Как съчетавате работата с грижите за децата?

Изобщо не ми е било важно играчките да са прибрани по местата си след игра. Имам едно дете и гледам да не слугувам на подредби.
Чистене уикенда. Никога в живота си не съм гладила чорапи, сигурно има резон в тази дейност, но не е моето. Готвя лесни неща за ежедневието, защото и аз работя на 8 ч.
Според мен е до възприемане на ситуацията. На всеки е ясно, че няма как с 2 деца, работещи родители и дома да блести от чистота, на маста да има 5 степенно меню, прането да е изгладено перфектно и т.н.
Сещам се че е пролет а прозорците ми не са чистени от месеци...

Аз и безд да имам деца понякога нямам време, или енергия, или и двете, за чистене. Животът и без това стана много забързан. Ако мъжът ти не мърмори, че нещо не е свършено, въобще няма смисъл да се притесняваш. Пък ако мърмори можеш да му кажеш, че и той има две ръце и като живеещ в тази къща нищо не му пречи да удари едно рамо.

Според мен основният проблем е как да се запазиш работата с боледуващи деца ако нямаш баби. Останалото е ясно...

Правете повече Любов и по малко търкайте фугите на банята .....за второто на никой, Не му пука.......

Оставете децата да си бъдат деца....дрехите дали по цвят или разбъркани все ще изсъхнат....ама пийте вино , живеете го тоз живот.

Докато децата почнат у-ще, спрат да боледуват, започнат да се хранят, къпят и ходят до тоалетна сами, и на мен ми беше трудно.
Нямаме баби на близо, така че трябваше да се справиме Двамата.
Един ден седнахме и съвсем делово разделихме кой какво ще прави и кога.

Например:
- аз ще сготвя за два дена в неледя вечер.
- една жена ни помага с чистенето 1 път в седмицата.
- пазаруваме онлайн на 10 дена.
- мм пазарува вторник-четъртък и събота ( ако липсва нещо)
- намерихме гледачка когато ни трябва за нещо извънредно.
- събота следобед/вечер и петък следобед/вечер са за нас.  Време за вечери с приятели, фризьор, нокти , масаж или каквото ни дойде на акъла. Съответно другият седи с децата.
Когато може излизаме заедно.
- ако някой е някъде до късно, другият стои с децата на следващата сутрин без да мрънка или гледа лошо.
-Мм не ми помага а правиме нещата заедно. Ако не знае,  аз му показвам с търпение и разбиране ( поне първите 2 пъти 😆).

И така някак се справихме, но си е тежък период. Минава бързо, де Ще стане по леко.

Хоумофисен баща, тя го е написала. И аз съм така, едни колеги съпрузи пък се редуват на работа.

Да, тъкмо това щях да напиша. Редуваме се, но когато са почти оздравели, ги гледа той. Аз обикновено излизам в болнични първите дни, докато са с висока температура, обикалят се лекари и лаборатории.
Трябва да помислим в посока ясно разпределение кой какво да свърши, например днес три пъти излизахме до магазин, аптека, плод зеленчук, защото все нещо забравяме или не сме се разбрали

Ние и двамата работим от къщи и какво от това. Никакъв шанс да работим, ако някой не гледа децата. Иначе редуването е вариант, но само ако не се разболяват прекалено много...

Чудесно....но въпроса пак опира до финансови възможности....

Не можем да си позволим нищо от изброеното..,нямаме време и възможности за кино,ресторанти,срещи по заведения с приятели...
Излизаме с храна в раницата по разходки..
Баби нямаме на разположение,понеже работят още ,разчитаме изцяло на нас си ,денят започва в 06.00 и се прибираме в 18ч след като вземем малката от ясла...Трепе ме много шофирането,понеже яслата ни е далеч от работата,прибирам се пребита,само да са здрави децата другото не може да ме притесни....
Колкото-толкова и когато-тогава /

Ние имахме помощ от баби и дядовци (пенсионери), но въпреки това 2 или 3 години нямаше фитнес, нямаше ски, нямаше много пътувания, седмица море след първата година... Но после нещата си идват на мястото. Имайте вяра и се крепете един друг - думата "брак" има стар славянски корен и значи нещо като "съвместно впрегнати".
И не зарязвайте и работата, защото тя носи парите.

Времето за Нас не е нужно да е свързано с разходи... аз съм излизала сама да се мотам по магазини или да седна да почета книга в парка.
Излизането, приятелите и фризьора си бяха лукс по веднъж на 4-5месеца.
Дори и сега децата ни са по големи, но нямаме на кого да ги оставяме и излизаме зведно 1-2пъти в годината.

