Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

  • 18 937
  • 673
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 25 612
Бебето друга майка няма. Като я провокира с теории и въпросчета за развод, какво друго може да постигне освен ескалация. Да, ужасно е да крещи и посяга, но след като никога преди не са били такива отношенията им, по-скоро прилича на вик за помощ и разбиране, отколкото на лошотия. Авторът, обаче, е заел позата на разумния и е готов да стигне до крайност, за да се наложи.

Според мен греши. затова си казах мнението - той експедитивно да тръгне на присъствена работа, да се консултират с педиатъра и нейния лекар и да усмирят тази част от роднините, която напира да идва у дома. Времето се оправя,  могат да се срещат в парка.

Това са моите съвети, други нямам.

Също ми се струва, че авторът редактира постовете и променя неща от първоначално написаните.

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 15:33 от Iris04

# 106
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Може да е маниакална депресия, параноидна шизофрения. Много лошо особено ако е второто, защото си е патология. Авторът най-добре да се консултира с психолог, а даже и с психиатър. Те ще му дадат насоки как да действа.
Каквото и да е едно е ясно тази жена не е добре и има нужда от помощ. Въпросът е ще стигнат ли силите на автора да се справи със ситуацията.
Един съвет - автора ако има възможност да се върне на работа, да не е по цял ден вкъщи. Детето вече е на 4 месеца няма нужда двама човека да го обслужват денонощно.

# 107
  • Мнения: 2 158
Много добре е правила жената. Че обижда, хвърля предмети и заплашва мъжът си, че ако не слушка няма да вижда детето. Направо Евала ѝ правим!

Е, домашното насилие е такова само когато мъжете го правят. Ако е жена, е вик за помощ Neutral Face

# 108
  • Мнения: 542
Значи, ако разбирам и смятам правилно, бебето се е родило недоносено, през декември, в началото на грипния период. И вие се чудите, защо жената му трепери и го пази от вируси. Ами съвсем нормално, да.
Сега е момента, вече да се виждат с бабите, по възможност на открито. До сега много добре е правила жената.
Стига с това недоносено бе! Прочетете първия пост с разбиране.

# 109
  • Мнения: 24


На мен ми направи впечатление, и че пишеш "започна да ми посяга", "започнаха скандалите", а то после се оказа, че имало само 2 кратки нормални разговора, 1 път нещо като спор и 1 скандал. Тендендиозно преувеличаваш ситуацията.


"1 скандал" продължава понякога по 2-3 дена. успокои се, по някое време се присети същата вечер или на другия ден и започне отначало.

Благодаря ви за мненията, ще говоря с психотерапевта, който съм набелязал, може да се наложи да отида няколко пъти. Но отсега ви казвам, че моето желание да отида на психотерапевт, ще бъде повод за пореден скандал, който вече ако ескалира физически ще се свържа с полицията, пък ако ще да ми се смеят в районното. И оттам тръгваме само по един възможен път.

За мен притеснителното е, че ми се пречи активно да въвлека външна помощ в този проблем, който очевидно не можем сами да решим.

Цитат
Също ми се струва, че авторът редактира постовете и променя неща от първоначално написаните.

Не променям, само добавям. Единствено промених на 1-ви пост, че става въпрос за бебе родено 2 седмици по-рано. Напълно доносено и нормални килограми, без проблеми.

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 15:10 от ogreshnikov

# 110
  • Мнения: 5 508
Най-малкото тя трудно ще го убие, да.

На мен цялата работа ми изглежда, че той иска да ѝ натресе майка си, да си гледат двете детето по женски, а той да си почива. А тя смята, че това си е техен ангажимент. Вирусите през зимата също са факт и всички педиатри препоръчават да се избягват контактите с бебета в този сезон. За тези неща жената е права. За агресията, естествено не е. И да, редно е да посети лекар и психотерапевт.
Тя няма право да те спира да потърсиш помощ от психолог.

# 111
  • Мнения: 2 053


На мен ми направи впечатление, и че пишеш "започна да ми посяга", "започнаха скандалите", а то после се оказа, че имало само 2 кратки нормални разговора, 1 път нещо като спор и 1 скандал. Тендендиозно преувеличаваш ситуацията.


