МАРТЕНЧЕТА спрятат си купони с много гости, торта и балони!

Добро утро
Аз вече незнам кой ден поред не успявам да взема урина.......пробвах на чешмата , с колектор....единия ден докато се обърна за буркана , тя се изпишка на земята .вече ми писна
ЗА Агресията  - аз също съм възмутена от поведението на по-големите деца.От една страна съм съгласна , че винаги важи закона на джунглата , и нашите дечица още са малки и трябва да получат доста шамари от живота , докато се научат да се отбраняват , но наистина идва момента , в който родителите нехаят  за поведението на децата си и дори ги толерират.
Забелязала съм , че Ели се свива и гледа учудено когато някое по-голямо дете и вземе нещо.Ако съм аз - ще се разплаче , но иначе дава всичко , само мир да има.Да ама , аз не съм съгласна така.Ще ви разкажа следния случай:
Отиваме на гости в кумовете ни , те имат две годишно дете.Естествено то усеща , че е на своя територия и започна със злоба да взема всичко от ръцете на Ели , дори и нейните играчки , тя го фледа , гледа и накрая спря да му обръща внимание.Той обаче продължаваше да усеща заплаха и постоянно се чуди как да я докопа и да я удари , при което баща му казва: "Ами той така е свикнал да се бият с братовчед си за играчките".... Аз го намерих за нормално за неговата възраст , но все пак очаквах да му направят забележка , а майката ми вика: -"Гледай Ели да не и направи нещо , защото аз и да му кажа той не разбира ............И си надига бирата. С две думи: Ами моето дете се отбранява - ти пази твоето Пак си премълчах , но виждах в очите на мъжа ми силно безпокойство и яд.  Мина известно време и другото дете докопа една стъклена чаша.Баща му сто пъти предупреди да я вземат от ръцете му , но ......пак нехайство.Наблюдавах как момчето малко по малко доближава (уж разсеяно Ели) и се усетих , че иска да я удари с чашата.Само докато стигна до нея ,  той се намести над Ели и пусна чашата(уж случайно) Няма да ви кажа какво изживях.Добре , че успях да я дръпна и чашата се разби на паркета зад нея.тогава бащата започна да крещи на детето си.............Но хората са казали след дъжд качулка и след Пръдня затулка , няма смисъл(извинявам се за фразата , но си беше точно така). Изумих се от агресията във двегодишното дете .И това ще продължава и ще се разраства в по-силна агресия.Забелязах , че и по-голямата им дъщеря им се зъби за щяло и нещяло.........а уж са умни , образовани и авторитетни хора .Незнам на кого и на каво да препиша тази агресия.
След две седмици ще кръщаваме заедно двете деца и ми е леко притеснено какво ще изживее пак детето ми

Добро утро,

тази сутрин съм толкова уморена легнах си в сто часа, и съм спала като претрепана, даже не помня Али колко пъти се събуди през нощта, по някое време нощес си свалила ританките и краката й естествено бяха ледени, завъртяла се с краката към мен и в 6 сутринта ми каза айде ставай с един шут с ледена пета в окото сега остава да се разболее магарето му с магаре.

И аз мислих по въпроса от снощи, стигнах до великото заключение, че май ще трябва да ги възпитаваме нашите деца да са по-дебелокожи и да не обръщат внимание на простотията и колкото по-рано се научат, толкова по-добре.

Борива, мила, страшно се намъчихте вие с Преско дано се справите бързо с тази тъпа алергия, или да вземе да отшуми сама.

Цеци, не ми се струва много нормално поведението на това детенце, такава агресия на 2 години...а за родителите, колкото и да си мислиш че ги познаваш само те си знаят какво става в тях като затворят вратата - крещят ли, бият ли се, карат ли се на децата...

Аз пък да изкажа възхищение от едно момченце на 3г на наши приятели, които наскоро бяха у нас на гости. Детето питаше "Може ли?" всеки път когато искаше някоя играчка на Криси. Смешното е, че питаше НЕЯ  Тя като посегнеше за някоя играчка в неговите ръце, той доброволно й я даваше, защото "е мъничка и ще й бъде по-интересна отколкото на него". Тя естетсвено се възползва от отстъпчивостта му и му се качи на главата (като една достойна жена). Но не всички деца са лоши все пак. Той си строеше разни неща с нейните кубчета, а тя ходеше и всичко разваляше, но той нито за миг не прияви раздразнителност, а се смееше - и тя с него. Голяма игра падна. Накрая същия този малчуган, поиска да вземе една от книжките на Криси, за да си я разглежда у тях. Е как да не му я дам .... 

Цеци, това детенце, за което говориш, не се държи нормално. Аз чак се ядосах за чашата 

Ger4o страхотна идея беше това с заемането на 2те ръце едновременно! Дадох току що на Мария 2 интересни неща, фотоапарата и една играчка  във всяка ръка и за първи път ми позволи да я придържам само за блузката до като ходи, което ме убеди окончателно че може да се движи сама, но я е шубе и като се сети че не и държа ръцете спира и се обляга на мен, за да провери дали наистина я придържам!

