Повече или по-качествено време с детето

Исках да кажа, че не е ходенето на работа единственото нещо което носи удовлетвореност. Какво и пречи на авторката сутрин като стане да вземе детето и да ходи където иска. Да си намери приятелки, да кръстосва улиците, да изкара книжка и да ходи на разходки извън града, да се запише на курс. Да обикаля магазини, да пие кафета, да се надлади на възможността да не е на работа. Всичко е в главата и в начина по който човек възприема положението си. Бебе на 7 месеца не виждам на кое от заниманията би пречило. Идва топъл сезон, не е нормално по цял ден да стоят вкъщи и да си гледат играчките.

Аз съм с две деца, едното не го пуснах на ясла изобщо, директно на градина, но съм ползвала услугите на детегледачка вкъщи за средно 6 часа на ден, за да мога да работя, другото го пуснах с брат му ---когато баткото тръгна на градина на точно 3, малкият тръгна на ясла (на 10 месеца), но в началото за по час-два на ден, а после, когато стана на годинка,  за по 5 часа максимум. Тогава беше и пандемия та имаше и затваряне на градини, и сме прекарвали много време заедно. Баткото също първата година тръгна на градина за по 5 часа на ден. Винаги ще съм благодарна за времето прекарано с децата си, но и за възможността да поработвам и да бутам професията си.

Най-доброто приятелче на баткото е изключително мамино детенце и много глезено, обично дете, много към семейството си, единствено дете, бях много изненадана като разбрах, че е трръгнал на ясла на 10 месеца--майка му работи в очна клиника, а баща му е техник и явно е трябвало да се върщат на работа. Но детето наистина е много "домашно" дете, с много близка връзка с родителите си, при всяка възможност го взимаха по-рано от градината и заради това не очаквах, че са го пуснали толкова рано.

За мен 8-10 часа на ден за малко дете да седи по ясли градини е прекалено, но 5-6 часа ми е ок. Това е моето лично усещане,.

За мен ходенето на работа ипрофесионално развитие поне някакво, е задължително, за да се чувствам добре, но и за децата си трябва да съм спокойна, времето прекарано с тях ми е безценно. Та съм търсила баланса за себе си и г намерих в малко по-малко работа, но пък и уикенди се е случвало да работя, както и като спят, например. Не съм идеалният родител и идеалният служител, но поне имам много пълноценно съществуване и съм в някаква степен щастлива. Цялото детство на децата ми е пред очите ми, а професионално все още имам крак във вратата и сега ще бутам много, защото са поотраснали. Ако сега имам деца, мисля, че малко по-малко бих треперила, това е единственото, с което мисля, че сбърках--- тревогите за какво ли не.

Има много варианти, освен работа на 9 часа от понеделник до петък. Докато децата ми са били малки, съм правила какви ли не схеми. Офис на 4 часа, преподаване почасово, преподаване онлайн, на лекции ходех. С първото имах баба де, второто го дадох на ясла на 2.
Е, на 7 месеца не сте за никъде все още. Засега - повече разходки с количката.

Аз обмислям по-скоро пускането на ясла на есен, когато ще е на година и 2 месеца. Просто сега е кандидатстването и ми излиза като казус. Не че смятам отсега да го пускам.

Ами кандидатствай. Таман до есента детето ще порасне, а ти ще имаш време да размислиш.

Кандидатствайте. Ако сте в София и нямате над 15 точки, вероятно няма да го приемат така или иначе и ще имате право на компенсации.

Аз съм доста против детските заведения във вида им у нас - детето от сутрин до вечер там, кофти съотношение възрастни спрямо деца, медицински сестри в предпенсионна възраст, много боледуване и минимална игра навън. Обаче трябва да кандидатствате, за да ви се полагат компенсации. Можете да наемете бавачка, отговаряща на съответните изисквания, за половин ден, докато вие се върнете за половин ден на работа.

