Повече или по-качествено време с детето

Защо смятате, че извеждането в една добра ясла липсва? Това съвсем не е така. В яслата на малкия ми син бяха навън при всякакво време, задължително.
А точно пък детегледачката, която добре ми гледаше баткото, не го извеждаше при дъжд, защото да не настинел и колкото да съм се обяснявала, че и при дъжд и при сняг и при камъни, детето ми тр. да е навън, не се е съгласявала. Естествено, тъй като не е била с него по 8 часа, аз съм си го извеждала.  Детегледачката си го гледаше като баба, с навличането да не настине, с пазенето да не се изцапа, да не паднел,  а в яслата/градината ги гледат по протокол.
Аз даже съм се разправяла с градината, че си вземам детето при най-големия студ без шапка и ръкавици -- обясняват ми -- ако детето отказва, нямат право да го навличат, нямат право да го хранят, ако не иска и тн. И това е полезното, а не "лъжичка за мама, лъжичка за баба" и обличане за покоряване на северния полюс.
Не трябва да се обобщава. Децата ми са ходели и на частна детска градина в София, където задължително извеждаха и тях и ясленчетата и в дъжд и в сняг. Задължителни гумени ботушки и дрехи за дъжд и тн. са ни изисквали. 
А за вирусите, аз баткото съм го водела по детски площадки и там се е заразявал. Спрях да го водя, когато забременях с второто и се появи варицела по площадките. По площадките често ходят болните деца, които не са на градина. Няма избягване от вирусите, освен ако не си в изолация, като при ковид (на което също сме подлагали и двете ми деца). Тогава пък се появяват други проблеми, за които също мога да пиша.

Тези, които сме без баби, а искаме не едно, а поне две деца, няма как да стоим вкъщи докато всяко стане на 3-4 .
А и мога да кажа, че аз вманиачено съм гледала разни аспекти от развитието на децата си, особено излизането на въздух, природа, спорт, проговаряне, защото са ми билингвални, четене на книжки, гимнастики, Киндиру-та, логопеди  и тн. И не мога да кажа, че децата ми са с нещо по-развити от другите деца, на които не им е треперено толкова.  

Но и аз не бих пуснала свое дете на държавна ясла в България на 1 годинка, вижда ми се много хард. Бих ги пуснала на частна с малки групи или детегледачка. Ама мен и от държавните градини си ме е шубе, честно казано. Страх ме е да не викат по децата.

На моя близка приятелка детето е в частна ясла и не е много доволна. Това,че имат повече персонал,не означава,че по-добре се грижат за децата. Постоянно си водят децата болни,понеже плащат 1000+ лева на месец и смятат,че щом плащат детето трябва да е там. А и не всички семейства могат да отделят такъв бюджет за частна ясла. Та не е нещо уау частната ясла,важен е персонала,а не базата.

Благодаря много за споделения опит! От това, което чета, разбирам, че е до голяма степен въпрос на късмет дали ще попаднеш на добра ясла или детегледачка, а това определя дали пускането на детето толкова рано на ясла/детегледачка е приемлив вариант. Ще потърся за момента дали има детегледачки, които поемат ангажимент за 2-3 часа на ден да тествам как ще му се отрази и на детето и на мен. Надявам се да съществува това като вариант.

А да намериш доверена детегледачка, която да е съвестна и да си разбира от работата е доста трудно. Потърсете препоръки и сложете камера.

Предполагам, че е така. То за всякаква работа има глад за качествени кадри. Най-вероятно ще е още по-органичен изборът ми, щом искам ангажиментът няма да е целодневен, а за 2-3 часа.

Мога да ти кажа нашия опит -- в началото (поне месец-два, че и повече) не оставяхме никога бавачката сама с детето. В началото винаги е хубаво да е за малко, за да свикне самото дете, като постепенно увеличавате времето. Дано имаш работа, позволяваща ти да работиш отвкъщи. Ние в началото сме имали бавачка за баткото, която беше в продължение на година, дефакто от около година докато родих и таткото се върна при мен да гледаме заедно бебето. С нея в началото месец-два-три е имало винаги някой с нея вкъщи, но после съм й имала доверие и съм я оставяла като се налага сама с детето, но тя беше по-възрастна, супер оправна жена.

 Но после сме имали две бавачки- едната беше за два месеца, защото по време на пандемията пак искахме да сме в България, а нямаше градини -- та нея никога не сме я оставяли сама с двете деца. Но те бяха 2 годишно и бебе и просто си беше трудно да се гледат от един човек.  После имахме и втора, която сме наемали летата, пак винаги някой от нас е бил вкъщи, за да помогне, но става дума за две деца, а момичето беше младо, макар и много интелигентно.

Третото младо момиче, си ни беше съседка и е изключителна и като човек и с деца, това й е основна професия, просто тогава все още учеше и се беше съгласила да ни ги гледа. Занимаваше се с тях професионално. Но ние винаги си бяхме дома, и просто си работехме отвкъщи. И ние си ги миехме и тн., защото съм леко маниак, а не виждам младо момиче да измие добре оакано дупе ) Децата до ден днешен я обожават тази младичката.  Възрастната, дето беше за година пък всичко правеше сама и добре, въртеше ми и къщата, но не възприемаше изискванията от мен много насериозно--например с извеждането при всякакво време.

Пак да кажа, че нито с ясли, нито с детегледачки, нито с градини, нито сега с училище НИКОГА аз не съм била на 100% доволна, за мен това е невъзможно. Но отново търся баланса, важно ми е детето да е в 100 безопасност, да бъде наблюдавано и гледано, и да не се правят вредни неща с него.
Все пак в ясла контролът е по-голям, само да кажа.

