Трябва ли да се помага на майката

Е как да не е ясно колко е трудно да се отглеждат деца?
Тя само тази тема да се прочете в този форум и светват 100 лампи.
Моите приятелки отказват да имат деца, защото виждат родителите покрай тях и знаят какво им коства.
Логика и здрава мисъл и връзваш 2 и 2.
Не е нужно да ти казва някой.
Но е хубаво да имаш и реалистични представи за себе си и партньора си като взаимодействие.

Как се подготвяш психически за дете? Ако имаш някакъв досег с деца - как да е. Гледал си по-малки от теб братя и сестри, имаш някакъв опит. Но как да предвидиш какво дете ще ти се падне? Нива на сложност има всякакви. Наскоро временно живях две седмици в затворен комплекс и постоянно в двора обикаляха хора с количка за новородено. Сутрин излизам - обикаля бабата. На обед - майката, следобед дядото, вечер бащата. Всеки божи ден, постоянно. Явно спи само в движение? Кръгчета като в затвора, в студа, тук беше студено... На друго място над нас имаше млада двойка, бебето им започваше да плаче в 1 през нощта и плачеше до пет, всеки ден. Чувахме ги как го разнасят и как му пеят, не е зарязано да реве. Тези хора бяха заприличали на сенки като се засечем в коридора... Една година! То ние се замислихме за местене, защото много се чуваше, какво остава за тези млади родители. Как да знаеш? Как да го предвидиш? И все родителите с дете ниво на трудност 1-3 идват да се обясняват на родители с ниво на трудност 5+ колко е елементарно, как са завършили второ висше и са научили три езика в майчинство. Някои нямат помощ, системно с месеци недоспиват, детето изисква особено внимание (без да е със заболяване, но на тази възраст няма и как да прецениш, дали няма да има проблем по-нататък, примерно хиперактивност - там съня често е много нарушен), бащата трябва да бачка 7-19. Ама на чужд гръб и да се изтъкнете колко сте отлични родители нямате равни... На едно ниво с хората, дето се фукат със стабилен брак в тема на някоя отчаяна жена пред развод.

Разбира се, че не се умира.
Даже и трудно не е. Има трудни моменти, но като цяло, ако двамата родители и детето са здрави, не е трудно.
Сега, говоря за нормални родители, не за лигльовци, които вечно чакат мама.

Наивница, нагласата е важна, не подготовката. Има хора, които просто приемат за нормални негативите покрай децата, защото са наясно, че това са деца, а не роботи. Има и такива, които си представят бебетата като едни прекрасни кукли и изведнъж се сблъскват с реалността. За първото дете е ясно, че повечето хора нямат опит. Просто преценяват дали са готови да приемат минусите и да се радват на плюсовете. Вече тези, които раждат за родата, за бабите, защото другите правят така и т.н., са друг въпрос.

Няма лошо да се помага, но да се изисква помощ не е окей, както е модерно да се казва...

Ние гледаме три деца без никаква помощ, нито ден, нито час, нито 10 мин. Работещи млади хора в София сме.
Не са ми хич лесни бебетата, за мен с бебе е много трудно, много носене и накъсан сън с години.
Нямам една цяла нощ от вече 5 години. Преди си мсилех, че така не може, нещо ще ми стане, обаче явно организма се напасва някакси. Ще видим като почне да спи и третото. 
Обаче с порастването стават чудесни децата, разбираме се.
За мен е много важна нагласата също - ако просто приемеш, че няма кой, ама няма-няма от нийде нищо, то не се тровиш с мисли на кой му помагат и на каква почивка е бабата. И си гледаш децата. И това има огрооомни плюсове. Защото каквото си възпитал, възпитал си си ти(двамата родители де). Никой не се меси, не се бърка, не променя правила. Децата също знаят и виждат динамиката на семейството и сме отбор, правим каквото има да се прави, помагаме си, не чакат някой да ги забавлява нон стоп.

