Как интернет променя съзнанието и емоциите на децата ни?

  • 2 222
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 350
По тази тема сигурно вече сте чели мнения, сигурно повечето от тях са били крайни.

Една част от съвременните експерти предупреждават, че до определена възраст децата не бива изобщо да пипват телефон или таблет, да играят на тях игри или да гледат филмчета и песнички в YouTube. Чуват се и много крайни гласове - на мнение, че дигиталните технологии направо трябва да бъдат забранени за най-малките.

От другата страна са родителите, убедени, че "това е бъдещето" и че всяко ограничение е обречено, а и излишно.


Ако търсите разумен път някъде по средата, ще го откриете в ново интервю с психолога Слави Стоев.

Разговорът с него е публикуван на сайта Дигитални истории и дава професионален и задълбочен поглед към това какво се случва с мозъка и емоциите на дете или млад човек в "дигиталния лунапарк". Слави няма за цел да сплашва родителите, но и не спестява факти като този, че биологично човекът не е създаден да вирее в технологичен свят. И че социалните мрежи предлагат бърза стимулация, бързо интересно, бързо готино, но това рядко води до качествен живот.


Слави Стоев
Снимка: Добрин Кашавелов


"Със сигурност пътят е в търсенето на някакъв среден, разумен път, който не прави децата зависими или пък технологични идиоти", казва в интервюто Слави Стоев.

"Каквато и дигитална среда да потребяваш, тя е направена да бъде възбуждаща, интересна, привличаваща, фокусираща вниманието. Светът не е такъв. Той е сив, бавен, скучен, непостоянен, аритмичен. Ти трябва волево да се ангажираш с него, за да ти стане интересно. Не те забавлява от само себе си, той е ръбат, труден.

Тоест, дигиталният лунапарк не е естественият хабитат на човешкия мозък и когато прекалено дълго време живееш там, мозъкът ти се трансформира от обичайното функциониране и адаптира структурите си към него." - обяснява Слави.

"Децата, които са потопени в дигиталното, имат рефлекси, причинно-следствено мислене в къс мащаб, много по-развити от онези, които се катерят по дървета по цял ден. Проблемът е, че светът не е такъв. Когато имаш очакването, че той е едно постоянно възбуждащо те място, ти не успяваш да развиеш едно от базовите качества, които човек трябва да развие в ранна детска възраст – способността да отлагаш удоволствието.

Да знаеш, че трябва да положиш усилия тук и сега, без да получиш нищо, за да заслужиш някаква голяма награда в бъдещето.

Свързано е с всичко в живота ни! С това да си оправиш стаята, да се погрижиш за хигиената си, да учиш, да не прекъсваш другите. Да си способен да полагаш усилия за постигането на по-значими цели, като да имаш диплома, връзка, приятели, семейство – дългосрочна връзка, която изисква някакви инвестиции."


Георги Караманев
Снимка: Добрин Кашавелов


Платформата "Дигитални истории" е проект на бившия журналист Георги Караманев. "Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии." Георги е и потребител на BG-Mamma със специален ранг Digital Stоryteller, като в неговите теми тук можете да водите с него диалог по въпросите, свързани с дигиталното ни настояще и бъдеще.

Към темата на Георги "Как срещаме децата с технологиите": https://www.bg-mamma.com/?topic=1751309


Да поговорим тук за баланса в използването на екранните устройства! Стремите ли се да ограничавате в някаква степен използването им? Имате ли стриктни правила за децата?

