Не знам как да помогна на сина си отчаяна съм....

  • 3 562
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте, майки,

Много съм притеснена за сина ми и не знам как да го подкрепя. Вече три години работи по своя бизнес идея – сайт, който развива с огромна страст. Постоянно мисли стратегии, бизнес планове, инвестиции, партньорства… Говори за това с ентусиазъм, но за жалост, не среща подкрепа.

Хората около него му се подиграват, наричат го „новият Марк Зукърбърг“ подигравателно. Виждам как това го наранява и как понякога започва да се съмнява в себе си. Казвам му, че вярвам в него, че не бива да се отказва, но не съм сигурна, че думите ми стигат.

Как мога да му помогна? Как да го подкрепя, без да се почувства още по-сам? Някоя от вас имала ли е подобен опит? Ще съм благодарна за всякакви съвети.

# 1
  • Мнения: 12 909
Каква подкрепа очаква? В какво направление е сайта?
Колко е голям?

# 2
  • Мнения: 7
Каква подкрепа очаква? В какво направление е сайта?
Колко е голям?

Синът ми е на 17 години и най-вече иска разбиране и морална подкрепа и някой да му дава критична гледна точка, просто не разбирам достатъчно и не мога да му помогна.
Сайтът е в сферата на онлайн курсове и обучения, не искам да казвам много да не го урочасам.

# 3
  • София
  • Мнения: 34 793
Струва ми се, че най-добрата помощ би била да бъде оставен да води битките си сам.

# 4
  • Мнения: 2 143
Мисля, че достатъчно го подкрепяте. Реакциите на околните не са под ваш контрол, така че там няма какво да направите. Може би да не обсъжда работата си с всеки, а само с тези, с които евентуално ще си партнира. На други не е нужно да раздухва и да се обяснява какво точно прави.

# 5
  • Мнения: 7
Струва ми се, че най-добрата помощ би била да бъде оставен да води битките си сам.


Да и аз смятам, че ще е удачно да не му се меся, тъй като вече е голям, проблемът е че неговите приятели повечето работят и не искат пари от родителите си, което може би го подтиска, тъй като той не ходи на работа. Той самият ме е питал сто пъти дали ни тежи финансово, всеки път му казвам, че все още е ученик и от него не се очаква да има доход и преди всичко ми е син и го подкрепям във всичко, което прави. Според вас дали това е правилния подход ?

# 6
  • София
  • Мнения: 34 793
Хм, първо подигравките бяха проблем, сега пък липсата на работа.
Интересно в следващ пост какъв ли проблем ще бъде измислен.
Аман от пързалки.

# 7
  • Мнения: 7
Хм, първо подигравките бяха проблем, сега пък липсата на работа.
Интересно в следващ пост какъв ли проблем ще бъде измислен.
Аман от пързалки.

Не разбирам какво се опитвате да кажете…
Подозирам че въпросите за това дали ни тежи финансово произлизат пак от подигравки, просто нямам идея. По никакъв начин не е проличавало да ни тежи, не знам откъде би го измислил освен от подигравки… благодаря все пак за включването…

# 8
  • Berlin
  • Мнения: 538
Наистина ли 17-годишните работят масово и се самоиздържат?

# 9
  • Мнения: 7 395
Чак пък 90 процента от 17 годишните да работят и да се издържат, айде бе.
Тук за балами ни взехте.

# 10
  • София
  • Мнения: 34 793
Наистина ли 17-годишните работят масово и се самоиздържат?
Не, разбира се. Авторката/авторът леко прекали с измислиците.

# 11
  • Мнения: 7
Чак пък 90 процента от 17 годишните да работят и да се издържат, айде бе.
Тук за балами ни взехте.

Трудно ми е да повярвам, че вместо да получа някакъв съвет, се втурвате със съмнение  за всяка моя дума..

Никъде не съм казала че 17 годишните масово работят. Приятелите му са от уроците за програмиране на които ходеше като по малък, повечето му приятели са в тази сфера и от 14 годишни ходят по състезания, някои от които са финансирани от компании, където тези които се представят добре отиват на стаж. Само един от тях е на 17 и работи другите са една две години по-големи. Ако нямате намерения да ми дадете някакъв съвет, просто подминете.

# 12
  • Мнения: 2 143
Е, ако другите са по-големи, не виждам логика да се подиграват на по-малък от тях, още ученик, че не работи. И уж за интелигентни младежи говорим, непонятно ми е да не могат да преценят тези неща. Възможно ли е просто да го бъзикат леко, приятелски, не с лошо, а той да им се връзва и да го приема твърде навътре?

# 13
  • Мнения: 1 623
За съжаление, колкото и да ни се иска не можем да водим всяка битка вместо децата си. Не можем да осигурим винаги меко падане. Не можем да накараме другите да проявяват разбиране и подкрепа. Не е в наш контрол това. В наш контрол е децата ни да знаят, че ги обичаме въпреки всичко и винаги, че имат нашата морална подкрепа, когато е възможно и материална. В наш контрол е да сме там - когато успяват и да подадем ръка, ако паднат.
Не всички бизнес начинания се увенчават с успех, това не бива да го обезкуражава. Упорството и здравата работа все някога ще доведат до резултати.
Най-доброто, което може да направите е да уверите детето си, че го подкрепяте и че целият живот е пред него. Каквото и да се случи. Освен това, тези случки са и уроци - кои са истинските ти приятели. Хората си показват истинските лица когато си слаб.
Като майка е нормално да се тревожите и да искате да помогнете.  Но понякога е по-добре да застанете  отстрани и да изчакате. Всичко ще бъде наред. Това не са проблеми на живот и смърт. Детето ще се справи или ще научи урок.

# 14
  • Мнения: 12 909
Питах, защото съм минала през подобно... Моят е на 19. От 10г се занимава с програмиране. Не е лесно. Нито е като по филмите...
Не съм му се бъркала. И не не смятам, че работата на тази възраст е приоритет ..
Остави го детето да се оправя, голям е.
Не се бъркай безкрайно, нужно е да порасне сам вече.

Общи условия

Активация на акаунт