Adolescence / Юношество - или къде сбъркахме?

Отвори ги, ще имаш материал за месеци напред и постоянно нови български и най-шокиращото за мен беше, че имаше момичета вързали се участия за да ги унижат накрая.
Още повече, че алгоритъма ти предлага още много от същото. Четата и коментарите. Без думи за голяма част.

На мен сериалът изобщо не ми хареса - снимането с един кадър беше отвратителна идея, която го правеше негледаем за мен, не допринесе с нищо за качеството на разказа, а беше някаква самоцелна хрумка, за да се направим на интересни. Сюжетът също не ми се върза по никакъв начин, смятам, че не показаха добре какво точно накара точно това момче да прещрака - просто ми липсваше Клик момента.

Но, тъй като темата не е конкретно за сериала, споделям тревогата от нарастващата мизогиния и женомразство, които процъфтяват в момента. Не смятам, че проблемът е толкова при подрастващите обаче, колкото при младите мъже. Там направо се плаша от това, което съм виждала в СМ. Но то цялото общество е такова, като започнеш от мъже, които искат жената да ги слуша и обгрижва, та до жени, които обясняват с гордост, че не са феминистки и са против феминизма, докато се възползват изцяло от благата му. Много е комплексен проблемът и наистина за себе си нямам решение как може да се противодейства на тази омраза.

За мен, като жена и майка на две момичета, женомразството, разцъфтяващо с голяма сила в съвременното общество, противно на всякакви борби за равноправие и равенство между половете, е всичко друго, но не и кьорфишек за заблуда на противника.

На мен филма много ми влезе под кожата. Напълно схванах точно какво и как се е случило, просто не всяко момче би проявило агресия в подобна ситуация. Всички деца са различни! На някои е заложено нещо, което, ако не се провокира, няма и да се отключи цял живот.  Други нямат и капка агресия, както и да ги провокират, те може да се :"скатаят", но няма да бъдат насилници никога. Нали точно това си говореха родителите накрая за дъщеря си: "Как сме я направили?" и сами си отговориха "По същия начин като сина си". И са прави.

Бърди, за проблема с младите мъже си доста права. То са претенции, то са едни изисквания, все едно момичетата са на конкурс за точно този мъж и друга задача нямат в живота. Момичетата не падат по-долу и търсят интелигентен, осигурен с имоти и висока заплата мъж. Как ще се създават семейства от сегашните 20- 35 годишни - ще си говорим пак след 10 години... като го видим наяве.

За мен по-страшното във филма беше как родителите нищо не знаем за онлайн живота “на детето”, прибира се от училище, дев-три думи и затваряне в стаята. Не бих винила родителите във филма, пропастта между нашето и тяхното юношество е огромна заради тъпите социални мрежи. Единствено много говорене и смислено време заедно на семейството, в нета има всякаква гнилоч, от извратеняци до терористи, темата за тормоза в училище ще е вечна, но сега е по-гадна в тоя онлайн вариант. Гняв и безсилие видях в това момче Джейми, много тъжна история. Пропиляно съдби и за какво?!

Неслучайно СМ са за над 18 г. Само тик-ток може би не....
Много деца си правят профили, задавайки по-ранна година на раждане и това е.... Деца под 10 г. са залепени на телефоните - клипчета, игри, чатове.....и това е най-малкото.

Много е сложно и защото в пубертета децата по естествен начин отхвърлят авторитети, бунтуват се всеки по своему, търсят си пътя. И много рядко са склонни да вярват на родителите си, които автоматично минават в категория на "старчоци, които нищо не знаят, по тяхно време са яздили мамути и са се обучавали с пещерни рисунки", а мозъкът им е незрял.
Знае се, че тийн мозъкът е буквално незрял, не е готов за адекватни, зрели решения, което е и причината на много места да не се разрешава да гласуват, шофират, употребяват алкохол. Има и доста книги по въпроса. Проблемът е, че те все пак растат, съществуват, чувстват всички тези бушуващи чувства, управляват се от хормони и от тоя незрял мозък, и възрастните до тях невинаги, даже рядко, знаят какво всъщност става в главата им, докато не стане евентуално някакъв сериозен проблем и да научат тогава. А повечето тийнейджъри просто преминават през тоя турбулентен период по един или друг начин и в крайна сметка постепенно се вчовечват, оформят се като мислещи хора. И в някакъв момент си дават сметка, че наистина родителите им са се опитвали да им помогнат или да ги предпазят, но връзката се къса заради пубертета и инстинктивното недоверие, че възрастните може би наистина знаят по-добре някои неща, най-малкото защото самите те са били младежи някога.