Последна редакция: чт, 20 мар 2025, 17:11 от Пeтя

# 1
  • Мнения: 227
Страхотна тема! В момента много живо ме вълнува.
Имам син на 11 години в 5 клас. Привърженик съм на теорията за златната среда. Сравнително късно се запозна с телефона и игрите. Ние с баща му нямаме игри на телефоните. Използваме ги за комуникация и търсене на информация.
До миналата година ми беше сравнително лесно да го контролирам. Тази година година се появи огромна зависимост от телефона. Има родителски контрол, но когато заключа телефона изпада в истерия. До колкото разбирам и при съучениците му има някаква пристрастеност. Играят в часовете. Ако родителите са им взели/заключили телефоните играят на чужди. Непрекъснато чувам реплики от рода: "Да, Едикойси е късметлия. Той няма родителски контрол! Дразня се, когато го гледам че играе, а аз не мога... Не е честно..."
Не спирам да говоря за вредата от прекаляването с устройства. Опитвам се да стимулирам излизането навън, но те и там играят. Сядат някъде и играят на телефоните.
Опитвам се да въведа правило - 1 час/ден през седмицата, най-много 2 през почивните дни. Не ми се получава особено.
За тотална забрана няма как да стане - имат Shkolo и там получават информацията за домашни и контролни.
Ще следя темата за добри практики.
Допълвам - опитвам се да му обясня, че устройствата могат да се ползват и за нещо полезно. Иска да снима клипове и да ги публикува. Обясних му, че може да си намери програма, да си я изтегли, да се научи да работи с нея, да си обработва клиповете...

# 2
  • Мнения: 138
Veselia, подобна е ситуацията и вкъщи, аз също имам син и се опитвам да го възпитам да има разумно отношение към технологиите.

Не го спирам да ги използва, но виждам огромна разлика дали прави нещо с цел (примерно да редактира видеа) или просто блее в социалките.

Това безцелно зяпане на клипчета има точно такъв ефект, както го е обяснил Слави. Стават апатични, раздразнителни, нищо в живия живот не може да им задържи вниманието, не се съсредоточават, трудно им е да имат дългосрочни цели. И не мисля, че важи само за децата - при възрастните ефектът е точно същият. Аз също на моменти съм се улавяла, че се зазяпвам в някакви клипчета в инстаграм и мога така да се зомбирам, че да не оставя телефона с часове Sad Решението според мен е повече споделени, полезни, смислени активности извън интернет. Всеки божи ден.

# 3
  • Мнения: 4 127
Не знам кой какво мисли на теория, но на практика от 1-2 годишни са с телефоните и то с часове, като това е масовия случай.
Дори когато им се дава да ядат пак са с телефона/таблета като обсебени.
Пределно ясно е, кой е виновен, ама на 90% от родителите така им е по—лесно.
Е как да бъде като станат на 5-10 или повече, те са полудели вече и нямам начин да се спре .

# 4
  • Мнения: 28
Решението според мен е повече споделени, полезни, смислени активности извън интернет. Всеки божи ден.

Е как да бъде като станат на 5-10 или повече, те са полудели вече и нямам начин да се спре .

Не спирам да говоря за вредата от прекаляването с устройства. Опитвам се да стимулирам излизането навън, но те и там играят. Сядат някъде и играят на телефоните.


Именно, този баланс е толкова труден и това и мен като родител ме накара да започна поредица с интервюта със специалисти по всяка от тези теми. Много е интересна и гледната точка на самите родители, които се включиха в анкетата на сайта ми, скоро ще обобщя резултатите.

Точно по темата за баланса ми беше особено интересна и гледната точка на Александрина Георгиева, която дълги години е работила като програмист, а днес е начело на фондация, която цели да помага на родителите именно в това - въвеждането на дигиталното да не е за сметка на истинското детство. Мисля, че съветите, които дава в тази посока, са наистина приложими и, поне за мен, замислящи. Може би ще ви е интересна гледната ѝ точка тук.

# 5
  • Мнения: 138

Именно, този баланс е толкова труден и това и мен като родител ме накара да започна поредица с интервюта със специалисти по всяка от тези теми. Много е интересна и гледната точка на самите родители, които се включиха в анкетата на сайта ми, скоро ще обобщя резултатите.

Точно по темата за баланса ми беше особено интересна и гледната точка на Александрина Георгиева, която дълги години е работила като програмист, а днес е начело на фондация, която цели да помага на родителите именно в това - въвеждането на дигиталното да не е за сметка на истинското детство. Мисля, че съветите, които дава в тази посока, са наистина приложими и, поне за мен, замислящи. Може би ще ви е интересна гледната ѝ точка тук.

Георги, здравей!

На мен лично ще ми е интересно да споделиш малко от опита ти именно като родител.

