И аз нищо не мога да напиша. Само мисля за вас и ми е тъжно.
- Публикувана: 21 март 2025, 10:15 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2025, 22:40 ч.
Любители на кучета - 150
Здравейте в темичката!
Съжалявам да прочета за това красиво момче Кардю...
На колко години е?
Навремето поех трудния ангажимент да присъствам на приспиването на френската болонка, с която отраснахме като деца. Кучето вече беше на близо 18 години. Аз отдавна имах свое семейство и исках да направя на баща ми тази услуга - да присъствам аз вместо него, защото той беше много привързан и много го обичаше...
Тежко е...
Аз влизам да потърся съвет.
Съжалявам да прочета за това красиво момче Кардю...
На колко години е?
Навремето поех трудния ангажимент да присъствам на приспиването на френската болонка, с която отраснахме като деца. Кучето вече беше на близо 18 години. Аз отдавна имах свое семейство и исках да направя на баща ми тази услуга - да присъствам аз вместо него, защото той беше много привързан и много го обичаше...
Тежко е...
Аз влизам да потърся съвет.
Скрит текст:
Имаме голдънка на почти 11 години /юни ще ги навърши/. Слава на Бога, в добра форма е. Уж.
Преди месец обаче прибрахме една от котките, които гледаме край блока. Дожаля ни на минус 20 градуса и просто я прибрахме една вечер. Те по принцип са приятелки с Бела, много добре се познават, виждат се всеки ден и котката ни съпровожда на почти всяка разходка. Нямат проблем една с друга.
Откакто прибрахме котката Бела започна да проявява известна ревност - отива и изяжда котешката храна от купичката. Явно смята, че я храним с много хубава храна!!! В същото време започна да отказва своите гранули.
Друга храна приема с по-голямо желание. Въпреки че днес сутринта й препекох две филий с пастет и тя малко се поколеба в началото, после ги изяде.
Не знам сега - това заради котката ли е, от годините ли нещо, съвпадение ли е... Може би всичко започна известно време преди да приберем котката - гранулите на Бела изчезнаха от пазара, наложи се да сменяме два вида /едните диетични/. Тя още от диетичните взе да се мръщи. Намерихме от нейните, но мен ме съмнява, че в този магазин може и малко да са залежали и затова да не ги харесва.
Не знам какво да правя. Притеснено ми е. Много искам котката да остане вкъщи, защото съм привързана към нея и я храня от години. Тя също е на 10 години. Пък и след повече от месец вкъщи, как да я пратя пак навън...
От друга страна не искам Бела да се депресира заради нея.
Изобщо възможно ли е заради котката чак пък толкова да се депресира???
Когато няма никой вкъщи - това е половин ден, докато дъщеря ми е на училище, котката е затворена в детската стая, а Бела се разполагам в останалата част от апартамента. Но по принцип детската стая винаги е затворена, когато ни няма и преди е било така.
Ще гледам да я водя на повече разходки в парка сега пролетта, на вилата, където обича.
Ще й пусна едни кръвни изследвания, за да отхвърлим друга причина.
Чудя се да не я боли зъб. Но все някак щяхме да разберем, ако беше така, предполагам.
Преди месец обаче прибрахме една от котките, които гледаме край блока. Дожаля ни на минус 20 градуса и просто я прибрахме една вечер. Те по принцип са приятелки с Бела, много добре се познават, виждат се всеки ден и котката ни съпровожда на почти всяка разходка. Нямат проблем една с друга.
Откакто прибрахме котката Бела започна да проявява известна ревност - отива и изяжда котешката храна от купичката. Явно смята, че я храним с много хубава храна!!! В същото време започна да отказва своите гранули.
Друга храна приема с по-голямо желание. Въпреки че днес сутринта й препекох две филий с пастет и тя малко се поколеба в началото, после ги изяде. Не знам сега - това заради котката ли е, от годините ли нещо, съвпадение ли е... Може би всичко започна известно време преди да приберем котката - гранулите на Бела изчезнаха от пазара, наложи се да сменяме два вида /едните диетични/. Тя още от диетичните взе да се мръщи. Намерихме от нейните, но мен ме съмнява, че в този магазин може и малко да са залежали и затова да не ги харесва.
Не знам какво да правя. Притеснено ми е. Много искам котката да остане вкъщи, защото съм привързана към нея и я храня от години. Тя също е на 10 години. Пък и след повече от месец вкъщи, как да я пратя пак навън...
От друга страна не искам Бела да се депресира заради нея.
Изобщо възможно ли е заради котката чак пък толкова да се депресира???
Когато няма никой вкъщи - това е половин ден, докато дъщеря ми е на училище, котката е затворена в детската стая, а Бела се разполагам в останалата част от апартамента. Но по принцип детската стая винаги е затворена, когато ни няма и преди е било така.
Ще гледам да я водя на повече разходки в парка сега пролетта, на вилата, където обича.
Ще й пусна едни кръвни изследвания, за да отхвърлим друга причина.
Чудя се да не я боли зъб. Но все някак щяхме да разберем, ако беше така, предполагам.
Не се депресира. Храната на котките е по-овкусена и й харесва повече. Освен да ограничите достъпа до купата на котката, не виждам какво друго ще помогне.
Вдигайте купата нависоко, за да може котката да я стига, а кучето не - например на плот.
Вдигайте купата нависоко, за да може котката да я стига, а кучето не - например на плот.
Прегръдки за Кардю! На вас пожелавам сили и прекрасни спомени!