Е то е ясно, че едно дете се гледа най-добре от майката и че никой не може да гледа детето според твоите разбирания. Всичко е някакъв компромис, дори оставянето на бабата - въпросът до каква степен си склонна да правиш компромиси. А честно казано, с течение на времето и израстването на детето дори аз, като майка, започнах да правя компромиси със собствените си разбирания за възпитаване и отглеждане.

Нединка, о, определено, човек много неща пуска в някакъв момент! И да ти кажа, аз, когато съм била сама с детето за продължителен период от време, не съм била беазопасна за детето си - от умора съм губила концентрация и тн. То не можеш да се изкъпеш, не можеш да отидеш до тоалетна по безопасен начин с едногодишно дете. Аз ходих до тоалетната с него, къпане на отворена врата, за да го гледам кви ги върши. Изобщо, всякакви елементарни нужди са рискови моменти с едно проходило, но неосъзнало се дете. Мен ме е и заключвал на балкона, добре, че ме отключи. 

А и като бременна с второто много ме беше страх да не ми стане нещо, а детето  на годинка да е самО, та ми беше добре да идва детегледачката. Чисто за безопасността на детето беше по-добре. 

Вие ще си прецените. Нашето дете посещаваше ясла и това си имаше своите минуси, но и плюсове. Единият минус е честото боледуване. Всъщност от ясла при най-лекият признак на разболяване, връщат. Така, че ако работодателят ви проявява разбиране или имате помощ от страна на баби и дядовци, може да пробвате с ясла. Единият от плюсовете е, че много скоро след започването на ясла, проговори. А постепенно се научи и на самостоятелност за доста неща.

За мен по-качественото време заедно е отговорът. Но на ясла или не, пак е по-скорое въпрос на разпределяне на времето за битовизми и забавления. С ходенето на работа и без прислужница, битовизивмите изяждат доста голяма част от времето заедно. Затова, освен когато не бързам като изоглавена, включвам в тях и детето. Откакто е проходил и проговорил, му е приятно и интересно да помага и да се чувства полезен и значим като пълноправен член на семейството.

Никога не бих се отказала доброволно от полагащото ми се майчинство до 2 годишна възраст!
Това време с детето никога няма да се върне! То е безценно.

Да, разбирам, че на някои майки им е доскучало вкъщи, но те не си дават сметка, че като се върнат на работа животът им ще се затрудни невероятно много. Още повече, ако нямат помощ от баби. Ще се налага вече не само да гледат бебе, но и да ходят на работа по цял ден. Ако сега им се струва трудно да намерят време за домакинството, то ще е мираж от момента, в който се върнат на работа, а вкъщи ги чака детенце на 1 годинка. /което си е на практика почти бебе/.
/Още си спомням как една вечер след работа, докато се опитвам да приготвя вечеря, а дъщеря ми на 2-3 годинки ме дърпа за игри, аз й казвам "Момент", а тя горкичката ми казва "Не обичам моментите", защото на всяко повикване от нейна страна това ми е бил отговора. /

Да не говорим, че яслата си е стрес за всяко дете, няма какво да се лъжем.
На всяко дете му е най-добре да бъде гледано вкъщи от майка си.
Факт!

Няма начин работеща майка да осигури на детето си по-качествено време - все пак човек има предел на силите си, след осемчасов работен ден няма да Ви се занимава с бебе.

Споделям горното си мнение от опит.
Ще добавя и фактът, че децата започват да спят непробудно към третата си година. До тогава един Господ знае конкретното детенце как точно ще спи. Малката ми дъщеря се будеше до третия си рожден ден. По това време вече ходих и на работа от година  и беше изключително трудно.

Това също звучи прекрасно, след като цяла нощ си мазал кремчета за зъби и си друсал 10кг магаре за да не реве, да станеш в 7 и да отидеш на работа. Където никой не го интересува че си майка и очакват да си на 100процента.
А горкото ревало цяла нощ магаре да не може да остане да се наспи, а да трябва да става за ясла.

Ами то, "магарето" и до 6 годишна възраст може да си реве така. Нашето е вече на 5. Като спи следобед на градината вечер не иска да заспи до 11 ч и са кандърми и увещания. Сутрин почти винаги реве като ставаме за работа и градина. И на мен ми се реве, но трябва да бачкам. То ако се поддадем на съжаления за горкото дете, значи до 7-годишна възраст мама да не работи. Не е гаранция, че и като ученик ще му се става охотно сутрин.

Хайде сега, в масовия случай след 2-3г децата започват да спят по цяла нощ, отказват кърма/АМ, памперс и биберон, изникнали са им зъбите и стават по-разбрани, може да се комуникира с тях. Как изобщо може да се сравняват 1 годишни с 5-6 годишни, които вече са съвсем самостоятелни личности, а не бебета?

Не може. Но на калпава ракета космосът (детето) й пречи.

За протокола има деца, които и като бебета спят непробудно. Моето беше такова. Около две седмици преди да се върна на работа, то започна да спи от десет вечерта докъм 6 сутринта. Едно бързо мляко в шест сутринта и после спане докъм девет. Беше на четири месеца детето. При него изграждането на режим стана съвсем естествено - без драми и ревове. Никога не съм го носила по нощите, нито е ревал. Така че не плашете авторката - може пък нейното дете да не реве по цяла нощ. А и в крайна сметка, ако е решила да се върне на работа, надали това ще я спре.