Точно в скъсаната връзка родител-дете/тийн е големият проблем. Обикновено за това са виновни родителите, тяхното неразбиране и грешни реакции при проблем или тийн-криза. Никой не ни учи как да сме родители, а и това не е баш универсална наука и трябва да се действа според наличното като характер и индивидуалност, а не по калъп. Балансът е много труден. Скъсана/изтъняла връзка е трудно да се поправи. Но не е невъзможно.

Е сега са социални мрежи, преди имахме мирк ли беше?
С що непознати сме чатили, че и срещи без родителите изооообщо да подозират.

Преди мирк и компютрите на телефон 180 и някои други линии след края на записа ако изчакаше човек, беше говорилня за всички, които знаеха тоя номер. Помня някакъв супер неудобен за мен на 10-11г. разговор с човек, който като голяма вече разбирам, че е бил педофил.

Гледах сериала. Макар, че е актьорската игра е на високо ниво, не ми харесаха внушенията, които се опитват да отправят. Освен това те изобщо не развиха темата за мизогинията, за инселите, за bullying. Все едно искаха да кажат: Горкото добро момче какво направи, подтикнато от интернет тормоза. Всъщност, главният герой, Джейми, е психопат, и наръга момичето, защото тя го беше засегнала. Макар,че едва ли има толкова много деца психопати, темата е много сериозна и не е лошо да се засегне и в киното. Спомням си един филм с Маколи Кълкин, в който той игра дете-психопат. И един сериал в по-ново време, в който лайтмотива беше детската психопатия. Тази тема се родее с други психопатски прояви на тийнеджъри и възрастни - масовите стрелби в Америка, примитивите, които газят с коли в Европа. Усещането, че аз съм много специален и ако някой ме засегне, имам право да си отмъстя дори на невинни хора.
Сериалът е инспириран от реални случки, при които не-бял юноша/мъж убива момиче/жена, защото тя не го била уважила или го е била зарязала. Но авторите заради уок движението в британското кино (което страшно много ме дразни), решават да сложат бяло момче в главната роля. Крайният резултат според мен е едно голямо нищо, дори с леко вредно послание. Честно казано не знам точно какво са искали да ни кажат авторите - мисля, че нещата са се променили в процеса на снимане. Сериалът е силно въздействащ, но с какви точно мисли остава зрителят? Да си мисля дали съм достатъчно добър родител, а да не забелязвам как разни психопати извършват безчинства. И тези психопати най-често са с извън-европейски произход, да се крием от истината ли?
В един друг британски сериал очевидци трябваше да опишат престъпница, и всички я описваха като тъмнокоса със сини очи. А тя бяше мулатка, но никой не каза мулатка със сини очи. В малък провинциален град едва ли има много мулатки със сини очи и полицията щеше да я открие лесно, но не, не е политкоректно да се наричат нещата с истинските им имена. Трябва някой да каже Царят е гол, но този сериал не успя да го направи.

Темите, които обсъждате са важни, но мисля че проблемът с интернет влиянието е по-малък в сравнение с този отпреди 15-20 години. И не, родителите не са виновни, когато детето им е психопат.

Един от случаите, от които са "инспирирани" е на Холи Нютън, бяло момиче на 15г, убито от бяло момче на 16г, имаше материал неотдавна с майката на Холи, как тя подкрепя инициативата сериите да се показват в училище.

Родителите не са виновни,че детето е психопат,но пък можеха да предвидят,че нещо не е наред ако комуникираха с него и го занимаваха с ангажименти. Поне това разбрах - момчето се затваря в стаята си и стои до посред нощите и никой не му прави забележка. Родителите изпълняват основни ангажименти - да има покрив над главата,да е нахранено, да ходи на училище и евентуално да му се намери хоби. Но липсват основни разговори с момчето, правила и наблюдения. Щеше да ми е интересно каква би била реакцията му някой влизаше в стаята му и го караше да не стои до късно. Може би тогава щеше да избухне и да забележат,че не е добре, съответно щяха и да проучат,че в училище създава проблеми с поведението си. Така щяха да вземат мерки- психолог, повече внимание и контрол. Може това да не помогне,но пък щяха да се чувстват,че са направили каквото могат.

И в крайна сметка, разбрахте ли финала на трети епизод - психоложка се разплаква?

Всеки би се разплакал.