Ние взехме Лъки дни след като баба ми почина и емоциите бяха в крайностите. До днес дъщеря ми има моменти, в които се разстройва. Тогава й разказвам за детските си години и за Бобчо (онази същата болонка, за която писах преди дни). Баба ми правеше най-хубавата му прическа, а кафявото му носле и жълтите ушета щръкваха любопитно. И колкото и да е странно дъщеря ми се успокоява, защото "вижда" баба ми жизнена и млада, а не на легло като в последната година. Хора и животни няма как да върнем, но поне спомените ми няма кой да вземе.
Ние взехме Лъки дни след като баба ми почина и емоциите бяха в крайностите. До днес дъщеря ми има моменти, в които се разстройва. Тогава й разказвам за детските си години и за Бобчо (онази същата болонка, за която писах преди дни). Баба ми правеше най-хубавата му прическа, а кафявото му носле и жълтите ушета щръкваха любопитно. И колкото и да е странно дъщеря ми се успокоява, защото "вижда" баба ми жизнена и млада, а не на легло като в последната година. Хора и животни няма как да върнем, но поне спомените ми няма кой да вземе.
Здравейте, мили хора!
За първи път сме собственици на кутре.
Присъединявам се към вас с надеждата, че ще намеря подкрепа и правилните съвети от “старите кучета”!
Поздрави и здраве за всички!
За първи път сме собственици на кутре.
Присъединявам се към вас с надеждата, че ще намеря подкрепа и правилните съвети от “старите кучета”!
Поздрави и здраве за всички!
Не се депресира. Храната на котките е по-овкусена и й харесва повече. Освен да ограничите достъпа до купата на котката, не виждам какво друго ще помогне.
Вдигайте купата нависоко, за да може котката да я стига, а кучето не - например на плот.
Вдигайте купата нависоко, за да може котката да я стига, а кучето не - например на плот.
Дано да не се депресира наистина! Че ми е грижа и тя, все пак е на близо 11 години.
Ще се опитвам да я разведрявам и ще я заведа все пак на изследвания.
Купата на котката няма как да е на високо, защото /Слава Богу/ тя ходи само по пода и не се катери по шкафове и плотове. Вероятно, защото е живяла само навън и не е свикнала на апартаментско обзавеждане. Единствено се качва по легла и дивани да спи.
valentinkag, прилича на моето, което имам от 10 дена, но е голяма към 1 годинка. Но и ние се учим на ред с тоалетната. Извеждам я по-често. Очите ми казаха да почиствам. Съвети не мога да давам, но е голям сладур. Каква порода е?
valentinkag, прилича на моето, което имам от 10 дена, но е голяма към 1 годинка. Но и ние се учим на ред с тоалетната. Извеждам я по-често. Очите ми казаха да почиствам. Съвети не мога да давам, но е голям сладур. Каква порода е?
valentinkag, прилича на моето, което имам от 10 дена, но е голяма към 1 годинка. Но и ние се учим на ред с тоалетната. Извеждам я по-често. Очите ми казаха да почиствам. Съвети не мога да давам, но е голям сладур. Каква порода е?
Нашата Кики е на 4 месеца и е при нас от почти два. Казват, че е той пудел, но майката ми се стори по-голяма. Не разбирам много, но и няма значение за нас.
Изненадващо още от първата седмица свикна да пишка и ака на пелена. От днес се учим сутрин да върши работа навън и стигнахме до стълбите.
))Много е щура! Всички ли са такива живаци?!?!
Добре дошла на Кики! Като плюшена играчка е!
Здравейте на всички любители на кучета. Аз имам Самоед на 9 г и овчарка на 7 месеца.
Utro, имам и котки на двора - котешката храна винаги в била магнит за кучетата, харесват я много повече от тяхната. А отказа от гранулите според мен не е от ревност, а от смяната. Самоедката е много лакомо животно, но също е отказвала гранули , когато съм й ги сменяла. Опитай да им добавяш кисело мляко, или бульон и после обмисли да опиташ друга марка (евентуално, ако не свикне), при мен това проработи.
Valentina, честита топчица любов!
Utro, имам и котки на двора - котешката храна винаги в била магнит за кучетата, харесват я много повече от тяхната. А отказа от гранулите според мен не е от ревност, а от смяната. Самоедката е много лакомо животно, но също е отказвала гранули , когато съм й ги сменяла. Опитай да им добавяш кисело мляко, или бульон и после обмисли да опиташ друга марка (евентуално, ако не свикне), при мен това проработи.
Valentina, честита топчица любов!
Присъединявам се към вас с надеждата, че ще намеря подкрепа и правилните съвети от “старите кучета”!
Поздрави и здраве за всички!
[/quote]
Вашето прекрасно плюшено мече, много прилича на моето момченце, което предстои да си вземем в следващите седмици<3 Да ви е много здравичко, щастливо и обичано!
Ще има само две ваксини на 2 месеца и ще трябва да изчакаме с извеждането поне месец и повече..
Да ви е много здравичко, щастливо и обичано!
Ще се радвам да обменяме информация и съвети!
Поздрави и здраве за всички!
[/quote]
Вашето прекрасно плюшено мече, много прилича на моето момченце, което предстои да си вземем в следващите седмици<3 Да ви е много здравичко, щастливо и обичано!
Ще има само две ваксини на 2 месеца и ще трябва да изчакаме с извеждането поне месец и повече..
Да ви е много здравичко, щастливо и обичано!
Ще се радвам да обменяме информация и съвети!