Снимки от Рождения ден…само малка част, да не ви досаждам!

http://snimka.bg/album.php?album_id=118626

Парола : maria ( с млаки букви на латиница )

Ади, аз си спомням на едно от партитата как маги се разкарваше нагоре-надолу хванала разни неща в ръцете си. Явно детето чувстваше опора и крачеше смело, ама квато съм патка не го изпробвах докато не се научи сам  . Вчера баща ми изкоментира колко много е надобрял иван с ходенето, защото не го беше виждал една седмица, а на мен ми се струва, че не е мръднал на йота през последната седмица. Просто явно като съм всеки ден с детето и не ми прави впечатление, но е далеч още от думата стабилен, а и след моето падане съм твърдо решила прощапулника да е като е доста стабилен, че аз квато съм - от право положение мога да падна, не искам и той да е като мене 

Ами то си е за ядосване.Мъжа ми едвам стискаше зъби .И наистина не е нормално.За съжаление това е масова картинка и само трябва да се поучим от това и да обръщаме повече внимание върху поведението на децата си.Засега Ели е мног чувствителна и не дава да и се скараш.Дори плаче когато се карат на друго дете. Опитвам се да и говоря повече , да и обяснявам , защо не трябва това и онова.Тя се ядосва и започва да хеърля като не стане на нейната.Ако и се скарам започва да плаче и ...ето ти разглезено дете , което веднага гушвам да успокоя.Но забелязах , че като не и обърна внимаие и вместо да и се скарам и заговоря с тон , който и дава да разбере , че не ми минават тия - постепенно се успокоява. А бе доста е сложно  и отговорно:cry: И всичко е в наши ръце . ЗАСЕГА

Леле, Герчо, ти си по-наблюдателна за моето дете от мен    Въобще не съм и забелязала някаква такава връзка  Сега не мога да си спомня, като проходи за първи път, дали имаше нещо в ръците 

Ади, сложи и две химикалки в ръцете и вместо два пръста и я води няколко крачки с тях, след няколко крачки пусни лекичко химикалките, но не се отделяй да видиш как ще си ходи и ще си мисли ще се водите  
Да ви кажа вече заповам да се чудя, кой е правилния подход   Аз съм много против агресията, но мъжа ми май е на друго мнение "ако не се бие и не се научи да се пази сам ще го бият и тормозят!" Правя забележка винаги когато посегне към играчка на друго детенце, той неговите ги дава   , винаги когато има опасност да нарани някого му казвам да внимава и не знам колко ме разбира, но обяснявам какво може да причини, досега никой не е проявявал агресивно поведение към детето ми и не знам как ще реагирам, но той нали е най-малкия сред децата на приятелките ми и те се радват на бебето, но не може да стои винаги изолиран от външния свят  
За себе си отчитам, че към момента подхода да позволявам всичко и да обяснявам защо не е хубаво да си играе или прави нещо не е съвсем грешен  , давам му дистанционни, телефони, книги, чаши, каквото пожелае, в началото стоях до него и внимавах да не ги счупи или повреди, той сам губи интерес след извесно време. Е резултата е, че когато пожелае нещо, което баба му или баща му не позволяват той започва да крещи мама мамаммама   и да се тръшка при което мъжа ми полудява   но според мен сега не е момента за забрани, той опознава света и не може да разбере, че ако хвърли на плочките часовника на тати прави нещо нередно   Позволявай и обяснявай защо не може  

Привет

По темата - на нас какво се случи в неделя... Имаме си едно кафене точно зад блока и водим там децата, защото има  чиста заградена площадка, където могат да щъпуркат. На съседна маса седят две майки и пият кафе, а около тях "играят" 4-5 годишните им дъщери. Казвам ви, побеснях от държанието на тези хлапета Първо постоянно обикаляха около нашата маса, сипваха ни захар по чашите, взимаха от солетите на децата, играчките им, абе все едно ние сме на тяхната маса...ужас! Но най-фрапиращото беше, когато пуснах Ники от количката да се разходи и вървя плътно след него защото ги виждам, че са много невнимателни и ще го съборят, и както си се разхождаме, едната кака идва до него, започва да му дърпа бастуна (това топче с дръжка, дето се търкаля по земята, не знам как се казва ), разплака го, като и казах да му го върне, защото е бебе и не разбира и ще плаче докато не си го получи, тя ми каза "Аз мога да го бутна!" Направо си глътнах граматиката...Как се отговаря на това?!? Казах и, че ако е лошо момиче - ще го бутне, ако е добро - няма! И тя каза "Ааа, добра съм, добра съм!" Майка ми също е учителка в детска градина от 30г и също е на мнение, че всяко следващо поколение е все по-агресивно и невъспитано. Всички момичета искат да стават фолк-певици, да не говорим че са кръстени на такива, да не говорим пък че само техните песни знаят А като гледам в първи клас какво е положението - реве ми се

Дейзи, абсолютно същото беше у нас снощи - малкият като зяпна Азис как си друса задника, загасих телевизора

Ей това е и моят принцип,  с известни щети до момента, но хич не държа на материалните неща.