Защото и на родителите не ни е никак лесно! Аз например знам доста за рисковете от дигиталната зависимост, изчела съм немалко по темата, а и то се вижда с просто око какво правят социалките и клипчетата с един млад човек. Но на практика става сложно! Особено с тийнейджър вкъщи, те са особени за общуване и за повлияване, а всичките им социални връзки вече са изнесени в дигиталното. И бунтът срещу опитите да се ограничи екранното време е проблем. И е много хубаво да има статии и експерни мнения по темата, но това е Стъпка 1. Реалната промяна може да дойде от диалога между нас като родители - да се натрупа критична маса от споделен опит и повече родители да действаме в една посока, за да има реална промяна в средата. Една птичка пролет не прави...

Ти самият прилагаш ли някакви наистина успешни практики, за да има баланс в използването на устройствата и социалките?

Благодаря ти предварително за мнението!

# 6
  • Мнения: 28

Георги, здравей!

На мен лично ще ми е интересно да споделиш малко от опита ти именно като родител.

Защото и на родителите не ни е никак лесно! Аз например знам доста за рисковете от дигиталната зависимост, изчела съм немалко по темата, а и то се вижда с просто око какво правят социалките и клипчетата с един млад човек. Но на практика става сложно! Особено с тийнейджър вкъщи, те са особени за общуване и за повлияване, а всичките им социални връзки вече са изнесени в дигиталното. И бунтът срещу опитите да се ограничи екранното време е проблем. И е много хубаво да има статии и експерни мнения по темата, но това е Стъпка 1. Реалната промяна може да дойде от диалога между нас като родители - да се натрупа критична маса от споделен опит и повече родители да действаме в една посока, за да има реална промяна в средата. Една птичка пролет не прави...

Ти самият прилагаш ли някакви наистина успешни практики, за да има баланс в използването на устройствата и социалките?

Благодаря ти предварително за мнението!

Именно, никак, никак не ни е лесно като родители днес! Навсякъде уж е пълно с информация, а е толкова разхвърляна и си противоречи, че като че ли не ни помага особено. Затова идеята ми беше да събера смислени и авторитетни гледни точки от специалисти във всяка подтема.

Моите деца са малки – на 7 и 4, но според мен, а и според специалистите тези основи трябва да поставят по-рано и осъзнато, иначе със сигурност е по-трудно. Започнахме да им даваме по половин час на таблета, откакто всеки съответно навърши три. И все пак, най-важното, което ме прави щастлив, е че големият ми син често не си използва времето на екран, за да му остане да играе с приятели или да чете.

Уви, за момента тези неща наистина не виждам как могат да се случват не поединично. Затова си правя сайта вече 4 години, само за удоволствие и смисъл, за да се опитвам да провокирам по-сериозен обществен разговор по тази и други подобни важни теми. Знам, че е наивно, но до момента не виждам да се случва в по-сериозен мащаб и това ме кара да продължавам.

Няма как да съм полезен лично с идеи за тийнейджъри, но определено планът ми е да потърся мненията на специалисти и за това. Конкретно за момента, начина, подхода при срещата със социални мрежи, които сериозно променят всичко. Приемам с радост идеи за важни теми и гости, подарявам и книга за всяка, която се превърне в текст на сайта.

# 7
  • Мнения: 227
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20099519
В момента тече дискусия за пълната забрана на телефоните в училище. Чета коментарите под статиите и съм изумента колко много родители са против. Искат да имат връзка с децата по всяко време.
Аз нямам нищо против! Нека да ги оставят на входа и да си ги вземат на излизане. Учителите и медицинските лица имат връзка с родителите. Ако се наложи винаги могат да се свържат с тях.

# 8
  • Мнения: 4 127
Точно това писах по-назад.
Каквито са родителите, такива са децата, няма как да е друго.
Повечето искат мигновена връзка с отрочето, все едно е ще умира нещо, ако може по 5 пъти на ден поне. Същите ходят и се карат с даскалите, затова и последните са абдикирали напълно и училище няма.
На улицата също, винаги тяхното отроче е право, има права и никакви задължения. Така се възпитава наглост, мързел  и егоизъм

Единия вид родители, казват ами не мога да се справя или там отрочето командва от 2 годишна възраст на 100%.
Другите пък направо не се и опитват да кажат не, винаги докато дете каже А, те са на Б и В вече.

