Няма да казвам защо.

Съжалявам, но аз мисля, че отношенията им са отишли по дяволите и оправия няма да има. Тя го ненавижда, той също ще започне в един момент, то това не се трае. Оттук нататък как се прегръща такъв човек, как се обича, аз не бих могла.

Аз не искам да си доизмислям сценарии и случки, затова ще коментирам какво е написано от автора и приемам, че имам само тази информация. Той написа, че жена му се е обадила на свекърите "ей сега ще им обясня на тия..." Реално те не я притискат, тя търси конфронтация. Той написа, че и майка му е спряла да й се обажда, защото е усетила, че я натоварва.

Това по повод мнението на Miss_Kaprisse, че свекърите прекаляват и я обсебват.

С твое разрешение аз ще кажа

Защото според измененията в ЗЗДН и подписването на декларация по чл.9 ал. 3

Всичко каквото се твърди в тази декларация е истина и няма нужда  бъде доказано.

Жената се самонавива от всяка своя дума. Оттам нататък всеки насреща й няма полезен ход.

И въпреки всичко не разбрах защо аджеба крие това бебе? При това от бабите и дядовците, не от някакви далечни роднини..... Но пък в парка го извежда. Там го виждат разни чужди хора, но явно това не е проблем.
Някаква обсесия е това.

Много бебета се раждат есен-зима и биват посещавани от близки роднини.

Ами щото вече е майка, тя решава, ще се обяснява тя логично ли е, не е ли, амаха... Мисля, че е ясно за какво става въпрос, всеки познава поне една такава майка.

Добре, благодаря ви за отговорите и мненията. На този етап имам доверен психиатър (не психотерапевт) с когото ще направя няколко индивидуални консултации.

Притеснително е колко много хора четат отгоре отгоре и въртят, сучат и полагат кански усилия да си рационализират позицията, че няма как това да се случва на мъж, или че ако се случва на мъж, то със сигурност има за какво - мамин син, свекърва, мъжът я предизвиква и дразни и т.н. Сякаш сами себе си убеждавате.

Проблемът с насилието е сериозен, не знам част от вас защо си фантазираха, че си правя планове и едва ли не си търся оправдания да ѝ хвърля един тупаник. Нещата не опират до тупаник, ако нямаше дете замесено даже тупаник нямаше да има. Аз вина в себе си виждам за това, че ако е имало по-назад във връзката такива изгледи - да се стига до насилие, аз или съм ги пренебрегвал, или не съм бил достатъчно схватлив да вържа 2+2 и да разбера това как ще се развие във времето. За мен такова нещо нямаше. Да, преди също сме се карали, имало е висок тон, обиди понякога, но винаги след това е имало извинение, прошка и корекция на поведението и от 2-те страни.

Мен лично най-много ме боли от това, че тя проблем не вижда, по нейни думи тя си пази детето от всяко нещо, което вижда като опасност. Когато я попитах защо крещи, защо замахва и хвърля предмети оправданието съм аз "Ти ме предизвика". За всяка нейна негативна емоция аз съм виновен, за всяко нейно негативно действие аз съм виновен и аз съм ескалирал. Имам наистина огромно желание да направя всичко по силите си да се оправят нещата, но ако тя не вижда проблем с поведението и реакциите си, аз не виждам как да помогна на човек, който не вижда проблем и не търси помощ. И докато не го осъзнае и не предприеме стъпки, нещата ще се влошават докато накрая се разделим, може да е скоро, може да е след 2-3-5 години...

И тук ариел и алекс и другите ги каня спокойно да скочат в темата с "Ето, той вече е хвърлил кърпата, иска развод човекът, да си излиза с приятели, тя сама да гледа детето".

Предварително ще ви кажа, че предпочитам това дете да израсне в разбито семейство, отколкото в нещастно семейство. Защото мантрата "stay together for the kids" понякога е вярна и наложителна, аз също съм бил нейн привърженик и на брака като цяло, но не смятам, че това трябва да е на всяка цена.
Бракът трябва да е приятелство, партньорство, компромис, а не диктатура и плашене с "ще ти взема децата". Аз лично не виждам вече този дух на партньорство и компромис, виждам твърдоглавие, инат, себелюбие в смисъл "от моя корем излезе, аз решавам кво ще става, не си раждал ти". Съжалявам, но това дете има нужда и от баща, който да взима решения, а не от подметка. Пък ако ще бащата да живее в друг дом.
Не мисля, че за дете е полезно да вижда как майката унижава бащата и той търпи в името на децата, не смятам, че е полезно да вижда как бащата бие майката само защото само това би я кротнало. И в двата случая се дава лош пример за семейни взаимоотношения.
И го казвам като човек, който е имал щастието да израсне в любящо и разбиращо семейство, в което конфликтите се разрешаваха с говорене, изслушване, компромиси и минимално цупене. И никога с бой.

На мен ми е все тая, какво ще правиш, нали се сещаш. Може и за жената да е по-добре да се махнеш. Току виж се успокои.

Дано има и нея, кой да я посъветва да сложи камери.

Повярвай ми, ако сложи/сложа камери, ще ѝ взема детето. Ама не е това начинът, нито целта.

Но ти можеш да сложиш, нали?

Авторе с предприетите действия си на прав път, най-лесно е да махнем с ръка и да извадим томахавките, вместо да опитаме наистина всичко. Ако досега конфликта е бил на 4ри очи, то излезе ли наяве пред специалист, може би ще има смисъл, ако ли не, поне ще си опитал. Това с напускането на работа още с забременяването съм го пропуснала - ами ред флаг си е , та хормоните можем малко да ги поизключим от картината ...
На Ариел случая е, че мрази всички по принцип - или поне на положителен пост нейн не съм попадала, на алекс незнам какъв й е, но си личи тенденциозното отношение, само дето се залъгват сами себе си, нищо повече.

Няма да и вземеш детето, а ще видят от какво страда, ще получи адекватно лечение и ще си гледа детето. Това може да стане и след консултация с психиатър. Защо не потърсиш такъв, вместо да пишеш тук?

Всъщност има много двойки, които са се разделили скоро след раждането на детето. И в тоя подфорум има десетки. Не могат да се приспособят към новите обстоятелства, проявяват се непреодолими  различия във възгледите по отглеждане на дете, както в случая, всеки мисли, че е прав, нещата ескалират и пуф, двойката се разпада.

Не сте някаква рядкост и в някои случаи е за добро, да.