Как успявате да не мислите за мнението на другите?

Не знам какво си работила, аз съм сменила няколко работни места и за мен са знаели толкова колкото позволя - омъжена, с деца и до там. А съм работила в истински змиярник и то за дълго. Когато напуснах змиярника, тогава се сприятелих с една вече бивша колежка. Която също като мен странеше от интриги и клюки, отишла да работи, не да плямпа. И след 20 години си остава една от най- близките ми хора.
Защо трябва да се допускат близо всякакви хора!?
Че аз с почти никой от тези с които някога съм работила не контактувам, не са ми приятели и във фб. Не са знаели какво правя в свободното си време, не съм си показвала чаршафите.
В България трябва да се научат хората на работна етика. На работа се ходи, за да се работи!

Wudu, хич да не ти пука! На работа не сме, за да се харесваме.
Аз не общувам почти с никой в работата. Вярно, че съм си темерут. Но по принцип съм добронамерена. А животът ме научи, че повечето хора не са. Затова предпочитам да не общувам с тях. Каквото искат да си мислят, не ми пука. Истината е, че не ги харесвам и не искам да общувам с тях. Не споделям нищо лично. Само служебен контакт.

Много е здравословно и полезно да си темерут и дебелокож.
Малкият ми син беше много кротък и чувствителен до 7 клас. С времето се научи и кожата се удебели 😊

Прочетох коментарите, някои ми харесаха като на blondeambition. Проявете малко емпатия вместо да нападате.
И аз съм била на мястото на авторката. Разбирам я. Трудно е понякога да не обръщаш внимание на грубите и прости хора, които се изказват по твой адрес или ти казват някакви неща най-нагло.
Не знам с какво право го правят?! Границите са хубаво нещо, но всеки се опитва да ги прекрачва и да ти се качи на главата. Затова и все трябва да си нащрек и на контра или да напуснеш това място, но не всеки път е лесно да го направиш. И на мен никога не ми е харесвал малкия град с малките хора в него.
Не се научиха на толерантност.
Аз например всеки път се шокирам какви злобни хора има и от нищото се държат като идиоти.

Толкова си могат хорицата, толкова им е капацитетът и реално са за съжаление, ако се замислиш, но важно е в никакъв случай да не показвате съжаление, да не проличава никакво евентуално снизхождение, защото по-ограничените и ниско регулираните избухват с вербална агресия, само хумор и игнор ще ви помогнат.

Много по-голяма е вероятността да получиш негативен коментар. Само по този начин коментиращия може да се открои, да се почувства по-кадърен и ценен, важен, в по-добра позиция, по-успешен. Да се поставяш в позиция на жертва с намерение на всяка цена да намериш общ език с всички, привлича другата страна на монетата - агресори и нетолерантен тип хора. Да отразяваш мнения, които уронват човешкото достойнство или сте на друга вълна, по-скоро означава, че инвестираш енергията си в токсични взаимоотношения. Самосаботаж. Разрешението да не затъваш в това енергийно блато, е да си знаеш цената и да стигнеш до извода, че мнението на хората определя тях. Да си даваш сметка, че не е задължително мнението да отразява автентична позиция. Може и да е средство за манипулация, подвеждане, инсинуации, откровена лъжа, провокация с цел постигане някакъв ефект. Самоуважението е това, което мотивира човек да игнорира мнения, които възприема като токсични.

Да не се лъжем хората не обичат друг да има повече от тях, да е на по-добра позиция, по-способен, богат и успешен. По-привлекателен и красив. С по-добри възможности в живота. Неравенството боде очите. Колкото по-ощетен се чувства някой, толкова повече тенденциозна кал хвърля върху шансовете, които има друг. Проблемите и трудностите в тези случаи стават повод за радост. Благородството не се среща често.

Вместо човек да се вързва на мненията на другите и да ги приема присърце, на първо място е препоръчително да си задава въпроса каква лична мотивация стои зад тях. С коментарите си всеки дава оценка на това колко струва. Доколко се чувства в хармония и е удовлетворен от живота си.

По-скоро е обратното. Говорят нещо, защото са си го помислили в момента, и после даже го забравят, а пък ти си мислиш, че всеки един става сутрин с мисълта за теб и как да те издразни, да ти завиди и пр. А то, като гледам, от всички теми, май няма много за какво да ти завиждат и да те мислят.

На мен пък що никой не ми говори, за да ме дразни?!
Всеки ми говори с уважение.
Като съм била малка, млада, се е случвало нещо казано да ме жегне, да ме обиди, ама някакви сериозни неща, нещо, свързано с детето ми... Но съм била млада и неопитна и не съм знаела как да реагирам на момента.
Ама нещо казано за малката ми чанта, за големите ми обеци или други подобни глупости, как ли пък няма да седна да ги мисля и да се обиждам...
С две думи - да ти имам проблемите...

Всичко е възможно на този свят!
Както да не влагат нищо, така и да говорят нещо нарочно. Има всякакви хора.

Но пък единствено от нас зависи дали ще се обидим.

С годините се научих да не се обиждам, да игнорирам. Общо взето успявам.
Но е имало моменти, в които ми е ставало обидно. Вярно, че има прости хора. Но има и злобни, на които дори нищо да не си направил, пак искат да те уязвят. Преди много години, когато се върнах от майчинство, заварих в работата нова колежка, не я познавах, нищо не бях имала като вземане-даване с нея. Но усетих, че не ме харесва. На рождения ми ден, който беше покрай Великден, към почерпката ми имаше и козунак. Тя дойде да се почерпи и каза "Ха, козунак! Някой да не е умрял?"

Това с козунка ми стана интересно, традиция в някой район на България ли е да се раздава козунак за починал, защото го чувам за първи  път?

Абсолютна истина е, че има изключително  много дребни душици които "се хранят" със злословене,грозни коментари и обиди, и която едничка радост е ежедневното обсъждане и "оправяне" на живота на останалите, че дори и на напълно непознати.
Но просто от всеки един си зависи, как ще реагира на тези хора и дали ще им позволи да му влияят. Те просто са хора без цел и посока и имат време за губене..

Авторката се е оставила чуждото мнение да й влияе твърде много и взема нещата твърде навътре.

Има и хора с отрицателно чувство за хумор и такива, които се обиждат дори от интонацията, с която ги поздравяваш.

Няма такова нещо като отрицателно чувство за хумор, това е обида под формата на шега и като се засегнеш не разбираш от майтап. Аз разбирам ама ти си позволяваш да прекрачваш границата и да го замаскираш. Манипулация.
Интонацията, да, тя е много важна. Някои се превземат и се мислят за голямата работа и си позволяват да говорят с тон, който не ми харесва. Ами повече не контактувам с тях. Игнор и далеч. Да се правят на интересни на други.

Аз също не контактувам, радвам се когато ми се разсърдят, но пусто, когато имат интерес... ми много бързо им минава...

Имах една такава позната. Присламчи се към мен, защото си помисли, че ще може да ме използва. Направих й услуги няколко пъти, но после видя, че няма изгода от мен и ме злепостави пред хора.
Познайте дали съм искала нещо от нея, а тя все предлагаше. Последния път като ми се обади й казах, че не искам да контактувам с нея. Съвършен нарцис, психопат и манипулатор. Просто отвратителен човек.
Никога не съм се приближавала към хората с някаква цел и не ме интересува никой. Прекъсвам контакт с всеки дразнител.

Не съм сигурна какво искаш да кажеш, но усещам, че с теб няма да сме приятелки...