Кралски работи и клюки - май 2025

Инцидентът от Майерлинг е поредица от събития, свързани с очевидния договор за убийство и самоубийство на Рудолф, престолонаследник на Австрия, и неговата любовница, баронеса Мария Ветсера. Двамата са намерени мъртви на 30 януари 1889 г. в императорската ловна хижа в Майерлинг. Рудолф, който е женен за белгийската принцеса Стефани, е единственият син на император Франц Йосиф и императрица Елизабет и е престолонаследник на Австро-Унгария.

Любовницата на Рудолф е дъщеря на Албин фон Ветсера, дипломат в австрийския двор. През 1870 г. Албин е произведен в баронски чин. Телата на 30-годишния Рудолф и 17-годишната Мария са открити в императорската ловна хижа Майерлинг във Виенската гора, на 26,6 km югозападно от столицата, сутринта на 30 януари 1889 г.


Баронеса Мария Ветсера

Смъртта на престолонаследника прекъсва сигурността, присъща на пряката линия на династичното наследство на Хабсбургите. Тъй като Рудолф няма син, наследяването преминава към брата на Франц Йосиф, ерцхерцог Карл Лудвиг, и неговия най-голям син, ерцхерцог Франц Фердинанд.

Тази дестабилизация застрашава нарастващото помирение между австрийската и унгарската фракция в империята. Последвалите събития довеждат до убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София от Гаврило Принцип, югославски националист и етнически сърбин в Сараево през юни 1914 г. и до Юлската криза, която води до началото на Първата световна война.
До 1889 г. много хора в императорския двор, включително родителите на Рудолф и съпругата му Стефани, знаят, че Рудолф и Мария имат връзка. Бракът му със Стефани не е особено щастлив и в него се ражда само едно дете - дъщеря Елизабет, известна като Ерзи. Рудолф е заразил съпругата си със сифилис, което я прави неспособна да има повече деца.

На 29 януари 1889 г. Франц Йосиф и Елизабет дават семейна вечеря, преди да заминат за Буда, Унгария, на 31 януари. Рудолф се извинява, като твърди, че е неразположен. Рано сутринта на 30-ти той е уговорил целодневна стрелба в ловната хижа Майерлинг, но когато камериерът му Лошек отишъл да го извика, той не отговорил. Йозеф Хойос, ловният придружител на ерцхерцога, се присъединил към него, но без отговор. Опитали се да изтласкат вратата, но тя не поддала.

Накрая Лошек разбил с чук един панел на вратата, за да може да провре ръката си и да отвори вратата отвътре. Намерили стаята затворена и полутъмна. Рудолф бил открит седнал (според някои данни - легнал) неподвижно край леглото, наведен напред и с кръв по лицето. Пред него на нощното шкафче стояли чаша и огледало. Без да се вглежда по-внимателно в лошата светлина Лошек предположил, че престолонаследникът е изпил отрова от чашата, тъй като знаел, че стрихнинът предизвиква кървене. На леглото лежало тялото на Мария Фрейн фон Ветцера.

Хойос не погледнал по-отблизо, а се втурнал към гарата и взел специален влак за Виена. Той побързал да отиде при адютанта на императора, Паар, и го помолил да му съобщи новината. Задушаващият протокол, който характеризирал всяко действие в Хофбург, контролирал процеса на уведомяване. Паар протестирал, че само императрицата може да съобщи на императора такава катастрофална новина. Бил е извикан барон Нопца, контрольор на домакинството на императрицата. Той от своя страна изпратил за Ида Ференчи, любимата унгарска придворна дама на императрица Елизабет, за да определи как да бъде уведомено Нейно императорско величество.

Елизабет била в час по гръцки език и не искала да я прекъсват. Устните ѝ побелели, а Ференчи обявил, че барон Нопца има спешни новини. Елизабет отговорила, че Нопца трябва да изчака и да се върне по-късно. Ференчи настоявал, че Нопца трябва да бъде приет незабавно, като накрая добавил, че има сериозни новини за престолонаследника. Този разказ идва от самата Ференчи и ерцхерцогиня Мария Валери, на която Елизабет диктувала спомените си за случката, в допълнение към описанието в дневника ѝ.

Ференчи влязъл отново в стаята, за да намери Елизабет разстроена и плачеща неудържимо. Императорът се появил пред апартамента ѝ и е принуден да чака там заедно с Нопца, който се владеел само с големи усилия. Императрицата съобщила новината на съпруга си насаме.

Франц-Йосиф и Елизабет скърбят за сина си.

Министърът на полицията бил повикан и службите за национална сигурност запечатали императорската ловна хижа и околността.
Опит за прикриване :
Едуард фон Таафе, министър-председател на Цислейтания, направил по обяд изявление от името на императора, че Рудолф е починал "поради разкъсване на аневризма на сърцето". Императорското семейство и императорският двор все още били с впечатлението, че той е бил отровен. Изглежда, че дори майката на Мария, Хелене фон Ветсера, първоначално е вярвала в това.
Медицинската комисия на императорския двор, оглавявана от д-р Видерхофер, пристигнала в Майерлинг същия следобед и установила по-точна причина за смъртта. Видерхофер представя доклада си пред императора в 6 ч. сутринта на следващия ден. Официалният вестник на Виена все още съобщава първоначалната версия от този ден: "Негово кралско и императорско височество престолонаследникът ерцхерцог Рудолф почина вчера в ловната си хижа Майерлинг, близо до Баден, от разкъсване на аневризма на сърцето."

