Ноемврийски бебета 2024 - тема 3

Благодаря ви, момичета!
Да, уикенда ще опитам да ги джиткам навън -таткото с бебето и каката, за да пробвам да наваксам със съня. Каката обаче откакто се роди бебето още повече ме търси, което е разбираемо, но ще измисля начин да се "отърва"
Иначе с помпата не се разбираме от самото начало, за да оставя шише на таткото - едвам изцеждам 10,20 мл. Пък и бебчо се прави на важен и колкото пъти да съм му давала събраната с 300 зора кърма, само дъвчи бибата на шишетата, смених не знам колко вида. Сега, като и каши не иска, се чудя какво да правя минималните запаси от фризера, освен във ваната да му слагам.
Ще започнем да готвим вкъщи с по-малко подправки и може да му даваме и от нашата храна. Притеснявах се, защото в началото се задави с троха от хляба и много се стреснах и ми се виждаше рано, особено както няма нито един зъб. Отделно, в бързината, особено сега лятото често ядем някакво печено месо и салата и подобни бързи манджи, пък ми се иска на него да му давам разнообразие и затова се замислих за частна кухня.

Моята хапва с апетит печено месо, също и пресни домати например, нарязани и поднесени според възрастта. Идеите ги взимам от Solid Starts.

Малко задаване, с което бебето се справя само и си го изкашля, не е проблем - така се учи да яде малкото. Стига да диша през цялото време и само да си го изкашля, няма нищо страшно. Сега ако не може да си поеме въздух, вече се налага интервенция веднага. Аз съм си разпечатала указанията от solid starts какво да правя, ако детето наистина се задави.

Подправките не са никакъв проблем за бебето, солта е тази, която трябва да избягват.

Иначе на моето бебе сме му давали и парче говеждо, както и парче свинска пържола, много и харесват и двете. Говеждото е по-жилаво и не може да го отхапе, но хубаво изсмуква соковете. Също и омлет и даваме

Момичета, как се справяте с даването на вода? Моето отказва да пие. Пробвах от шишета с биберон, със сламка, обикновена чаша , но щом разбере, че е вода и повече не иска.

И моето много не иска да пие вода, но настоявам. По-голямото количество се стича извън устата 😀, но пак приема някаква част. Най-много изпива с чашка, но и шишето/чашата по-долу върши работа. За навън го ползвам, от ДМ е. А, и да ме гледа как аз пия вода, това също работи.

Давам и със сламка и тя вече се научи как да я изсмуква от нея, но предпочита да я плюе и май и е като игра. Няма лошо, до годинката водата не е задължителна, важното е да е запозната с нея и с чашката/сламката. Не се кахъря изобщо

Моят син пък учудващо пие вода. На ден изпива около 100 мл, откакто му дадох вода след първото пюренце си пие . Ползваме шишетата на мам,и с чаша давам , но много се лигави. Иначе съм взела 360 miracle cup от амазон с дръжки.

Започна да смуче от шише от сламка, но също повече се олива, отколкото да пие. Иначе я имаме и магическата чаша на Нук, но малко му е трудно с нея все още.

Sev, не си сама. И моето не иска изцедена кърма, нощем е на гърда даже не от 1,ами и от 10 понякога. Няма един нормален дълъг сън. На всичкото от горе след 4 става още по-неспокоен и само гърдата не е достатъчна, ами го слагам върху мен, люшкам го и какво ли не. Ако мъжът ми не поемаше част от сутрешните часове и вечерни приспивания, сигурно да съм изтрещяла досега. Но моето решение е да спя, когато той спи, колкото и банално да звучи. Зарязвам домакинство, даже и излизане доста често, в името на това да поспя (през деня спи върху мен и аз просто използвам момента). Така хем спи по-спокойно, хем и аз си правя "дневните дремки" хахах. Също се боря с нуждите на по-голямото дете, което поне май посвикна с това да не е за всичко Мама мама.
За храненето не знам дали мога нещо да кажа, аз съм избрала ЗВБ от началото, първите седмици не близваше нищо и въпреки, че бях подготвена, че е нормално, страшно се панирах. Сега започва да яде с голям апетит, но пък още не наддава почти нищо, което пак ме панира.... Абе където и да го почнеш, все тревоги...

А да, и за загубата на мама ти съчувствам. Загубих моята преди 9 години, на 51....не дочака внуците, които толкова чакаше. Много ми тежи това, постоянно съпоставям 3мата баба и дядовци как на пръста не могат да и стъпят, щеше да е идеалната баба, но...

sev, съчувствам ти. Имала съм бебе, което отказва АМ, но поне пиеше кърма от шише с биберон. Опитай да спиш през деня, колкото и да е трудно. Каката не ходи ли на градина през седмицата?