На 9 месеца беше дъщеря ми, когато се започнах да работя на граждански договор, и ми се отрази прекрасно. После беше на година, когато стартирах нова работа на половин работен ден, и на година и половина, когато започнах на пълен. Изцяло дистанционна работа и реално бях у дома. Тя беше вкъщи с баба си до 3 години и половина. Закусваме заедно, идва баба й или я взима у тях, според моментното им настроение. Често ходеха някъде, поне в София има голям избор на активности за най-малките - КиндиРу, Little Gym, Climb academy, пеене и танци за бебета, рисуване с пръстчета, четене на книжки, плуване и какво ли не още. Често е имала едно занимание сутрин и едно следобед и умишлено ги споменавам така подробно. Когато аз съм я гледала сама в определени периоди, за мен беше облекчение да имам един или два часа от деня, в които някой друг активно води заниманието, а аз съм просто участник в играта, без да се налага аз да измислям и планирам дейностите.

През останалото време игри навън и вкъщи. Ако бяха у дома, обядваме заедно, аз я приспивам и продължавам да работя, после щом стане, излизаме на разходка, като евентуално доработвам вечерта, след като заспи. 

Във вашата история бабата може да бъде бавачка. Освен компенсации, може да видите дали в момента има все още финансиране на "родители в заетост".

Разбирам, че не за всяка професия и работно място има опция работа от дома на половин работен ден. Този лукс ми струваше стъпка назад - а даже и две - в кариерен план и 50% надолу във финансов. Не съжалявам обаче, детето беше много щастливо и спокойно с тази конфигурация и е временно явление. В последните 6 месеца имах 3 предложения за работа, които ме пращат по-нагоре в кариерната стълбица от позицията, която имах преди да изляза по майчинство, но ги отказах, за момента да работя от дома нещо ненатоварващо ме удовлетворява напълно. Може би след като детето стане втори клас отново ще настъпя педала на кариерното развитие, дано дотогава нещата не са безвъзвратно загубени, но докато детето ми е малко, то ми е приоритет.

Аз пък съм на принципа, че така или иначе на работа ще ходим цял живот, нашето поколение пенсия едва ли ще види, но децата ни са малки само веднъж и са 1 или 2, а не 10. За мен до 2г е най-добре детето да се гледа от майка си, но разбира се всеки си преценява. На мен от как се върнах на работа, определено ми остава много по-малко време за децата. Излизаме в 7 и се прибираме в 18:30. Трябва да се измисли нещо за вечеря, къпем се и лягаме. През уикенда трябва да се обърне внимание и на уроците на баткото и така не остава почти никакво време, а като сме уморени сме и по изнервени и аз и детето, особено като гоним час. Когато сме вкъщи ми е много по-спокойно, не бързаме за никъде и имаме време за всичко. Не ползвам обедна почивка за да мога да си вземам децата по-рано и с големия и с малкия, за съжаление малкия го приеха доста далеч от вкъщи и се налага да пътуваме, ако си беше близо до вкъщи, сигурно щеше да е по-лесно.

Баща това дете няма ли?

За мен е перфектно детето да тръгне на ясла на 2г. Нито ми е тежало, нито съм се побърквала вкъщи с него, въпреки че големия беше ревливо бебе, а малкия много капризен и непослушен. Децата в яслена възраст избягват да ги изкарват навън, зависи и от яслата. В нашата са ги изкарвали, но само ако е перфектно времето. Спомням си навремето имаше едно детенце в бебешка кошара за игра имаше на 10 мес. не беше проходило. Затворено беше в кошарата и никой не му обръща внимание. 20  и няколко деца в яслена група и 1-2 да има непроходили с една възпитателка в група как я мислите, дали тази една жена ще се занимава плътно с непроходилите... Ами не. Там затворени, докато дойде време за смяна на памперс или храна.

Русалка_1,  всичко това в по-горен пост го наричат рутина , т.е. има си там рутина детето, имат си режим, да се учи както намери за добре.
А че ще е едно от многото, че няма да е Аз, че ще трябва да чака за внимание, да се бори за внимание ако нещо пожелае, това не се взема предвид.
Съвсем сериозно бих посъветвала авторката на темата да си пренареди приоритетите и да опита да вмести домашните задължения и личните си нужди към грижите за детето.
Изтощаващо е много, натоварващо, особено ако е съчетано с безсъние, но този проблем не е споменат, дано го нямат.
Всичко е период и отминава, ние сме възрастни, отговорни хора, такъв е етапът в момента - майчинство, грижа за някой друг, който е част от теб всъщност и се нуждае преди всичко от грижи и научаване .

