Възрастни родители (80+), които са сами. Как се справяте?

  • 4 227
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 471
Държавните домове са ужасни, а частните са много скъпи.
Джени, ако е за София, мога да препоръчам моята помощница.
Да извадиш стар човек от дома му, който е с ума си, то е все едно да му изтръгнеш сърцето. В домът му са всичките му спомени, целият живот му е там. Но пък хората над 80 г не бива да живеят сами. Не знам, сложно е.

# 46
  • Мнения: 1 106
Държавните домове са ужасни, а частните са много скъпи.
Не ме разбирайте погрешно, не съм защитник за старческите домове. Обаче съм разглеждала колко струват и поне в интернет съм харесала един частен за по 1500-1800 лв. Ако това, което се вижда на снимките е реалността е много добре. Аз в момента също съм изтръгнала баща ми от неговия роден дом и го преместих в моя квартал в чужд за него град, за да е близо до мен. Не мисля че ще се върне да живее в родния си дом повече - не е в състояние да живее сам на 200 км. Плащам наем на този апартамент и поемам ток, интернет, храна, медицински прегледи, таксита, рехабилитатор. Ако събера наема и консумативите + неговата пенсия горе долу ще стане цената на дома. Ако трябва да плащам и на човек да го наглежда през деня (а в някакъв момент може и това да стане) - домът ще излезе по-евтино. И ще е сред хора на неговата възраст, с които да може да обели две приказки, а не да е сам по цял ден и аз да го виждам вечер за по 30 минути.

Той обаче няма да преживее да е с ума си и да го настаня в дом. И за отделния апартамент се наложих над неговата воля и добре че го направих докато беше време, защото се оказа удачен вариант.
Така че не подценявам психологическия ефект.

# 47
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 471
И аз това казвам. Човек, който е с ума си, трудно ще иска доброволно да отиде в дом.
Много злоупотреби има в тези домове, трябва да се внимава какво се избира. Там почти нищо не е такова, каквото изглежда отвън.

# 48
  • Мнения: 272
Моята баба пък живее на село и категорично не иска да идва в града. Възрастна е, забравя, страхуваме се да не се изгуби някъде, защото обича да гостува на съседите си. Един път бях видяла кучета на пътя, хвана ме страх да не и направят нещо. Но е хипер трудно да ги накараме да живеят другаде.
Мен ме е страх да остарея. Държавните домове ужасни, а държанието в някои болници на някои служители към възрастните пациенти също е ужасно в повечето случаи.

# 49
  • Швейцария
  • Мнения: 2 623
Не иска нито помощница, нито старчески дом. Да взема някоя студентка да живее при нея пък абсурд. Обикаля квартала и познава всички. Повечето й приятелки са живи.

# 50
  • София
  • Мнения: 34 778
А какво предлага?

# 51
  • Швейцария
  • Мнения: 2 623
Нищо, иска да си живее сама. Ще я караме така, докато може. После ще я клекне да я взема тук, ако намеря доктор, който да напише становище. Мисля, че ЛЛ ще се съгласи, тя познава майка ми и знае, че не е добре със здравето.

# 52
  • Мнения: 9 233
Ако бях една дъщеря нямаше да оставя майка ми сама. Благодаря на Господ, че имам брат и че той е свестен.Hands Clap

# 53
  • Мнения: 1 106
Ако бях една дъщеря нямаше да оставя майка ми сама. Благодаря на Господ, че имам брат и че той е свестен.Hands Clap
Ако беше на мястото на JennyBG и майка ти се запъне, че не иска да идва при теб в чужбина, какво ще направиш? Ще си събереш багажа и ще се върнеш в БГ ли? Ами ако имаш семейство в чужбина с мъж, които не е българин и две деца в училищна възраст и те не искат да живеят в БГ?
Сериозно питам, не се заяждам.

# 54
  • Мнения: 9 233
Абе заяждаш се, ама ще ти отговоря: нямаше да отида в чужбина. Или щях да се върна. Или щях да я взема при мен, преди да е остаряла толкова, за да може да свикне.

# 55
  • Мнения: 1 855
Сложно е както и да се погледне. Имам и друг случай пред мен - жената иска да вземе майка си, която не може да се обслужва, но тъщата не се разбира със зетя и двамата не могат да делят един покрив. Познайте кой е потърпевш - дъщерята/съпругата, естествено.

# 56
  • Мнения: 272
То и в чужбина да не си, кажат ли не, не става. Докато живееше при нас помолих баба, че при нас ще има най-спокоен живот. Тя почна да се дразни, да ни се сърди 7/24 часа повтори, че иска да се върне в къщата си. Върна се, но ние няма как да отидем да живеем там, няма обстоятелства за работа.
А майката на свекърва ми живее до тях, обаче пак е недоволна, не иска да се къпе когато и кажат, изведнъж и хрумва да се къпе и чак тогава. Обаче тя пък не иска изобщо да види хора, цял ден гледа тв.
Като се чувства болна, дори да е полунощ, отивала при свекърва ми. То навсякъде е тъмно, страх ни е да не и стане нещо.

Общи условия

Активация на акаунт