Опитват се да поддържат версията, че Вецера е починала на път за Венеция, като, при напускане на хижата, заставят чичовците ѝ да придържат тялото ѝ с метла, за да прикрият двойното самоубийство.
Ветсера бързо е погребана заедно с други самоубийци, а императорският двор отказва да позволи на майката на Ветсера да види гроба на дъщеря си повече от два месеца след погребението.

Чуждестранни кореспонденти се стичат в Майерлинг и скоро научават, че любовницата на Рудолф е замесена в смъртта му. Тази първа официална версия за сърдечен удар бързо е изоставена. На този етап версията за "сърдечна недостатъчност" е изменена. Обявено е, че престолонаследникът първо е застрелял баронесата при самоубийство и е седял до тялото ѝ няколко часа, преди сам да сложи край на живота си. Известно е, че наскоро Рудолф и императорът са имали ожесточен спор, като Франц Йосиф е поискал от сина си да прекрати връзката с непълнолетната си любовница. Полицията прекратява разследването си с изненадваща бързина, очевидно в отговор на желанието на императора.

Франц Йосиф прави всичко по силите си, за да получи благословията на църквата за погребението на Рудолф в императорската крипта. Това би било невъзможно, ако престолонаследникът е извършил умишлено убийство и самоубийство. Ватиканът издава специално разрешение, с което обявява, че Рудолф е бил в състояние на "психическо неравновесие" и сега той лежи заедно с други 137 Хабсбурги в императорската крипта в църквата на капуцините във Виена. Въпреки това, в прощалната си бележка до майка си, Рудолф е поискал да бъде погребан до Мария Вецера в Аланд. Елизабет е искала да изпълни това желание и затова е посетила имперската крипта, надявайки се, че духът на Рудолф ще я навести и ще и даде указания.

Историята, че Рудолф се е скарал жестоко с императора заради връзката си с Вецера, може би е разпространена от агенти на канцлера на Германия Ото фон Бисмарк, който не е обичал политически либералния Рудолф. В това със сигурност са се съмнявали много от близките роднини на Рудолф, които са познавали лично канцлера.
Германската императрица Виктория пише:
"Вчера дойде принц Бисмарк. Беше горчиво хапче за мен, че трябва да го приема след всичко, което се е случило, и при всичко, което се случва. Той говореше много за Рудолф и каза, че според разказа на Ройс се е състояла сцена с императора [на Австрия]. Може би Ройс [германският посланик в Австрия] е сгрешил. Мисля, че това е много вероятно. 9 април 1889 г."

След това тя пише на майка си, английската кралица Виктория:

"Чух различни неща за бедния Рудолф, които може би ще Ви заинтересуват. Принц Бисмарк ми каза, че бурните сцени и пререкания между императора и Рудолф са станали причина за самоубийството на Рудолф. Отговорих, че съм чувала, че това е много съмнително, на което той каза, че Ройс го е написал и е така! Той щял да ми изпрати депешата, за да я прочета, ако искам, но аз отказах. Не казах това, което си мислех, а именно, че от тридесет години имам опит колко много лъжи са му написали дипломатическите агенти на принц Бисмарк (с някои изключения) и затова обикновено не вярвам напълно на написаното от тях, освен ако не ги познавам като честни и надеждни хора. Посланикът в Берлин Сечени, когото познаваме много добре, ми каза, че не е имало никакви сцени с императора, който казал на Сечени: "Това е първото разочарование, което ми причинява синът ми". Предавам ви най-важното от тези събития. Генерал Льое чул от австрийски източници, че инцидентът не е бил предварително планиран за този ден, младата дама се е самоубила и като видял това, Рудолф си помислил, че не му остава нищо друго, освен и той да сложи край на живота си с ловна пушка, която опрял на земята и след това натиснал спусъка. Лое смята, както и аз, смъртта на бедния Рудолф за ужасно нещастие. Канцлерът, струва ми се обаче, не го е харесвал и не скърби от това. 20 април 1889 г."

Появяват се и твърдения за двойно убийство, маскирано като убийство и самоубийство. В поредица от интервюта за виенския таблоиден вестник "Кронен Цайтунг" императрица Зита, която е родена едва три години след инцидента, изразява убеждението си, че смъртта на австрийския престолонаследник Рудолф и неговата любовница не е двойно самоубийство, а по-скоро убийство, извършено от френски агенти, изпратени от Жорж Клемансо.
Последици :
Смъртта на Рудолф предизвиква династична криза. Тъй като Рудолф е единственият син на Франц Йосиф, братът на императора, Карл Лудвиг, става престолонаследник на Австро-Унгария. Няколко дни по-късно той се отказва от наследствените си права в полза на най-големия си син Франц Фердинанд.

