Възрастни родители (80+), които са сами. Как се справяте?

Могат да си поделят разходите,разбира се.Само желание да има.

Благодаря на всички за отговорите!
Баща ми - да чукна на дърво - е в чудесно за възрастта си здраве, включително продължава да работи по специалността си. Понякога готви и за нас, излизаме с него и детето на разходка, като цяло гледам да му обръщам достатъчно внимание, но действително често забравям, че той си има собствен живот, включително има избор как да си го живее ....

Ох, и аз да се разпиша, че трудно издържам.
Майка ми почина от ковид преди близо 4 години. Баща ми също беше болен, но прескочи трапа. Докато бяха заедно двамата се оправяха.  Единият пазарува, другият плаща сметките, единият прави закуска, другият отговаря за техническата поддръжка на дома. Проблемите  започнаха след като баща ми остана сам. Той тази година трябва да навърши 84 г.
Характерът му се промени изключително много през изминалите 4 години. Стана свадлив, манипулиращ, сръдлив, вменяващ чувство за вина .. все той е сам, все на него му е скучно .. не пуска пералня, не си готви, всичко на мен разчита. Живее в семейното жилище, което се пада и мой роден дом на 15 минути пеша е от сегашния ми дом, където живея със съпруга и дъщеря ми. При нас е изключено да го вземем, защото няма място. Сестра ми е абдикирала от своите задължения и ми заяви, че не иска да гледа старец. Тя живее на другия край на града в четиристаен апартамент, който е наполовина празен, но упорито отказва да го вземе при нея. Аз търча като луда между вкъщи, работата, училището на детето и дома на баща ми. Идва ми в повече вече. Той е вечно недоволен и неблагодарен, винаги намира повод да мрънка за нещо, което още повече ме изнервя. Какво да го правя не знам. Станал е много черноглед всяка втора приказка му е за смърт и болести. Имаше приятели набори в квартала, но си отидоха повечето и останаха малко. Иначе се държи на крака е, но ще видим до кога. Едното око му оперираха, трябва и другото. Той се инати и не иска да ходи на операция, а в същото време се оплаква че не вижда. Въобще трудна работа е комуникацията с него.

И пак е добре баща ми, че една колежка гледа майка си болна от деменция на легло вече пета година. Как намира сили тази жена не знам. Не дава и дума да се каже за хоспис. Нейно задължение било. Хубаво, но я виждам как е недоспала и разсеяна на работа, как ежедневието й се заключава до това да сменя памперси и да пасира каши. Аз на нейно място бих потърсила специализирана помощ, но не мога да се меся в чужди семейства.

Бабата на ММ и моята баба живеят сами. Неговата баба не готви, всеки ден майка му и готви храна. Обаче тя не харесва всякаква храна, иска да и се готвят определени неща. Моята пък готви, но всеки път ядосва майка ми. Тя е малко далече и тя, колкото е възможно я посещава 2 пъти седмично, но се ядосва иска всеки ден, но няма как, майка ми има само 1 почивен ден. Бабата на ММ не иска да се къпе, когато и кажат, когато и хрумва решава да се къпе, свекърва ми направо полудява. Никой друг в семейството не искат да ги гледат, но въпреки това, те са повече обичани, от тези дето ги гледат. Пък се хвалят колко богати са били.
И да, постоянно мрънкат, винаги споменават смъртта, вечно недоволни. То си е от възрастта сигурно. Майката на свекърва ми не иска да носи памперси, но в нейния случай се налага. Моята баба пък, не пожела да остане да продължи да живее с нас, защото иска да бъде близо до сина си. Започна да ни се кара и ние я оставихме пак сама, близо до чичо. После обаче пак поиска да дойде при нас, но майка ми се ядоса много, че обърква всички.

Майка ми навърши 79 в края на януари. Аз живея на другия край на света и я вземам при мен през есента и зимата. Много дълъг и тежък път е, но сам не се стои, а и аз се тревожа.
Има си своите здравословни проблеми, предвид възрастта. Хубавото е, че обича да е сама и времето, в което прекарва в София се чувства добре. Аз всъщност се притеснявам за нея, затова я карам да пътува.
Променят се, да. Появи се лек егоизъм, сприхавост, нервност на моменти.

Те едвам свързват двата края и се карат за пенсията й 😀 но, да, хипотетично биха могли.

Поне вече не им звънят телефонните измамници.

Това май е единствено хубаво нещо,май.

Да, преди години бяха звъняли на нашите, майка още беше жива. Била съм катастрофирала, и името са ми цитирали. Трябвали пари за операция и не помня още какво. Доста се бяха стреснали, но съумяха да ми звъннат по телефона и успях да отрека измамата преди да дадат исканите пари.

Моята баба повярвала и тръгнала от съседите да търси помощ, макар че майка ми хиляди пъти е повтаряла да не вярва на такива неща.
А дядо ми има проблеми със сърцето, веднага дотича до нас, но как се беше страхувал, ужас.
Другата ми баба пък корава, никога не им е вярвала.

И аз повтарях да не вярват, но са много убедителни и конкретни измамниците - казват имена, професии на децата .. не знам от къде получават тази информация, но си е страшничко. Един стар човек може фатално да вдигне кръвно или да получи удар от такива идиоти. Парите не са най-големият проблем в такъв случай.

И моите са много възрастни. След определена възраст хората може и да не се оплакват, но това не означава, че се справят. И нищо не е съвсем такова, каквото изглежда. Абсурд е ги оставим сами.

Майка ми е на 82 и е в БГ, а аз в чужбина. Болна тема ми е. Звъня й всеки ден по 2 пъти, наела съм чистачка (но тя се отказа и търся нова) и един мъж, който й пазарува. Тя също излиза до съседния магазин. Някои неща ги поръчвам онлайн. За чистачката в момента се караме, тя не иска, а изобщо не чисти и е пълна кочина. За по-нататък не знам какво ще правя. Не мога да я взема тук, защото никой няма да й даде разрешително, не че тя иска да идва. Аз също не мога да се върна, защото нейната издръжка ще ми е непосилна, ако работя в БГ. Постоянно се оплаква, сърди се, говори, че искам да я убия...Няколко пъти съм хващала първия самолет, за да я спасявам като се разболее. Не съм измислила никакъв вариант, освен лекар да напише становище, че има нужда от грижи, и да й издадат разрешително за престой тук. Но тя упорито отказва да идва. А и тук ще е затворник, нито знае езика, нито познава някого. Дори няма да може да изкачи баира пред блока, за да излезе.

JennyBG ужасно. И ако съдя по нашите то и да ги вземеш ще ти скъсят живота с това - ама тук е ужасно, няма с кого да говорим, няма къде да седнем пред блока, вестника, новините, магазинчето ... Не може ли да се разчисти апартамента и да се дава стая на студент/ка, на много нисък наем, който просто да хвърля око ? Не е нужно да прави нещо, но да има човек. И да си плаща своите разноски разбира се. Иначе чистачката и човек, който пазарува ... друго не можеш да измислиш.

Съжалявам, че ще го кажа, но във вашия случай старчески дом наистина е по-добрия вариант. На 82 години едва ли са останали много от познатите и живи и подвижни, че да има и кой знае каква компания в квартала. Само че вероятно самата жена не иска, нали?