Ще мине този период, наистина тежък... и когато тръгнат на у-ще всичко ще се промени.

Единственото, което може сега да ти послужи е организация на всичко..

Е, какво ще се промени като тръгнат на училище?
Още повече ангажименти имам, тъй като ходи на допълнителни дейности извън училището. Може би ще се промени след няколко години, но в момента е 2 клас и няма как да я пусна сама. Да чукна на дърво за момента се справя чудесно с материала и няма нужда от помощ, но доста родители се занимават допълнително с децата си и във връзка с учебния материал. Категорично не съм съгласна, че става по-лесно от гледна точка на съчетаване на ангажименти.

Абсолютно съм съгласна! Може да стане лесно като почнат сами да аи пишат домашните на доста по-голяма въраст и в университета. Но колкото по-големи деца толкова повече отговорности и съответно извънкласни дейности (като спорт например, ако детето ходи де).

При мен поне ,факта че децата не боледуват често, че мога да седна да вечерям без да стана 30 пъти да забърсвам разлята чаша или супа, да сменям прибори или да слагам храна в нечия уста, да не бягам да бърша дупета и да мия коси, е значителен напредък.
Ходя два пъти в седмицата на балет по 2 часа и оставям децата да се оправят с мм той да им сготви, те да се изкъпят и да си легнат без да ги мисля.
 Виждам се с приятели поне веднъж на 2 седмици, ходя на нокти и фризьор без да се притеснявам кой какво ще прави по това време..  Два дена мм ходи по негови неща.

И ние водим и  събираме децата от разни извън класни всеки ден,но това не ми тежи въобще.
 Също ако днес не е сготвено, не страдам че ще вечерят омлет на пример или че ще е 30мин по-късно от обичайното, неща които много ме притесняваха когато бяха на по 2-3г.

Трудно е да се справя с всички задължителния. Моите деца са вече големи
На 17 години е баткото, а на 10 години е дъщеря ми. Последните 10 години минаха в тимане и бързане. Тичане за градина, после за училище. После тичаш за работа и да не закъснееш. След работа тичаш да вземеш малкото дете. Водиш ги на допълнителни занимания. Проверяваш домашни. Готвиш, чистиш....къпане на малкото дете, четене на приказки...молиш се да не заспиш преди да си успяла да се изкъпеш
Ако, по някаква причина не сте скарани с половинката може и да се наложи и секс да правите.
Голямо тичане и бързане 10 години. Нямаме баби, които да помагат. С домакинството се занимавам само аз( децата вече са големи, понякога помагат, но и не разхвърлят). Пазаруването е веднъж месечно основен пазар- препарати, месо, пакетирани неща, като ориз, боб и т.н. Веднъж седмично, обикновено в събота ходим на кратък пазар- плодове, яйца, мляко, зеленчуци и други не много трайни. Правя си меню за седмицата и се старая да го спазвам. Готвя всеки ден, защото децата си носят домашна храна на училище.
Пускам пералня всеки ден. Прахосмукачка и парцала ги редувам през седмицата. Събота и неделя правя по-основно чистене. Имам график за чистене и когато го спазвам се получава добре. Не ми отнема много време и къщата е винаги подредена и чиста.
Мъжът ми помага с готвенето, Пазаруваме заедно. Прибира децата от допълнителните занимания докато аз готвя или чистя
Всяка вечер вечеряме цялото семейство заедно. Това е 1 час, в който си говорим, спорим, смеем се. След вечеря бързам да разчистя, да се изкъпя и да си легна с книга или филм. Понякога се гушкаме с малката ми дъщеря. Сутрин ставаме рано. Около 5:40-6:00. Само това е вариант до 7:30 да успея да сложа по кутиите-закуска и обяд. Да извадя съдомиялната, да оправим леглата, и евентуално да простирам пране.
През уикендите основната цел е да заредим батериите. Единия ден се определя за почивка. Разходи, срещи с приятели. Другият ден е за чистене, пазар, учене с децата, готвене за поне няколко дни.
Харесвам работата си. Едни 8 часа, в които се старая да не мисля за домашните задължителния.
Не може, а и не трябва да сме перфектни във всичко. Трябва да има баланс. При мен помага- график, да не отлагам задачи и задължителния за друг ден. Всяко нещо да е на мястото си, да се включват децата в домашни задачи. Другото, което много ми помага е минимализма вкъщи и това да не се затрупваме с ненужни вещи, дрехи, обувки. Това помага много в ежедневието ми.