Тоя номер да сложиш нещо в ръцете и да го пуснеш детето само да ходи, хич не работи при нас, тя отдавна обича да ходи с нещо в ръце, но аз я държа под мишниците, че иначе ще забие нос, такъв инат е, откакто падна няколко пъти се водим само за две ръце, страх я е и една крачка да направи без да ме е хванала, другото е, че категорично отказва да се изправи ако не й подам ръка, не желае да се подпре на нещо за да стане, вдига ръце към мен и почва Ъ-ъ-ъ-ъ и даже ще ревне, ама няма да се надигне сама а кажете какво да я правя, всички викат остави я да пореве, не й помагай винаги, ама като съм мека Мара

Веси, аз гледах, че нали точно тогава се влачех по лекари да видя изостава ли ми детето или не  - та гледах много внимателно всички дечица да видя разлика има ли... Тогава Мишо на Катето крачеше доста уверено хванат само за една ръка. Така крачи моят мъник в момента - тоест след месец и нещо... Та като гледам те кога проходиха стабилно мойт синковец сигурно ще мине толкова с тези темпове, с които се развива

Мами, направо ви се възхищавам колко съобразително реагирате в подобни ситуации  Аз със сигурност няма да мога да подмина нещата така  На детето едва ли ще кажа нещо, защото то не е виновно...толкова. Но със сигурност ще обърна достатъчно внимание на майка му да си обуздае детето и да му обърне внимание на държанието му, за което е отговорна тя 

Аз когато извеждам сина ми на детска площадка, стоя кажи-речи до него. Ояснявам му  да е внимателен с по-малките деца, да им прави път на пързалката или забележка, ако се люлее много силно. Но ми прави впечатление, че повечето майки си пият кафето и дърдоят  и изобщо не забелязват къде са децата им, да не говорим за контрол. Но когато е в  детската градина съм му казала, "ако те бият, бии и ти, но не започвай никога първи. Когато си виновен, трябва да имаш доблестта да се извиниш." Така ги разбирам аз нещата, не искам децата ми да са олицетворение на  "добродушието и милосърдието", защото няма да оцелеят в този агресивен свят.

Аз имам чувството, че Симона вече ми се е качила на главата. Когато и се карам тя ме имитира и понякога започва да ме скубе. "Не" въобще не го чува, а много добре разбира какво означава. Винаги съм се ядосвала и удивлявала на невъзпитани деца и н а безучастното поведение на майките им, които вдигат ръце и ги оставят да правят каквото си искат. Със сигурност знаех, че  на моето дете няма да позволя да се държи по този начин, точно за това сега си имам едно зверче в къщи, все едно напук на това което съм си мислела. Продължавам да не понасям невъзпитани деца и се надявам, че Симона ще си израсте инатите и ще започне да слуша малко повече. Мисълта ми беше, че понякога не зависи от родителите толкова. Вече дори се правя за много неща, че не и обръщам внимание, за не повтарям по цял ден "не, не", а само тогава, когато наистина има опасност да се нарани и да ме чуе като и го казвам- и това няма ефект за сега. 
Герчо, моля те сподели сайта на Пикадили за доставки.

Здравейте майчета!

Тъкмо си мислех да ви разкажа как едно 8-9 годишно момиченце, едва не мина през мен и бебето ми за да ни изпревари на една люлка и гледам и вие за такива неща пишете. Аз много се ядосах, но какво да ги правиш - деца. То голямо вече, само си се разхожда, така че не се разправях, а и ние всъщност си тръгвахме и просто минавахме покрай тази люлка.
Иначе тука доста си следят за децата, всяка майка си ходи до детето и му обяснява нещата, а и няма кафенета, така че и да искат няма какво друго да правят.
Досега слава Богу, никой не го е обиждал дребния, само си играйкат дечицата и това е, но баща му много се кани да го учи да бъде уверен, да отстоява позицията си, пък ще видим. Аз също искам да бъде уверен, но не и агресивен. Стараем се...времето ще покаже...

за чалгата, ехеееееееееее, тука няма, но има руска блудкава "естрада", затова си слушаме музика главно на компа

Мила, тука катерушките наистина са на ниво. Тази която е на снимките е до нашия блок, а гледам че и до почти всички блокове има. Старите ги подмениха скоро и ги поддържат. Руснаците имат много трески за дялане, така да се каже, но спрямо децата си се стараят да се отнасят много внимателно...не че от това тинейджърите им са по възпитани, ама хайде...

нещо се разписах

много цунки от нас