Но аз обичам роднините си и тези на мъжа ми харесвам. Не мсиля, че са егоисти и някакви ужасни хора, които ни мислят злото.
Не мога да изисквам от тях, хора по на 60-65 години и нагоре, най-нормалното е да ходят по почивки, те и работят повечето още, как биха имали сили и за малки деца. Виждаме се по гости.
Често казано винаги съм леко предубедена към хора, които твърдят, че около тях всички са егоисти, някакви неприятници и ей така просто не желаят да помогнат от злоба. Няма начин комплект 2 баби, 2 дядовци и 2 лели да са все зли и да не им пука. То има начин де, ама каква е тая съдба човешка да ти се случат такива роднини!

Аз примерно като гледала 3 деца, хич няма да ми хрумне, че на някоя майка с едно и е непосилно трудно и има нужда от помощ - освен ако! Експлицитно не ми се обади да ме помоли, че вече не издържа!

Инак майките си се оплакваме, мрънкаме си една на друга, татковците също (гледам на площадките, пред детската, на мъжа ми приятелите), но това не е зов - на ръба съм, моля за помощ. А е просто родителски разговор. Като ти се оплачат отсреща и викаш - ам то и ние, не върви някакси да кажеш - е, ние сме супер, бе. Всичко ни е таман:))))
Олеква си да поговориш с някой, хората сме социални.

Та на въпроса ''трябва ли да се помага'', моят отговор е Не трябва!
Но ако едни конкретни родители имат нужда, помолят, то тогава какво по-нормално близки, роднини, приятели да помогнат кой колкото може!

Като кажете едно време бабите…ама бабите едно време не работеха до 64-5, та и след пенсия, че да имат пари.

И аз, и брат ми едно време сме гледани с помощ от баба и дядо. Ама и двамата пенсионирани и висях по нивата с тях докато вечерта не ме приберат. Сега бабите работят повече години и няма как да гледат внуци и да си зарежат заплатите (разбирайте едната ни е на 57, другата на 60).

С малките деца няма чак такъв зор колкото и да са палави (моите надграждат кой ще ни изкара повече от релси). И пак докато са в градинска възраст чак толкова задължения с тях нямаш. Водиш на градина и взимаш (покриваш минимум). Ако решиш нещо допълнително - преценка на силите можеш ли да се справиш. После с училище, занимания, състезания е зорът. И да, работещите родители също успяват да изградят будни, умни, любопитни деца и да го развиват.

Ние със сестра ми сме израснали с едните баба и дядо. Ама баба се беше пенсионирала на 45, дядо на 55 и цялото им време беше свободно и можеха спокойно да се занимават с нас. Родителите ни пък работеха в чужбина и не всеки път можехме да сме с тях. Първите класове учехме в чужбина и те си ни гледаха, а при баба и дядо бяхме през ваканциите, но в гимназията трябваше да ни наглеждат. Насреща пък разчитаха на финансова помощ от родителите ни, докато сега хората на тази възраст са добре обезпечени и работещи.
Въпросната ми баба е станала майка на 18 и баба на 40 със сестра ми, на 48 с мен и после на 50 и 55 с братовчедите ни. Аз на 40 родих четвъртото си дете. На 48 родих петото.
Родителите ми обаче се пенсионираха на по 60+.
Аз станах баба за първи (засега единствен път) на почти 50. Ще се пенсионирам на 65 (след още близо 15 години).
Има и още сравнения. Баба и дядо живееха в съседния апартамент. Родителите ми сега живеят в другия край на страната. Възрастните ни деца живеят в друга държава.
Няма как да се сравнява сега с преди. Животът и динамиката са различни. Няма гражданство и не си длъжен да обитаваш едно населено място, а си мобилен, независимо от възрастта.
Иначе можем да сравняваме с още по-ранни поколения, когато са прали на реката, носели са вода от кладенеца, нивата не е можела да изчака да оздравее болното дете, дрехите са ги шили и плели на ръка, хляб и храна са месили и готвили по цяла нощ в пещта. Трябвало е няколко жени да гледат едно бебе, за да може едната да го кърми и преоблича, докато другата му пере пелените в коритото, а третата поддържа домакинството.
Сега домакинстването се свежда до включване на няколко копчета, а работата е от 9 до 17 ч., докато детето е на ясла или градина, а не в цедилката на гърба. За родителите остава единствено качественото отглеждане на детето/децата и добрата организация на времето между работата и личния живот, гарантираща точната комбинация от достатъчно финанси + достатъчно личен живот.

