Публикувана: 23 март 2025, 21:06 ч.
Последно мнение: 31 март 2025, 15:54 ч.

Кога е правилният момент?

4 812
93
1

# 60 25 март 2025, 17:01 ч.

София
Мнения: 18 417

Правилният момент е тогава, когато нещото се случи.
Планираш ли, обикновено не става по план.
Пример 1: Децата ни са планирани, но ни трябваха 25 години за пълно изпълнение на плана, а ние си представяхме, че ще се вмъкнем в 10-15 години. Не очаквахме на 51 да имаме тодлър, но това явно е бил Моментът.
Пример 2: Никога не сме планирали да имаме ваканционни жилища, а имаме 2, които просто ни попаднаха случайно и при изгодни условия, НО точно в тези моменти имахме и финансите, докато преди и след това нямаше да ги имаме.
Пример 3: За работа и местоживеене винаги сме имали други планове, но животът ни поведе в разни посоки и ние грабвахме момента с всичките му рискове и сме готови все още да рискуваме, но все по-малки.

# 61 25 март 2025, 17:23 ч.

Мнения: 24 166

Биологичен алгоритъм е да ти пораснат зъби млечни, постоянни до еди колко си години.
Да ти дойде цикъла еди кога си и да го имаш в еди кой си период.
Да ти се отключи деменция на еди колко си години.
Това не са избори съзнателни, а генетични/биологични.
И пак в тези периоди можеш да си повлиян от хормоните, но съзнанието дава опции за определени избори (моменти).
Тук май ефектът на пеперудата е най-показателен като ефект за късмет или не.

# 62 25 март 2025, 17:41 ч.

Мнения: 6 907

Преди време си мислех, че има правилен момент за всичко, сега вече си мисля, че нещата просто се случват. Някакси, за добро или лошо, заради ДНК-то ни, заради чуждото ДНК, заради хаоса във Вселената.

# 63 25 март 2025, 19:07 ч.

Мнения: 18 326

Човек съзнателно може и трябва да въздейства на генетичната си предиспозиция. Генетика, но и епигенетика, Бази.

# 64 25 март 2025, 19:18 ч.

Мнения: X

Въпреки това кой момент смятаме ние за важен, някои неща идват, когато му дойде времето. Най-важните, може би. Казвам го като един особено нетърпелив човек.

# 65 25 март 2025, 19:21 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 290

Значи когато бях на 27 всичко около мен завършваха бизнес мениджмънт, и аз исках обаче тепърва започвах, не можех да говоря добре. Нямах равен старт с другите и щеше да е смешно да стана мениджър без да мога да вържа сносен разговор. Освен това моите приоритети бяха да раждам, а не да се изживявам като вице президент. Бях си казала, хубаво би било ако захвана тоя мениджмънт преди 40г, обаче имаше едни изпити, като им видях учебниците ме отказаха - тойфел и Джимат. И си казах - ще правя мениджмънт само ако не е нужно да влизам с тия изпити, иначе не си струва напъна. Освен това струваше 80-90хил програмата.

КОВИД дойде, цените на мениджмънта паднаха до 20% от това което бяха преди, премахнаха Джимата и Тойфела, бях родила вече, назландисвах се 3 години още, обаче вече нямах извинение.

Появи се човек който ме окуражи да го започна мениджмънта ( ето тук се явява знак да ти подскаже, че ти е време да свършиш работата ако я искаш, ти сама си подбираш тези хора които да те окуражават btw).
От унито ми казаха да побързам с решението че може да върнат джимата и тойфела.

Подадох документите и всичко се уреди за 2 -3 месеца, без излишни изпити и глупости.

Правилния момент е когато нещата се случват лесно. Това е. Имам 100 примера такива.