То и при 2-3 годишните, когато се съберат 20+ деца, което е почти всеки ден, рутината е подобна. Стоене на пейките и слушане на песнички. Без да стават и без да тичат. Че ще стане лудница. После 3 часа лежане следобед в леглото, пак без да става и без да отваря очите. Страхотна е рутината.
Пък на 1 година със същия памперс ще си стои цял ден, даже може и да се прибере вкъщи с него.

Много зависи от яслите. И мен ме беше страх от българските държавни ясли с баткото, но има добри частни ясли. Малкият ми син тръгна в немска ясла при моето работно място и бях много доволна.
 Може пък да се пробва с детегледачка и/или частна ясла. Има и частни ясли с език. Не е нужно да е за супер много часове, докато е малко детето...
Аз лично благодарение на детегледачката успях да оцелея с баткото, защото бях СЪВСЕМ сама в периода 10 м- 2.2 годинки--мъжът ми работеше в чужбина, както и майка ми и сестра ми. Аз бях сама с едногодишно, а в някакъв момент И бременна, работех и карах втора магистратура. Тогава детегледачката не само ми помагаше с детето ми, но ми и помагаше с домакинската работа и е единственият момент в моя живот като майка, когато съм имала наистина хубав подреден и чист апартамент, защото беше супер оправна тази жена. В този период писах проекти, вземах изпити, гледах си детето, правих изследвания за бременност и тн. Всичко съчетано с чиста подредена къща, което в момента е утопия за нас, при все, че с мъжа мии двамата уж нещо чистим...Всичко благодарение на детегледачката )).
Не мисля, че е ок да се вменява вина на жена, че след първата година иска все пак и да работи, това е много иднивидуално и не смятам, че това те прави лоша майка. А след втората година вече става много тегаво да седиш само вкъщи. Да, първите три годинки са най-важни и детето трябва да е в центъра на вниманието на родителите, но все пак някакъв минимален баланс трябва да се търси. В цял свят жените работят, нищо толкова страшно няма да стане.  А и жената може да иска повече от едно дете, тогава какво да прави?Съвсем да си сложи кръста?
Аз имам познати и германки и американки и французойкии тн, децата по градини, майките на работа,  имат по две, някои и по три деца.
И още нещо, по площадките с децата си в България много детегледачки с деца съм засичала. Та явно се ползват.

П.С. големият проблем с ясли и градини е наистина боледуването, аз моите уж мн ги пазех, защото получаваха остри ларингити при всеки вирус и се задушаваха и тн, но и баткото -- без ясли и малкият с ясли ги караха тия ларингити сходен на брой пъти.

Много зависи от яслата. В яслата на сина ми повече от 14деца не са били в групата. Има само едно мъничко детенце,което беше непроходило когато започна ясла. На смяна са по 2 лелки и се справят с децата. Никога не ми е било дадено детето мръсно(храни се сам),наакано или с не сменен памперс. Макар,че трудно се адаптира,виждам много положителна промяна. Има ясли,в които персонала се старае,има и такива,в които не се.
Да,естествено, че майката ще се грижи най-добре за детето си, но аз изобщо не правя сравнения по тази линия.

Много зависи от яслата, да. Моите като тръгнаха на 2 години на ясла бяха научени на гърне и памперси не са ползвали.

Каквато и да е яслата, много деца накуп е равно на много вируси, често усложнения, почти никакво извеждане, почти никакво движение и активна игра.
За работеща майка извън дома е най-добре баба или бавачка, съчетано с детска кухня, ако локалната готви добре - чудесно. Ако ли не, има частни и всеки може да избере.
Никой не е умрял от това, че майката тръгва на работа рано, нито са му нанесени лети на психиката.
По-добре уморена от работа майка, отколкото изнервена и подвикваща, но цял ден с детето си.