Аз май ще се отпиша от темата, а мислех, че може да е интересна и полезна. Много супер майки тука, много уондър уоман, много начукване на канчета. А е толкова лесно човек просто да си каже мнението и да позволи на другите да имат различно. Злобна била авторката, грозни изказвания правела. И какво?! На нас как ни пречи това?! Ако ще да е злобна, лоша, завистлива, да говори каквото ще за роднини и родители, това си е само нейна работа. Ноооо, както винаги, подобна тема става поле за изява на съвършени майки, съпруги и кариерно реализирани професионалистки.

Ооо, съвършени хора няма. Просто всеки гледа от своята камбанария и е убеден, че всичко останало е в сферата на фантазиите, а споделеният опит с цел да се даде съвет се смята за негативизъм.
Като шопа: "От Искъро по-длибоко нема и от Витоша по-високо нема."

Фивър, за мен това е нож с две остриета.
Нагледала съм се на родители с болни и неадекватни амбиции, които побъркват децата си още от малки. Но трябвало да си гледат децата качествено. Като се започне от състезанието "пък на нас вече ни изби зъбче" (и тук получават първия тиквен медал) до курс по това, занимания по онова (говоря И за малки деца), нерви, разправии... В общи линии ситуацията е "кой каквото си направи, но другите са ми виновни, че си направих прекалено много и не ми помагат".

Милена, нямах това предвид. Зависи от личните разбирания за това какво е "качествено" и то е различно за всеки. Същественото е, че няма реални пречки в днешно време. Чисто физически пречки.

А, това е така, да.

И аз бих се отписала, ако не беше моя... Ще я заключа в даден момент, в случай, че не се спре с личните нападки.

Иначе, да, идеята беше темата да е полезна и всеки да сподели опит, а не да напада другия заради неговия.

От всичко написано до този момент, видях че има много жени, които са в моето положение и наистина им правя евала. За първи път се сблъсквам с подобен житейски опит и ми беше интересно да видя другите как се справят, и дали са на мнение, че майките имат нужда от помощ, та дори и да е непоискана, а просто защото ти си минала по този път и знаеш какво е, да отидеш да удариш едно рамо. Аз съм го правила и пак бих го направила.

Дай Боже един ден да имам внуци, бих си ги гледала и със сигурност ще помагам на синът ми и снаха ми (това е с цел да се върнем на темата )

Едно време... Децата се водеха при бабите с една чанта дрешки и от тях се искаше да ги върнат живи и здрави. Детето да е яло и да е спало, други претенции нямаше.
Днес натискът върху младите родители е огромен – то не са книги, клипове, форуми, всякакви социални мрежи, пишман специалисти в медиите... Те буквално изперкват и започват да предявяват същите изисквания към бабите. Това да не дават, онова е вредно, третото не знам си какво... Пък колко време на електронните устройства, пък без телевизор, пък без... Ама и не могат да му се скарат, защото родителите възпитават, бабите нямат думата, да не говорим за наказания (от рода на лишаване от нещо или прибиране, не говоря за бой). От друга страна, днес децата масово са разглезени и презадоволени. Те имат само права, но никакви отговорности.
И в резултат бабите вдигат ръце и не искат да гледат внуци. Донякъде и заради това, че днес децата се гледат много по-различно от децата едно време. И бабите хем не могат, хем ги е страх, хем и има вътрешен конфликт между това, което те самите считат за редно, и това, което родителите изискват от тях.