- Публикувана: 23 март 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 28 март 2007, 15:22 ч.
Защо се разделят хората?
, не мога да я редактирам и да въведа право на гласуване с повече от една опция. Защо ли 
? Поради това, че и 2-те страни са все още млади (и диви кат' петли) и без достатъчно опит и толеранс във взаимоотношенията!
Не съм гласувала.
Малчо - съжалявам мила
, че така се е стекло при вас... Дано час по-скоро се осъзнаете!
Не съм гласувала.
Малчо - съжалявам мила
, че така се е стекло при вас... Дано час по-скоро се осъзнаете!Така, че мога да кажа с чисто сърце, че връзка , която се поддържа само заради децата или заради "какво ще кажат нашите и хората и комшиите..." е една бавна смърт. Животът е толкова кратък, че не си струва да го прекараш търпейки някого, когото дори вече не обичаш.
Извинявам се за лиричното отклонение
Боже, толкова си права, че нямам какво да допълня. Незнам защо повечето сами се обричаме на тази смърт.
А мислили ли сте защо хората остават заедно, дори когато не се чувстват щастливи - мислили ли сте за навика? Защото навика е наркотик - и пречи на реалната представа за отношенията.
Аз съм в процес на раздяла, вече не живея при него, вчера през сълзи го помолих да не се виждаме и чуваме известно време, и пак през сълзи се надявам той да е добре. За раздяла мисля повече от година. Няма конкретна причина - просто натрупване на негативизми с времето. При разговора за раздялата на него му беше като гръм от ясно небе, което ме наведе на мисълта, че той никога не ме е слушал и не ме е разбирал. Защото аз винаги съм била за разговорите в една връзка и винаги съм му казвала какво ме тормози. Той просто си е мислел, че съм временно така. И даже ми каза, че според него всичко било ок. Интересно, и аз все още не знам какво да правя.
Аз съм в процес на раздяла, вече не живея при него, вчера през сълзи го помолих да не се виждаме и чуваме известно време, и пак през сълзи се надявам той да е добре. За раздяла мисля повече от година. Няма конкретна причина - просто натрупване на негативизми с времето. При разговора за раздялата на него му беше като гръм от ясно небе, което ме наведе на мисълта, че той никога не ме е слушал и не ме е разбирал. Защото аз винаги съм била за разговорите в една връзка и винаги съм му казвала какво ме тормози. Той просто си е мислел, че съм временно така. И даже ми каза, че според него всичко било ок. Интересно, и аз все още не знам какво да правя.