След убийството на Франц Фердинанд през 1914 г. племенникът на Франц Фердинанд (и внук на Карл Лудвиг), Карл, става престолонаследник. В крайна сметка Карл наследява своя прадядо като император Карл I през 1916 г.
Мотивация
През юли 2015 г. Австрийската национална библиотека издава копия от прощалните писма на Вецера до майка ѝ и други членове на семейството ѝ. Тези писма, които преди това са смятани за изгубени или унищожени, са открити в сейф в австрийска банка, където са депозирани през 1926 г. В писмата, написани в Майерлинг малко преди смъртта, ясно и недвусмислено се посочва, че Вецера се е готвела да се самоубие заедно с Рудолф:
"Скъпа майко
Моля те, прости ми за това, което направих.
Не можах да устоя на любовта.
В съгласие с Него искам да бъда погребана до Него в гробището на Алланд
В смъртта съм по-щастлива, отколкото в живота."

Теории
Бригите Хаман в книгата си "Рудолф, престолонаследник и бунтовник" твърди, че Рудолф първо е предложил двойно самоубийство на една видна куртизанка, Мици Каспар.Именно след като тя отказала, Рудолф предложил смъртен договор с по-податливата Вецера. В едно интервю Хаман твърди, че Рудолф "е бил поетичен млад мъж и много е размишлявал. Бил е болен от сифилис и се е чувствал виновен, че е заразил съпругата си." Това е най-широко приетата от историците теория.

Друга теория е, че психичното му здраве от малтретирането в детството му кулминира в самоубийствения договор. В хода на брака си и разнообразните си афери той става все по-нестабилен и предлага самоубийствения пакт на различни хора. Ветсера е само на 17 години и вярва, че не може да живее без Рудолф, което води до съвместното самоубийство (като Рудолф убива Ветсера няколко часа преди да се самоубие).

Герд Холер твърди в книгата си "Майерлинг - нови документи за трагедията 100 години след това", че Мария е била бременна в третия месец с детето на Рудолф. Рудолф урежда аборт за Мария, която умира по време на процеса. След това Рудолф се самоубива. Луси Коутман смята, че това не е възможно, тъй като се позовава на едно от писмата на Мария до Хермина Тобис като свой източник: "И двамата загубихме главите си - пише Мария на Хермина, а аз станах жена! Сега си принадлежим един на друга и с тяло, и с душа". От писмото ѝ става ясно, че това е първият сексуален опит на Мария. Това опровергава теорията за аборта (бременността ѝ би била очевидна към момента на смъртта им).

Клеменс М. Грубер в статията, озаглавена "Съдбовните дни на Майерлинг", твърди, че Рудолф е загинал в пиянска кавга. В историята на роднините на Ветсера нахлули в ложата и Рудолф извадил револвер, като случайно застрелял баронесата. След това той е убит от един от нейните роднини.

Ексхумации и съдебномедицински доказателства

Тялото на Мария фон Вецера е изнесено от Майерлинг и погребано в гробището в Хайлигенкройц.

През 1959 г. млад лекар на име Герд Холер, придружен от член на семейство Вецера и специалисти по съхранение на погребения, оглежда останките ѝ. Холер внимателно изследва черепа и другите кости за следи от дупка от куршум, но заявява, че не е открил такива доказателства. Заинтригуван, Холер твърди, че е подал молба до Ватикана да провери архивите им за случая от 1889 г., където разследването на папския нунций е заключило, че е бил изстрелян само един куршум. Тъй като липсват съдебномедицински доказателства за втори куршум, Холер развива теорията, че Ветсера е починала случайно, вероятно в резултат на аборт, а Рудолф се е застрелял сам. През 1959 г. Холер става свидетел на повторното погребване на тялото в нов ковчег.

През 1991 г. останките на Ветсера отново са намерени, този път от Хелмут Флатцелщайнер, търговец на мебели от Линц, който е обсебен от аферата Майерлинг. По първоначални данни костите ѝ са разхвърляни из двора на църквата. Флатцелщайнер ги прибира през нощта за частна съдебномедицинска експертиза на негови разноски, която се провежда през февруари 1993 г.

Флатцелщайнер казал на експертите, че останките са на роднина, убит преди около 100 години, който вероятно е бил прострелян в главата или намушкан с нож. Един от експертите смята, че това е възможно, но тъй като черепът не само е в състояние на разпад, но и липсват парчета от него, това не може да бъде потвърдено. Тогава Флатцелщайнер се обръща към журналист от "Кронен Цайтунг", за да продаде както историята, така и скелета на Вецера. Фактът, че това са останките на Ветсера, е потвърден чрез съдебномедицинска експертиза. Тялото е погребано отново в оригиналния гроб през октомври 1993 г, а след съдебно дело Флатцелщайнер плаща на абатството 2000 евро за нанесени щети.

Източници: https://www.britannica.com/place/Mayerling-Austria
https://en.wikipedia.org/wiki/Mayerling_incident
Линк към предишната тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1761237.780