"1 скандал" продължава понякога по 2-3 дена. успокои се, по някое време се присети същата вечер или на другия ден и започне отначало.

Благодаря ви за мненията, ще говоря с психотерапевта, който съм набелязал, може да се наложи да отида няколко пъти. Но отсега ви казвам, че моето желание да отида на психотерапевт, ще бъде повод за пореден скандал, който вече ако ескалира физически ще се свържа с полицията, пък ако ще да ми се смеят в районното. И оттам тръгваме само по един възможен път.

За мен притеснителното е, че ми се пречи активно да въвлека външна помощ в този проблем, който очевидно не можем сами да решим.

Не е само един възможен път. Като види, че вземаш мерки може да се опомни и да се съгласи на терапия. Дори да се изнесеш за 3-4 дни може да подейства добре. Като ѝ се наложи да гледа сама бебето и да няма върху кого да си излива гнева, набързо може да ѝ мине лудостта. Стига да не е наистина болестно състояние.
Ако всичко написано е вярно (в което не съм убедена), то прекалено много си търпял.

# 112
  • Мнения: 157


На мен ми направи впечатление, и че пишеш "започна да ми посяга", "започнаха скандалите", а то после се оказа, че имало само 2 кратки нормални разговора, 1 път нещо като спор и 1 скандал. Тендендиозно преувеличаваш ситуацията.


"1 скандал" продължава понякога по 2-3 дена. успокои се, по някое време се присети същата вечер или на другия ден и започне отначало.

Благодаря ви за мненията, ще говоря с психотерапевта, който съм набелязал, може да се наложи да отида няколко пъти. Но отсега ви казвам, че моето желание да отида на психотерапевт, ще бъде повод за пореден скандал, който вече ако ескалира физически ще се свържа с полицията, пък ако ще да ми се смеят в районното. И оттам тръгваме само по един възможен път.

За мен притеснителното е, че ми се пречи активно да въвлека външна помощ в този проблем, който очевидно не можем сами да решим.

О да, ще има съпротива защото тя не осъзнава, че има проблем. Кажи й, че ти имаш проблем с общуването ( благородна лъжа) и искаш да го преодолееш, за това ходиш на психотерапевт

# 113
  • Мнения: 3 486
Не съм чела цялата тема, само до някъде, но...
Ако папата дойде до Казанлък специално да се запознае със сина ми и чуя този папа да кашла/киха си хващам синковеца и изчезвам. ЗАЩОТО съм висяла в болница с малко дете, защото изтръпвам от всяко кихане/кашляне, защото от първи март сме болни - той още влачи сопол, аз съм с ужасна кашлица, защото ми писна да се тъпчем с лекарства и т.н. и т.н.... Никога не съм показвала детето целенасочено някъде на някой, даже и във фейса не е сниман никога. Случайно ни виждат хора докато сме на разходка.
Не се карай със жена си. Пускай снимки на родителите или видео. Ако трябва се изолирайте малко, говори с психолог как да подходиш и постепенно заедно вървете напред. Като непрекъснато дразниш една изтрещяла от хормони и умора жена защо се чудиш, че ситуацията ескалира?

# 114
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 005
Направете си среща с терапевта онлайн. Не е нужно да влизате в скандал за това.

Човек трябва да умее да де-ескалира ситуациите, особено с малки деца.
Идеята ѝ за ограничаване на контактите ми звучи като при доста други майки, не е чак толкова необичайно.
След няколко разболявания, започват по-леко да се приемат нещата. Болно от грип или тежък вирус малко бебе (под 6 м. или 1 г.) е доста, доста страшно и за опитен родител, камо ли за нов такъв.
Освен следородилната депресия, съществуват и следродилни психози. Има и хора, които са си хипохондрични по принцип и проектират двойно това върху децата си.

Никъде не пише, че трябва да вземете решение за брака си тук и сега, нито че проблемите ви ще се решат отведнъж. Професионалната помощ може да ви даде правилните инструменти да подобрите ситуацията.

# 115
  • Мнения: 36 453
Що за съвет?!?

Като се роди дете, трябва да се затворим, сакън някой да не кихне...?!? Е, айде, сега. Никой няма да отиде болен при бебе, още повече да му кашля/киха нарочно. Говорим за най-близките роднини - баби и дядовци, не за лелинчо или трети братовчед по съребрена линия на вуйната на учинайката.....