Иначе зъби ли са, алергия ли е, от 2 седмици е със сополи, онзи ден през нощта ми вдигна еднократно 37.5, беше много крив. Водих го на лекар, казаха, че няма нищо притеснително, може би от зъби. Очите са му още червени, нямам идея какво да ги правя, посъветваха ме за консултация с алерголог. Или е сенна хрема, или от топлото реагира май. От жегата и ситни пъпчици му излезнаха по тялото. Както бях влезнала в режим, така изобщо не успявам да тренирам, топло ми е за разходки и май само обикалям лекари напоследък. И ремонт правим и покрай това сме постоянно заети, особено таткото.

Нещо не смогвам напоследък, не знам аз ли съм смотана и бавна или просто са страшно много неща. Не си представям как ще е като се върна на работа.

Относно частна кухня - с каката съм позлвала от 11 месеца, като вече имаше поне 3 заместени хранения и изнемогвах да ѝ приготвям разнообразно. За малкия сега пробвах една от най-скъпите кухни в София (tasty lab). Ами, не съм впечатлена. Менюто по ЗВБ им е добро, но не знам дали оправдава парите. От пюренцата нашия одобри само 4 от 8, тоест тези 4 ги хвърлих, на мен също не ми харесаха. Мислех да пробвам сега с Юначе, понеже преди каката тях много ги обичаше, но много се чудя. Вчера му пасирах от нашето ядене, в което бях сложила минимално количество сол и си го хапна с кеф. Обаче аЗ не готвя абсолютно всеки ден и не знам дали всяко ядене ще мога да му го пасирам. Давам му и парчета, но нямам нерви да чистя постоянно кочината под стола.

Като сме засподеляли …
Майка ми казва, “ми и аз съм била така”, свекърва ми вика “лесно мама се не става”, а аз съм на ръба да силите си и се опитвам като октопод да огрея навсякъде и да вкарам нещата в ред.

Сънят на детето е някакъв кошмар последните пет дни. За капак на всичко се събуди нощес в 3 и почна да цока. Да цока. Да. От гърда. Защото малкото готованче не ще от шише. В събота имахме годишнина от завършването на випуска. Прибрах се в 23:00. Баща чу ме посрещна на вратата с влажен поглед и надежда. Гадината не беше пил нито капка от шишето. Чакаше си мама с гърдата. Бедствие. Вода не пие. Ужас. Лигави се и прави балончета с чашата с вода. Яде на обяд по 210 грама пюре. Не се знае кога му е обяд, кога закуска и кога обекуска… пълен хаос. Изчерпана съм. Джаска си главата безпощадно - на килимчето се мята като змия и се върти докато не стигне ръба и почне да се мята по пода. Беснее като луд.
Чувала съм, че някои баби помагали на майките да гледат внуците си. Тук съм сама. Помага ми мъжът ми понякога, когато има време. Домът ми е хаос. Не мога да си подредя мислите. Недоспала съм системно и стресирана и не мига да сваля килограмите от бременността. Затова завиждам на мамите, които са спретнати и подредени, добре облечени и лъскави. Някой им помага, казвам си… или просото не се справям. Искам да имам поне час време за себе си. Да знам, че ако оставя гадината, няма да се налага да мисля постоянно дали е пил/ял и дали като в събота не в стоял 5 часа без да пие течност от инат. Искам някой да се занимава по-често с него, за да не се налага да ме чака 5 часа да пие и аз да се чувствам като престъпник. Големината на гъзъ ми и кг въобще не ми се коментират. Не приличам на себе си - отбягвам огледала и витрини, за да не видя отражението си там. Тежа 20 кг. повече  от килограмите, с които забременях…

+16 Vrabchence май се прибрах от болница. Месеци по-късно, хоп изненада, +4-6, даже не погледнах с точност от шок. Все ми се струваше някой като каже “щитовидната” като оправдание….

Момичета, пращам прегръдки и кураж на всички, които имат нужда!

И аз съм в дупка, хормони ли са, какво е, не знам. Но съм се дистанцирала от всичко и всички, не ми се говори, нищо не ми се прави. Пуснала съм се по инерция, гледам детето да е добре и това е. И това ще мине!

Напълно разбирам всяка една от вас. Аз също съм някакво кълбо от емоции. В един момент се радвам, в следващия мога да се нервирам от нищото. Понякога гледам в една точка и мъжа ми все ме пита какво ми е. Един пример от преди няколко дни, чаках момента, в които ще започна да захранвам и ще понамаля кърменята след време, от няколко дни на обяд не и давам кърма след пюрето и се чувствам наистина зле. Осъзнавам, че толкова съм свикнала с тези моменти, въпреки, че сме имали периоди, в които храненето беше ад, но ми е много емоционално. Винаги съм си мислила, че няма да взема точно тези неща толкова присърце, но уви.

Малко да разнообразя нещата, до мамите с момичета, на които обмисляте да слагате обеци. Кога мислите да го правите ? На мен ми се иска да е малко преди годинка, но се чудя дали не е прекалено рано.

Не сме мислили.. Със сигурност няма да е докато е бебе. По-скоро нещо към 5-6 години, ако тя иска.