Има и такива, които не дават всички и не презадоволяват децата си с всичко, но са все по-малко.

# 9
  • Мнения: X
Точно това писах по-назад.
Каквито са родителите, такива са децата, няма как да е друго.
Повечето искат мигновена връзка с отрочето, все едно е ще умира нещо, ако може по 5 пъти на ден поне. Същите ходят и се карат с даскалите, затова и последните са абдикирали напълно и училище няма.
На улицата също, винаги тяхното отроче е право, има права и никакви задължения. Така се възпитава наглост, мързел  и егоизъм

Единия вид родители, казват ами не мога да се справя или там отрочето командва от 2 годишна възраст на 100%.
Другите пък направо не се и опитват да кажат не, винаги докато дете каже А, те са на Б и В вече.

Има и такива, които не дават всички и не презадоволяват децата си с всичко, но са все по-малко.
Аз си мисля,че в днешно време ако родителите бъдат строги и с тези старовременни виждания за възпитание,повечето хора биха ги нарекли лоши и гадни към своите деца.
В днешно време е нещо нормално да глезиш детето и хората все се оправдават с това,че тяхното дете ще има това,което те като деца не са имали.

# 10
  • Мнения: 4 127
Всеки си решава как да глези или възпитава, но след това не е добре да се жалва, а обикновено точно така става.
Все пак в България едно пт най-важните неща за българите е какво ще кажат и ще си помислят другите, като другите може да са родни, съседи,  познати и непознати.
Това е главен двигател за взимането на повечето решения.

Каквото се посади, това се събира все пак.

Винаги е имало супер глезени деца, дори преди много години. От това което съм видял, болшинството се провалят в по-късни години, по един или друг начин.

# 11
  • София
  • Мнения: 129
Интернет както може да вреди,  така и страшно много помага. Достъп до всякаква информация. Детето може да се научи на страшно много неща. Така мисля Simple Smile

# 12
  • Мнения: 300
Моите деца са на 8г и 5г. Живеем в малък град, в къща и когато са си вкъщи играят навън. Мога да кажа, че почти нямат досег до телефони и интернет. Смятам, че за момента няма нужда да използват интернет. Когато пораснат повече и имат нужда да получават информация ще им позволявам да използват интернет, но с някакво ограничение.

# 13
  • Мнения: 334
Здравейте на всички!
Следя темата с голям интерес и мисля, че статията със Слави Стоев наистина уцелва десятката. Изглежда, че най-накрая някой се опитва да намери разумния път по средата, вместо да ни залива с крайни мнения.
Лично мнение и наблюдения
Като родител, постоянно се сблъсквам с този парадокс. От една страна, виждам как децата интуитивно боравят с технологиите и осъзнавам, че това е светът, в който живеем и който ще става все по-дигитален. От друга страна, инстинктът ми подсказва, че прекалената стимулация от екраните може да е вредна. Не е нормално толкова малки деца да прекарват часове пред телефон или таблет, особено когато виждаш как това променя поведението им – стават по-нервни, раздразнителни, губят интерес към други дейности.
Мисля, че думите на Слави Стоев за това, че човекът не е биологично създаден да вирее в технологичен свят, са много важни. Социалните мрежи и бързата стимулация, която предлагат, наистина водят до бързо интересно и бързо готино, но както той казва, това рядко води до качествен живот. За мен това означава, че трябва да се стремим към баланс.
Не става въпрос да забраним изцяло технологиите, защото това е нереалистично и може да навреди в дългосрочен план. По-скоро трябва да научим децата си на умереност и да им покажем, че има много други интересни неща извън екраните – игра навън, четене на книги, общуване с приятели и семейство.
Смятате ли, че е възможно да постигнем този баланс в днешния свят, изпълнен с толкова много дигитални изкушения? И ако да, какви конкретни стъпки предприемате вие?

# 14
  • Мнения: 1 250
моето дете от една страна виждам,че знае повече неща от мен на неговите години. по-добре се ориентира в нещата. но заради телефон или таблет е по-нервна като се взема апарата, забелязвам и леко понижение на концентрацията. Затова съм я записал на всевъзможни школи за да няма толкова свободно време

Общи условия

Активация на акаунт