Последна редакция: вт, 25 мар 2025, 19:29 от PriMadonna

# 66 25 март 2025, 20:01 ч.

Мнения: 6 907

Леснослучващите се неща не ме радват особено и дори забравям кога къде са се случили, ако нямат някаква друга, например сантиментална, стойност. Обожавам предизвикателствата, а трудностите в определени граници ми действат енергизиращо.

В този ред на мисли едни TOEFL и GMAT ама точно никога не биха ме спрели за нещо, освен ако самото нещо не ме влече всъщност, но не искам да си го призная. Тогава и лошото време може да ми е пречка.

# 67 25 март 2025, 20:07 ч.

София
Мнения: 22 384

И двата изпита са елементарни за хора, които искат да се зоват "мениджър".

# 68 26 март 2025, 05:11 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 290

Елементарни или не - отнемат време, зубрене, стрес и такса.
А аз съм мързел, който ходи на работа и има две малки деца - няма как да седна да уча излишно, забрави.
Освен това смешно да се явявам на тойфел на стари години.

И накрая ще доказвам с джимата, че имам критическо мислене…. Аз съм инженер, по критическо мислене от това здраве му кажи.

Е в крайна сметка станаха нещата, така както аз ги договорих с оня отгоре.

Това беше пример, за усет да хванеш правилния момент. Всеки може да мине през иглените уши и да плати максимума и да направи каквото иска сега на момента, дали ще проработи за теб е друг въпрос, а изкуството е да минеш най-леко. В крайна сметка понеже изчаках спестих $65000. Добре че бяха Джимата и Тойфела да ме спрат през 2012та.

Последна редакция: ср, 26 мар 2025, 06:08 от PriMadonna

# 69 26 март 2025, 07:35 ч.

Мнения: 8 980

Мисля, че някои хора влизат в живота ни с определена цел - да ни научат на нещо, да ни дадат нещо или да отнемат. Неведнъж някой дребен жест, казана дума или уж маловажна информация дават неочакван тласък напред (напред невинаги означава в желаната от нас посока).
Един такъв човек влезе в живота ми напълно случайно и покрай работата си с него открих едно място, което напълно промени живота ми. Човекът отдавна излезе от общия ни проект и едва ли дори си спомня за мен, но аз винаги ще си мисля за него като за пратеник на съдбата.
Друг човек, близък приятел, в една жестока криза дойде да ме изпрати на жп гарата и ми тикна една книга в ръцете с думите, че нещо му е казало да ми я донесе. Тази книга промени живота ми дотолкова, че ми даде надежда и в нея открих силата да се справя. Прочетох я два пъти през дългото пътуване. След години я прочетох отново - разбира се, нямаше нищо в нея от онова, което намерих тогава - всичко си е било винаги само у мен, не в някаква книга. Но жестът, усещането, че не съм сама - това беше правилният момент, който вероятно ми спаси бъдещето.

# 70 26 март 2025, 08:11 ч.

Мнения: X

И TOEFL, и SAT, и други изпити съм държала - учене, не малко пари по български стандарт, време (приятелите се забавляват, аз - в 10-ти и 11-ти клас по кандидат-студентски). В момента не съм нито в САЩ, нито американските сертификати имам, тъй като са с давност. Набутвация голяма!

От друга страна, обаче, ако не се бях проявила като толкова добра в езика, нямаше да ме изберат за извънучилищни дейности, в които да имам успех, на базата на който да ме отличат и в крайна сметка да постигна мечтата си, 100% според моите желания - перфектният момент и стечение на обстоятелствата. Накъсметила съм си късмета, както се казва. Smile

За мен винаги трудните пътища в живота са тези, които си струва да извървиш и които водят до най-хубавите дестинации.

# 71 26 март 2025, 08:49 ч.

Мнения: 7 739

Аз не го знаех, този израз" накъсметил си си късмета"!
Аз не знам как се прави, за мен винаги, всичко е плод на труд, и моментът да дойде- ако трябва го чакам.
Но си имам ММ, който ако поиска,накъсметва си го, и всичко става Heart