Бебето си е нормално, доколкото разбрах, родено в 37 г.с., доносено. Не е с проблем или друго, заради което трябва да се пази от баба си в продължение на месеци!!!!

Не съм чела цялата тема, само до някъде, но...
Ако папата дойде до Казанлък специално да се запознае със сина ми и чуя този папа да кашла/киха си хващам синковеца и изчезвам. ЗАЩОТО съм висяла в болница с малко дете, защото изтръпвам от всяко кихане/кашляне, защото от първи март сме болни - той още влачи сопол, аз съм с ужасна кашлица, защото ми писна да се тъпчем с лекарства и т.н. и т.н.... Никога не съм показвала детето целенасочено някъде на някой, даже и във фейса не е сниман никога. Случайно ни виждат хора докато сме на разходка.
Не се карай със жена си. Пускай снимки на родителите или видео. Ако трябва се изолирайте малко, говори с психолог как да подходиш и постепенно заедно вървете напред. Като непрекъснато дразниш една изтрещяла от хормони и умора жена защо се чудиш, че ситуацията ескалира?

Последна редакция: чт, 13 мар 2025, 15:27 от Soul Free

# 116
  • София
  • Мнения: 283
Но отсега ви казвам, че моето желание да отида на психотерапевт, ще бъде повод за пореден скандал, който вече ако ескалира физически ще се свържа с полицията, пък ако ще да ми се смеят в районното. И оттам тръгваме само по един възможен път.

За мен притеснителното е, че ми се пречи активно да въвлека външна помощ в този проблем, който очевидно не можем сами да решим.
На нея казваш ли ги тия неща? Защото това са заплахи и провокации. Не е окей да се говори така на нестабилен човек.

Аз не мога да си представя как ще се чувствам, ако преживявам състояние от рода на страхова невроза + стреса от пълната отговорност за новородено, и човекът до мен, с когото съм от 7 години и който твърди че ме обича, вместо да ме разбира и подкрепя, постоянно да ме напада, осъжда, и заплашва и провокира, ако не стане на неговото.

Ти вече си решил какъв ще е изхода и си движиш и мислите и действията в тая посока. Разбирам, че си афектиран, но ако не успееш да си укротиш емоциите, с афект ще стигнеш точно там, където съм подчертала.

Спешно трябва да се успокоиш и да излезеш от драмата. И да спреш да наливаш още гориво в споровете.

Не е нужно да я питаш дали може да идеш на терапевт. Достатъчно е да ѝ съобщиш, че си го решил, че имаш нужда от това, защото ти е трудно предвид тежките думи, които сте си казали, и че се надяваш да те подкрепи, но дори и да не го направи, ще отидеш и без нейното съгласие.

# 117
  • Мнения: 1 166
Направо е за психиатър. Сигурно е отключила някое психически заболяване. Ако не желае да се лекува си вземи детето и я напусни.

# 118
  • Мнения: 4 037
А какво ще стане ако уж случайно срещнете твоите или нейните родители докато сте навън? Ще се врътне и ще си тръгне с бебето ли?

# 119
  • Мнения: 1 469
Подкрепям за психологическа помощ за теб за начало, не й обяснявай. Близките винаги критикуват идеята за психолог особено ако са свързани с проблема или се чувстват засегнати /нали ти казала, нищо й няма, иначе все едно признава/.
Отделно от това относно тази "външна помощ", която тя упорито отхвърляла - правилно ли разбирам, че ти се иска някоя от бабите да идва при вас понеже живеят близо, да прекарва време с детето, да ви "помага"? Ако да, наистина тук отпусни примката и не настоявай. Защото аз те разбирам, но колкото майки всичко дават някой да им погледа за 2 часа бебето, май толкова и дума не дават да се продума, обсебват детето като майки орлици от ден 1.  Няма вярно и грешно. Не всички искат роднини край себе си, може би се притеснява от вмешателство и акъли не знам. Ти колко си близък с вашите?
Иначе не я защитавам, че иска да пъхне детето под похлупак. Само тя ли го извежда, нон стоп ли е залепено за нея щом не ти го давала?

Общи условия

Активация на акаунт