Как успявате да не мислите за мнението на другите?

  • 6 428
  • 166
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: X
Fever Ray, ако авторката е мъничка на ръст (както написа в една тема) и неконфликтна, т.е. премълчава си, ако някой прояви лошо отношение, това може да накара по-органичени, невъзпитанни, несъобразителни индивиди да й се качат на главата, просто защото могат. А, когато става дума за някаква уязвимост + системно некоректно поведение от страна на околните към нея - да й се разкрещават без причина, да си го изкарват на нея, да я дразнят с коментари за външността й, да й лепват подигравателни обръщения "мадам", да я обиждат, става въпрос за bullying,  ако се случва на работа с колеги  - за bullying на работното място, който никога не бива да се толерира.

Но със сигурност и авторката има още какво да научи и да отработи в общуването с околните, съгласна съм. Би й било полезно, за нея самата.

# 121
  • София
  • Мнения: 18 701
Възможно е. Затова в темата много хора писахме, че проблемът не е в околните и тя е тази, която трябва да работи над самочувствието си, самоутвъждаването си, собствените си граници и т.н.
Колкото и да я тормозят околните, чак пък някаква позната, която коментира негативно стилът на авторката (според нея, понеже не харесва уж малки чанти, пък си взела няколко месеца след авторката - то и аз не обичам големи чанти, което съм казвала на приятелки, ама съм си купувала, без да се влияя от тях) да хукне да работи снейния мъж, за да им прави "сечено", вече идва прекалено.

# 122
  • Мнения: 9 858
Признавам си, че не изчетох цялата тема. Попаднах на мнения за ходенето на кафе и натоварването после с повече работа.

# 123
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 020
Хем е масово, хем продължавам да се изумявам на този интересен феномен във форума...
Как коментираш нещо, без дори да си го прочел.... Не мога да си го обясня.

# 124
  • София
  • Мнения: 6 836
Хората са зли и нетактични и се иска време и упоритост, за да се свикне с това.
В България не е проблем да се обсъди на висок глас външен вид, тегло, личен живот - нещо, което не навсякъде е приемливо. Имам една роднина, с която съвсем умишлено съм намалила до минимум вижданията, защото всеки път първите й думи са колко съм напълняла. Една колежка миналата седмица се оплака, че се видяла със стара съученичка и тя веднага отбелязала какви торбички имала под очите.
Така че не бих се учудила авторката действително да получава доста хапливи коментари.
От друга страна си личи, че тя е емоционална и приема нещата много навътре. И трябва да работи върху това, защото не можеш да си позволиш едно изречение да ти съсипва деня.

# 125
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
И мен ме срещна една позната която е с размери на хипопотам и ме пита с намешка, дали не чакаме бебе. През смях ѝ казах - да - динозавърче. Аз имам огледало и знам, че съм качила няколко килца. Ама не ми пука, защото и след 21 години, мъжът ми ме гледа със същия поглед както преди. Килограми се трупат и губят. А който си е прост, прост ще си остане. И освен да я съжаление, друго чувство не изпитвам.
За това е много важно човек да си знае цената и да не позволява простите хора, с техните простотии да го засегнат.

# 126
  • София
  • Мнения: 6 836
И аз свикнах да отговарям с нещо хапливо. Като видят, че и ти не им оставаш длъжен, млъкват веднага.
Такива хора си търсят лесни жертви, които няма да им опонират. Веднъж покажеш ли, че и ти имаш нокти, няма да те закачат повече.

# 127
  • Мнения: 352
Аз като им отговоря хапливо много се ядосват. Повечето не говорят с мен.
Но те като казват каквото искат, няма проблеми, било е шега.

# 128
  • София
  • Мнения: 18 701
А ти защо държиш да разговаряш с хора, които те дразнят?
Не е ли по-логично това, че спират да говорят с теб, да е по-добрата опция?

# 129
  • Мнения: 352
А ти защо държиш да разговаряш с хора, които те дразнят?
Не е ли по-логично това, че спират да говорят с теб, да е по-добрата опция?
Еми с други се разбират, с мене не.

# 130
  • София
  • Мнения: 18 701
Не ме разбра.
Защо не общуваш с хора, с които ти е приятно, а неприятните да не ги отразяваш?
Не е задължително да общуваш с всички, нито пък те с теб. Явно не сте на една вълна.

# 131
  • Мнения: 352
Не ме разбра.
Защо не общуваш с хора, с които ти е приятно, а неприятните да не ги отразяваш?
Не е задължително да общуваш с всички, нито пък те с теб. Явно не сте на една вълна.
В момента избрах да не общувам с тях, но преди се налагаше, защото бяхме на едно и също място. А пък 8 часа заедно все някак си се общува.

# 132
  • София
  • Мнения: 18 701
Зависи. На работа се общува служебно. Останалото не е необходимо.

# 133
  • Мнения: 352
Зависи. На работа се общува служебно. Останалото не е необходимо.
Де да беше така, повечето разказаха всичко за техния живот и много разпитваха за личния живот на другите. От работа на работа има разлика. Имам познати, работещи в производство, те си гледат работата, но когато е колектив, не знам. Просто всеки се закача с всеки, не казвам, че съм само аз. Едни други също бяха скарани.

# 134
  • София
  • Мнения: 18 701
Който няма цедка на зъбите, говори и си разказва и долното бельо.
Точно в колектив е добре човек да поставя граници и на казаното, и на слушаното.
Уверените хора не се вълнуват от чуждите истории.

Общи условия

Активация на акаунт